Култура / Брой 6 (3009), Юли 2024

За времето, за мярката и абсолюта – с проф. Станислав Памукчиев разговаря Даниела Чулова-Маркова. Поводът беше откритата в столичната зала „Райко Алексиев“ изложба, посветена на 90-ата годишнина от рождението на Петър Дочев

Изложбата с творби на Петър Дочев в зала „Райко Алексиев“ продължи от 29 април до 6 юни 2024 г. В нея бяха представени само произведения, собственост на семейството. Организационният екип на СБХ – проф. Станислав Памукчиев, Любен Генов, Долорес Дилова, разчиташе на любезното съдействие на Десислава Дочева, Тотка Дочева, Георги Георгиев и „АТЕРА дизайн“.

Петър Дочев довежда абстрактното до крайност. Материята се освобождава от формата, за да утвърди пластиката на смисъла. Какви са посоките, които ви ръководиха като кураторски екип при изграждането на експозицията?

Екипът ни реализира експозиция, която акцентира върху пластическата мощ и концептуалната яснота на Петър Дочев като художник. Изложбата в мащаб отразява това, което той извежда като лична програма, съобразено със специфичните особености на пространството на галерия „Райко Алексиев“.

Изложбата е юбилейна, но не и ретроспективна. Каква е логиката на нейната структура, стратегия и подбор?

Изграждането на ретроспективна изложба е въпрос на друга институционална активност. Когато мислехме за концепцията на тази изложба, ние се обединихме около представянето на трите най-мащабни фундаментални цикъла в творчеството на Петър Дочев. Важен дял от този проект е логиката на подреждането, което освен чисто естетически съображения носи и вътрешни структурни връзки като тематично развитие.

Какво включват тези цикли и как ги определяте?

Трите основополагащи цикъла в експозицията са с принос към новата българска живопис. Първият е свързан с индустриалния пейзаж и с радикалния принос на Петър Дочев към жанра от времето на социализма. Това са картини, които по най-безкомпромисен начин разкриват мрачната безнадеждност на една социалнополитическа утопия. Вторият цикъл, с големите черни графитни пана, е кулминация в творческата програма на Дочев към краен пластичен синтез и абстрактна изразност. Тези картини носят белега на предишния период – браздите на камионите, инженерните съоръжения и металните конструкции в хода на развитието естествено прерастват в условна, крайно абстрахирана структура и материална плътност. Това са най-категоричните пластически реализации на експериментална работа с неконвенционални материали и техники, с изразена материя, повърхнини и структури в активния процес на концептуализация на картината като обект. Третият цикъл, със „златните“ картини, е еманация на чистата абстракция и е свързан с огромен принос към линията на абстрактното в неговите метафизични измерения.

Какъв е замисълът на вътрешните движения в експозицията?

В голямата зала се проследява преходът от първичната материя и хаоса към волята за организация, ред и хармония. Големоформатните черни графитни картини по страничните стени осъществяват последователно движение от груби, пределно изразени първични материи през тенденции към структурен порядък и достигане до чисто очертан кръг в квадрат. Това развитие и трансформациите завършват в края на експозицията в две картини, които носят условното наименование „Библиотека“ – те акумулират и криптират цялото познание, онзи усвоен опит, който човешкото съзнание анализира, систематизира и класифицира.

Централната стена е пространствено-емоционален акорд с приоритетно значение – правилно ли разчитаме посланието на подредбата по-нататък?

Златните картини, разгърнати в дълга лента, носят логиката на прочит отново от ляво надясно. Първата група творби маркира излизане от мрака. Втората бележи насочено просияване, за да се стигне до смисловия център кулминация – съвършен златен кръг, Абсолют. Следва вселенският закон за кръговрата и в края на редицата светлината постепенно тихо угасва, за да се завърне отново в графита на черните картини.

През цялата изложба минава идеята за движението от хаос към порядък, от материално към духовно. Това ли е кодираното послание в концептуалния прочит на Петър Дочев?

Да. Става въпрос да извлечем от неговия материал, от творчеството му кодираното съдържание и да конструираме разказ за развитието от хаос към порядък, от материално към духовно. Това е идеята в разкриването на универсалния вселенски ред, който може да бъде видян в природните цикли, в умиращата и раждащата се материя. В картините на Дочев материята освобождава своята първична сила, оголена в своята субстанция. В пространството кънти оглушителен тътен на вечно повтарящите се сътворение и разпад, хаос и воля за нова организация.

В експозицията правят впечатление две яркочервени пана. Как ги интегрирате в целия разказ?

Тълкувам ги не само като формално изключение, различно поведение, а най-вече като допълнителна връзка и смислово обогатяване в сложния разказ. Петър Дочев в ранния период изобразява пещи, огън, лава, работи с графит от доменните пещи, така че препратките към огъня и графита се наслагват.

Пространственото експониране на подобни монументални пана е много сериозно предизвикателство. При подредбата залагате на контраста: златно-сиво, черно-бяло, червено-бяло. Играта я има и в естетическата, и в семантичната трактовка на цвета?

Картините сами по себе си са достатъчно естетични, за да седят в един високо изискан стандарт на добро подреждане. Тук амбицията беше изграждане на още едно надниво на внушения. Живописта на Петър Дочев е концептуална, стига до абсолютния предел със символиката на златото и на кръга. Повтарящите се кръгове и квадрати, строгият ритъм, експресията на жеста, тоталната ахроматичност постигат състояние на монотонна интензивност. В края на живота си Дочев стигна до напълно завършен идеопластичен синтез.

Мислите ли, че тази изложба е особено актуална днес, когато стойности се преобръщат и размиват, губят се критерии? Как звучат тези творби на младите хора днес?

Аз имам опит от срещата ми със студентите. Трудно им е да проникнат в чисто пластическите идеоматични стойности на езика. Те ще бъдат респектирани от мащаба, от усилието, от тежестта на присъствието, но за дълбокия прочит – философско-съдържателния, трябва да им се помогне. Завиждам на чувствителните, които ще го видят за първи път и ще го преживеят като духовно събитие.

Осъзнаването на произведенията на Петър Дочев е труден процес. Това прави изложбата истински необходима, тъй като тя има мисия да очертае нови посоки, да провокира отправни точки за размисъл?

Тази изложба търси зрителя. Поставя въпроса какво той вижда, усеща и разбира. Каква е тази притегателна сила, която непреодолимо ни държи? Картините на Петър Дочев разравят интуициите за безкрай! Безкрай във времето – Вечност! Разравят интуициите за изначалното всепроникващо битие, за изначалния промисъл. Тези стойности не остаряват, защото ни определят дълбинно.

Като художник вие се вълнувате много от пространство и материя, от символи и смисли. От позицията на вашия опит какво ново видяхте в произведенията на Петър Дочев?

Петър Дочев отново ме разтърси със своята пластическа мощ и приласка в своята духовна аура. Укрепи залинялата ми интуиция за изначален промисъл и творяща воля. Разрови в мен наносите архетипна памет за това, което носим като дълбоко усещане за естество и истинност.

Щастливи са тези, които познават Петър Дочев, осъзнават неговата пластическа и духовна сила и могат отново да ги активират в съзнанието си, за да провокират още обмен на духовна енергия.

Петър Дочев със своя дълбоко смислен, достоен творчески живот ни завеща резултата на своето духовно провиждане. В едно интервю той споделя лаконично: „Искам времето да диша в картините ми“. Петър Дочев щедро ни дари с време... Дари ни с Вечност.