Под звездния купол. Разговор с астрофотографа Михаил Минков
Оля Стоянова разговаря с астрофотографа Михаил Минков за търпението да уловиш небесните тела в кадър и за снимките, които разказват истории
Михаил Минков е астрофотограф, художник и графичен дизайнер. Финалист е на конкурса Milky Way Photographer of the Year 2024 г., като за втора поредна година е избран за един от 25-имата най-добри фотографи на Млечния път. В конкурса Astronomy Photographer of the Year, организиран от Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, през 2022 г. той печели второ място в категорията „Хора и Космос“. Има публикации в National Geographic, SkyNews, Forbes, BBC Earth, The Guardian, Daily Mail, Astronomy pictures of the day by NASA и много други.
Помните ли първите снимки на нощното небе?
Първия път, когато снимах Млечния път, бях край морето и още помня усещането. Иначе снимам, откакто се помня. Първият ми фотоапарат беше една „Смяна“, която майка ми донесе от Съветския съюз, после леля ми подари един „Зенит“ и помня колко бях щастлив. И сега имам кутия с филми, половината от които са проявени, а другите все още не. Много голямо хоби ми беше фотографията, когато бях по-малък, но не започнах професионално да се занимавам с нея. Снимах за удоволствие, докато преди шест години не се записах в един курс, за да разбера чисто технически как се случват нещата, защото композиционно и естетически имах усет, но не знаех добре какво правя с камерата, какво е бленда, скорост. След това снимах какво ли не, преди да реша, че нощната фотография е за мен, защото се чувствам много добре в спокойствието на нощта. А и когато започнах, единственото време, което имах, за да снимам, беше нощем – дъщеря ми тъкмо се беше родила, имах работа, семейство и когато вкъщи лягаха да спят, аз излизах да снимам.
Какъв е големият проблем при нощната фотография? Има ли светлинно замърсяване в България?
Да, това е наистина голям проблем. Не само за фотографите, но и за птиците, за животните. Дивият живот силно се влияе от това замърсяване. Но аз снимах на нашето Черноморие, близо до Варна. Първият път беше през март, отидох на плажа и сложих статива в два часа през нощта, натиснах копчето и като видях на дисплея ядрото на Млечния път, това ми донесе изключителна радост.
Колко са хората в България, които се занимават с нощна фотография? Ако направим сравнение с любителите орнитолози, които само преди петнайсетина години бяха една шепа и когато се появяваха в планината, нарамили бинокли или тръби, всички ги гледаха едва ли не с присмех. През последните години обаче все повече хора се занимават с наблюдение на птици. Има ли такъв процес и при астрофотографите?
В началото, когато аз започнах, наистина бяха една шепа фотографи. Но през последните години това занимание доби голяма популярност и ако съдя по работилниците, които правя, интересът е много голям. Хората са много вдъхновени, защото Космосът е мистерия и е много интересно да успееш да заснемеш нещо, което е невидимо за очите. Много хора, когато видят снимка на Млечния път, казват: „Това е фотошоп“. Но не е – всичко това е там, просто не можем да го видим, защото нашето зрение не е толкова съвършено.
Факт е, че снимките на различни мъглявини и облаци космически прах често изглеждат нереални.
Да, това е Deep Space фотографията, аз не се занимавам с нея, но тая дълбоко уважение към колегите астрофотографи. Много е трудно да заснемеш това, много дълъг е процесът. Това, което аз снимам, бих определил като пейзажно-нощна фотография, защото за мен е важно какво има в предния план, каква история разказваш и какъв обект показваш.
Мит ли е, че нощната фотография е по-трудна?
Трудна е, защото е много по-комплексна. Можеш да излезеш навън по всяко време и да снимаш, докато при нощната фотография имаш много фактори, които трябва да вземеш по внимание – фазата на Луната, времето, трябва да имаш чисто небе, да си избереш интересно място, но далеч от светлинното замърсяване. Такова планиране изисква време, не можеш просто да излезеш и да снимаш. След това, когато си избрал терен и отиваш на място, се налага да прекараш 2–3 часа поне, прибираш се, обработваш кадъра, за да извадиш от суровия файл онова, което си запечатал – наистина е много интересен, дълъг и комплексен процес.
Как разпознавате добрата фотография? Току-що казахте, че търсите историята, а не просто звездното небе. Какво още ви трябва?
Във всекидневието сме залети от визуална информация, затова и когато нещо ни спре вниманието за повече от 2–3 секунди, това е чудо. Купил си техника, скъпа камера и когато пуснеш снимката в социалните мрежи в някаква смешна резолюция, хората за момент се спират, защото там има нещо, което не знаят как да обяснят.
Какво има там? Може ли да бъде обяснено?
Не може. То е съвкупност от цвят, от фигури, от истории. Нещо, което се отличава от всичко друго. И това е процес, който човек изгражда, за да стигне до този момент. Помня в началото какво беше и сега – качеството е повече от количеството, докато преди беше обратното. Но за мен винаги е важно да има история в кадъра, било то някаква фигура, дърво, или нещо друго. Трябва ми нещо, което се случва.
Да събира небето и земята?
Точно така. Защото небето си е едно и също и ще бъде такова дълго време след нас. Но какво ще има в предния план, за мен е важно, защото то прави кадъра.
От колко години се занимавате с този вид фотография?
Трябва да са вече пет-шест години. В началото започна просто като хоби, време, което прекарвах сам, за да си заредя батериите. Защото е като медитация – заставаш някъде сам, в тази тишина, под този безкрай, чувстваш мащаба. Излизаш от всекидневието и можеш да видиш нещата много по-ясно. Впоследствие започна да се превръща в професия, започнах да обучавам хора. И е страхотно да видиш как някой идва при теб, показваш му някакви неща и той вече е една стъпка по-добър. Това много ме радва. А когато видиш, че някой е по-добър от теб, значи много добре си свършил работата си. Стигнах до период, когато ми се иска да споделя натрупаното знание.
В орнитологията, докато човек не познава птиците, сякаш не успява и да ги види. Ако нямаш познание, сякаш не виждаш нещата. Така ли е и със звездното небе и нощната фотография?
Да, аз много дълго време се чудех защо го правя – трябва да си малко луд, за да ставаш в два часа през нощта, да пътуваш посред зимата, в студа, да чакаш с часове, но си дадох сметка, че се радвам като дете на елемента на изненада, когато натиснеш копчето на камерата, чакаш 20 секунди и виждаш на дисплея онова, което не можеш да видиш с очите си. Това искам да споделя с хората. Нашето зрение е много несъвършено и от Млечния път се виждат едва 5–10% от това, което камерата реално улавя. И когато го видиш, няма думи, с които да го изразиш. Ако отидеш на много тъмна локация, се получават снимки, на които няма какво да пипнеш. Бяхме в Йордания миналата година, там няма светлинно замърсяване и кадърът е обработен още на камерата.
А не се ли обработват винаги кадрите? Разбира се, без да се прекалява. Както при киното – последната редакция на сценария всъщност се случва по време на монтажа.
Точно така е, за мен обработката е персоналният почерк, който авторът вкарва в изображението. Защото ти си имал идея, осъществил си я – дали ще е изображение на сграда, фигура или друго, камерата го е уловила, но ти трябва да му придадеш твоя персонален почерк, цвят, атмосфера. Без да се прекалява, разбира се, защото да решиш кога да спреш, е най-голямото майсторство. И това се учи, както при живописта – тази граница е прекалено фина и всеки трябва сам да усети кога да спре.
Къде в България има хубави места за наблюдение на небето? Рожен в Родопите сигурно е такова място.
Рожен е такова място. Родопите е уникално място. Има една скàла в астрономията за осветеност на местата – от 1 до 10, като 1 е най-тъмното място, което може да съществува в света, някоя пустиня като Намиб или Атакама в Чили, а 9 е в големите градове. София се намира на 7-о място и оттук можем да видим само Голямата мечка, Венера, Сириус и по-ярките обекти. Местността Широка поляна е много красива и често ходим да снимаме там. Моето любимо място е Северното Черноморие – Камен бряг, Шабла, Тюленово – тези скали, звукът на морето и вълните, мирисът… Всяка година ходя там и правя работилници. Обичам да снимам и в планините, на по-високо. Студът и липсата на влага позволяват да се наблюдават звездите по-добре, затова и големите обсерватории се строят на голяма надморска височина. У нас има хубави места за наблюдение, може би се намираме в златната среда, защото колкото пò на север отиваш, ядрото на Млечния път остава под хоризонта и не можеш да го видиш. Докато при нас все още е достатъчно тъмно, все още има подходящи места и около София – село Ковачевци, Плана.
Преди време разглеждах карта на нощна Европа, като че ли България все още не страда от голямо светлинно замърсяване – за добро или лошо.
Да, не е толкова силно осветена. Само София, Варна и Пловдив доста светят, но не като другите големи градове в Европа и по света. Има хора, които изобщо не са виждали Млечния път, не са заставали под звездния купол. А това е изключително преживяване дори без снимането.
Не съм сигурна дали има градация в астрофотографията, но има ли посока, в която искате да се развивате? Споменахте преди малко Deep Space фотографията.
Не мисля, че бих се впуснал в това, защото вярвам, че човек трябва да си върви по пътя и да прави нещата, в които се чувства уверен. Deep space фотографията е изключително хоби – инвестират се много пари и време. А и елементът на земното, както казахте, връзката между Космоса и Земята, е много важна за мен.
Как изглежда Космосът, погледнат от друго, много по-тъмно място?
Йордания и специално пустинята Вади Рум е изключително място, защото там релефът е извънземен. Все едно си на Марс – формите на скалите са много причудливи. Вижте само текстурата на скалата – колко е специфична и красива. Там дюните са голяма рядкост – всичко е пясък и огромни скали по сто-двеста метра, има много арки. За догодина планираме пътуване до Боливия, Чили, евентуално и до Великденския остров. Това ми е голяма мечта, защото там е едно от най-тъмните нощни небеса в света въобще. И е в Южното полукълбо, което прави преживяването още по-специално, защото се виждат неща, които от България не можем да видим. Реално цялата арка се вижда огледално, Магелановите облаци и много други обекти. А освен това има и красива природа.
Впрочем този тип снимане не върви ли и с по-сериозни познания по астрономия?
Започваш да се интересуваш все повече и повече. Дори преди една година без малко да започна да уча астрономия. Но съпругата ми записа второ висше образование и се отказах, защото някой трябваше да остане вкъщи с децата. Но някой ден и това ще стане. Неминуемо в процеса на снимане започваш да проучваш, да трупаш познания.
В момента вашият интерес е насочен към нощната фотография. Снимате ли друго?
Снимам само нощна фотография. Това реално е нощна пейзажна астрофотография. Много ме увлича таймлапс фотографията – да оставиш камерата за три часа да снима единични кадри, а после да направиш филмче. Става страхотно, защото виждаш как изгрява Млечният път, имаш възможност да заснемеш ротацията на Земята спрямо Млечния път и небето. Това придава друга динамика и малко по-различна гледна точка на статичния кадър.
Има ли събития през годината, които, подобно на астрономите, следите и са част от вашия календар?
Да, през тази и следващата година е пикът на слънчевата активност. Тази година ще има много метеоритни потоци. Има събития, които се чакат. Знае се кога се вижда добре ядрото на Млечния път, кога през март изгрява, кога залязва през октомври, после кога изгрява Орион и т.н. Човек може да снима целогодишно.
Това е шанс и децата да се запалят по снимането, по науката.
Синът ми е на 4 години и когато види по телевизията Млечния път – няма значение дали в реклама, или във филм, веднага го разпознава. Направих първата снимка на дъщеря ми под звездите, когато беше на 4 години, и оттогава тя много се запали. Преди това ме питаше непрекъснато къде отивам и какво правя, затова реших едно лято да я взема с мен. И оттам започна: „Тати, ела да видиш, Сириус изгрява“, „Ела да видиш, Юпитер изгрява“. Започна да разпознава звездите и се надявам това да остави в нея някаква следа, нещо, което тя после да развие.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук