Култура / Брой 8 (3011), Октомври 2024

„Добри“ (2016), режисьор Орлин Милчев, сценаристи Орлин Милчев, Радослав Петров, продуцент НАТФИЗ

Филмът „Добри“ на Орлин Милчев ме подсеща за заглавието на една любима книга – „Странник в странна страна“. Не заради прилика в сюжета, а по-скоро заради аналогията – чужденец попада на място, сякаш е пристигнал от друга планета. Място, в което не се вписва по никакъв начин, а в случая изглежда, че това няма как да се промени. Накратко, чернокожият бежанец Диаби, или както го кръщават за по-лесно – Добри (Ламине Бамба), се е добрал нелегално до България с риск за живота си. Той е ранен и изтощен. Селският овчар Кольо (Йордан Петков-Дуньо) го намира в гората и го спасява, приютявайки го в скромната си къща. Скоро ролите се преобръщат и вече възрастният овчар има нужда от помощ. Как ли обаче ще реагират на чуждото присъствие останалите жители, селският съвет, който взема своите решения на масата в кръчмата?

Конфликтът във филма се заплита около все така актуалните теми за расизма и ксенофобията, около страха и ненавистта срещу всичко непознато и ново, които ловко намират обиталище сред категории като традиция, патриотизъм, семейство. Нашето си, родното, виждате ли, е самата истина, пък всичко останало си е чиста проба зло. Подобно отношение няма нужда от език, то е безсловесно отрицание на всичко различно или поне достатъчно различно. Но разбирателството също няма нужда от думи. Ясно е, че никой в селото не може да разбере африканската реч, но не е ясно защо никой не се и опитва да научи малко повече за Добри, а какво остава да му помогне в тежката ситуация, в която се намира. На всичко това се противопоставят човещината и чистосърдечието, с които овчарят посреща бежанеца. В своето простодушие той все пак намира начин да общува с чужденеца. Съпричастността е общочовешка.

Любопитно е как двама души, поставени в тежка ситуация, могат да се разберат без думи, а често дори владеенето на няколко езика не е достатъчно срещу човешката глупост и агресия. Сред жителите на селото единствен Доктора осъзнава нередността на това, което се случва, но какво може да направи сам срещу жестокостта на своите съселяни. Така първоначалният шок у повечето преминава в отчаяна нужда да намерят някаква причина, заради която да мразят Добри, и такава, разбира се, не закъснява. Щял да убива, да краде, да изнасилва. Съд без съдилище.

Филмът „Добри“ е наситена с морални дилеми история и по този начин близка до притчата или разказа по действителен случай. Персонажите не са нови и в някакъв смисъл всичко това се е случвало безброй пъти. Когато „големият разказ“ в съзнанието на човека е само един, не изглежда много трудно той да изпадне в предразсъдък относно всичко, което се различава от познатото и не се вписва в неговите предели (а те обикновено не са особено широки).

Силно въздействие оказва незавършеността в историята, нейните неизвестни край и начало. Както рядко става във филмите, но често в действителността, личната трагедия на Добри остава единствено загатната. Налице имаме само очевидността на неговото нещастие, благодарността към неговия спасител и една смачкана снимка на семейството му, което може би е изгубил. Именно в това е очарованието на историята – тя повдига много въпроси, чиито отговори можем да потърсим по-скоро в себе си.

Камерата на Даниел Делчунков е изчистена и натуралистична, а филмът е без добавена музика и изкуствено естетизирана картина. Сценаристите Радослав Петров и Орлин Милчев използват средствата на реализма, за да изградят автентичен визуален разказ за суровата действителност на планинския живот, за човешката солидарност и взаимопомощ, но и за непреодолимите различия и вражди между хората.

Гледайте филма на сайта на kinematograf.bg или като проследите QR-кода.