Култура / Брой 6 (2959), Юни 2019

Разговор с Йозеф Куделка

Бунтар, странстващ и независим фотограф, Йозеф Куделка е една от легендите на Пражката пролет. До 9 юни т.г. в СГХГ гостува изложбата му „Изгнания“, включваща 75 фотографии, подарени на центъра „Жорж Помпиду“ в знак на благодарност към Франция, дала му гражданство през 1987 г. Така Куделка посети София и дори отговори на някои въпроси въпреки пословичната си неприязън към интервютата.

Какво е за вас фотографията – улавяне на мига или радикална свобода?

За мен тя е радикална свобода. Мисля, че за всяка личност фотографията е нещо различно. За мен фотографията е моят живот.

Бихте ли го обяснили? По-какъв начин тя е обвързана с живота ви?

Аз съм инженер по професия. Дълги години работих като инженер, цели седем години. Занимавах се с фотография още тогава, но осъзнах ограниченията на професията си. Учех фотография още като инженер и постепенно тя ме поглъщаше все повече и повече. Имах проект за циганите и постепенно осъзнах, че не мога да го осъществя, ако не се освободя напълно и не се отдам само на снимането. И една от причините беше, че фотографията ми носеше свобода. Когато бях инженер, носех отговорност за живота на шестдесет души. Бях авиационен инженер, а самолетните мотори често закъсваха, което ми създаваше сериозни проблеми. Бях под непрекъснат стрес и търсех свободата, но държавата не ми я предоставяше. А като фотограф имах само апарата си. И това бе всичко.

Оставате верен на лентовата фотография и пренебрегвате новата фотографска техника? Защо?

Не, не е така. Използвам дигитален фотоапарат и съм много доволен, че дигиталната фотография съществува. Следващата година правя голяма изложба в Националната библиотека „Франсоа Митеран“, обобщаваща две десетилетия от работата ми като фотограф. Там ще покажа фотографии от археологически обекти по цялото Средиземноморие. В някои страни съм бил по два пъти, а в други – даже по седем. От 1986 г. използвам фотоапарат с панорамен обектив и проследявам как съвременният свят въздейства върху пейзажа. Винаги е било проблем да намеря пари, за да си купя лента. А сега се връщам от Йордания, където прекарах две седмици, снимайки археологически обекти. Заминах само с 35 кг багаж и се върнах само с дискове. Нямаше нужда да търся спонсор. Имам щастието да живея във време, в което се извърши голям технологически прогрес във фотографията. Така че – да живее революцията!

Защо ви привличат номадите, откъде дойде интересът ви към проект като „Циганите“?

Имам едно правило: никога не говоря за фотографиите си! И не ги обяснявам. Обичам да слушам какво другите казват за тях. Да си фотограф е нещо трудно, не е само да натискаш копчето. Трябва да отделиш работата си като фотограф от външната преценка. Затова никога не говоря за моите фотографии. Разглеждам ги едва когато бъдат отпечатани. Малцина са тези, които наистина могат да оценят фотографията, която сами са направили. Мисля, че фотографията е единствената творческа дейност, при която можеш да стигнеш до майсторска творба случайно. Ако фотографът иска да каже нещо, той го казва в книгите си. А не са много добрите книги от фотографи.

Името Куделка се свързва с Пражката пролет от ’68 г. Какво ви даде и какво ви взе тя?

Прага ’68 г. беше една национална трагедия. Но съм доволен, че бях участник в събитията. Никога не съм си мислел, че чехословаците са способни на такава промяна. Случилото се беше истинско чудо. Имахме само един враг и това беше руската армия. Всичко друго мина на заден план. Беше невероятно. Това ни позволи да излезем от себе си. Станахме нещо различно от онова, което бяхме по-рано. Интересното е, че фотографиите ми бяха публикувани една година след събитията. И пак бяха „новина“. А какво означава новина – означава, че представляваха интерес. Един българин, който се казва Стоилов и е добър издател, веднага след промяната ме убеди да направя книга за съветската инвазия в Чехословакия. Щастлив съм, че тази книга излезе, има я дори на български език. Направих и голяма изложба, която пътува по целия свят.

Мисля, че фотографиите от Прага ’68 г. постепенно придобиха друго измерение. Защо издателят реши да ги събере в книга? Отначало фотографите бяха просто документ за случилото се в Чехословакия, защото руснаците не искаха да кажат истината. Днес те имат друго измерение. Вече не е толкова важно кой на тези снимки е руснак и кой е чех. Важното е, че единият държи автомат „Калашников”, а другият е без „Калашников”. Дори не е най-важното, че това предвещаваше края на комунизма. Тези фотографии показват измерението на съпротивата на един народ, на желанието му за свобода, която друг идва да му отнеме. Затова бе толкова трудно тази изложба да се покаже в Китай. По принцип не говоря за моите фотографии. В случая го правя, защото се навършват петдесет години от събитията и приех да дам интервюта, защото го смятам за важно. И ние като вас сме малка държава. И тъй като сме малки, невинаги сме се държали достойно. Но мисля, че точно през този период чехословаците се държаха достойно. Не бива да го забравяме.

А какво е за вас изгнанието? Не само в географски смисъл, а и като изгнание на духа?

Отговорът е прост. Напуснах Чехословакия и вече не можех да се върна там. Ако се върнех, щях да вляза в затвора. Не съм чак толкова смел. Знаех, че могат да упражнят много силен натиск над мен и да не успея да се държа достойно. Затова напуснах страната и не се върнах там двадесет години. Такъв смисъл имаше за мен изгнанието. Мисля, че добрата фотография е тази, която е способна да каже нещо различно на различните хора.

Влизате в затворени общности, по какъв начин намирате път към хората?

Трябва да дадеш време на времето.

Открихте ли границите си? Казвате в едно интервю, че продължавате да ги търсите?

Има един чешки израз, че искаш да знаеш докъде може да се отиде. На осемдесет и една години съм и продължавам да съм фотограф. Не мисля, че съм стигнал предела си. И никога не оценявам фотографиите си. Те може и да не са добри или да са много добри. Онова, което ме интересува, е щом се събудя сутрин, да мога да правя фотография.

Има ли български фотограф или фотография, които са ви направили впечатление?

Посетих галерия „Синтезис“, която, доколкото разбирам, е единствената галерия за фотография в София. Там видях много интересни работи. Ала в това отношение доста изоставате от Прага, където имахме такава галерия още преди войната.

Въпросите зададоха Тони Николов и Людмила Димова. Използвани са и три въпроса на други медии.

Йозеф Куделка (род. 1938 г.) е един от най-големите съвременни фотографи. Завършва авиационно инженерство. През 1967 г. се отдава на фотографията и един от първите му проекти е свързан с Румъния, където през 1968 г. снима местни цигани. След завръщането си става фотохроникьор на нахлуването на Варшавския договор в Прага. Негативите са изнесени тайно и са предадени на „Магнум“, за да види светът случващото се в Чехословакия. Фотографиите са публикувани в „Сънди Таймс“ с инициалите P.P. (Prague Photographer/Пражки фотограф) заради опасността от репресии. Година по-късно Куделка напуска Чехословакия и кандидатства за политическо убежище във Великобритания. В следващите десет години обикаля Европа с фотоапарата си. През 1987 г. получава френско гражданство, а през 1990 г. се връща в родината си за първи път от 20 години. Първата му книга „Цигани“ излиза през 1975 г., „Изгнания“ се появява през 1988 г. Оттогава е публикувал над 12 книги, като една от последните е „Инвазията в Прага ’68“ (2008).