Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

Ив Тошайн – художничката, манифестираща с изкуство и мащабни арт инсталации, предизвиква хората да се замислят за ценностите, за личната и гражданската си позиция, за мястото си в света

С Ив Тошайн разговаряме за двата вида изкуство – едното с актуално съдържание, а другото – изтъкано от вечните сюжети и понятия за добро и зло, говорим за аналитичното и критичното мислене, за пренасянето на ценностите и връзката с предците. Замисляме се с какво „храним“ публиките, защо фокусът е върху консумацията, грозното и фрагментацията на образа и индивида. Какви идеали изповядваме? Изгубва ли се интересът към човешкото, когато артистите оставят сюжета на заден план, погълнати от новите технологии и средства? През крехката стена на съвременната критическа мисъл лесно преминават пропагандата, диктатурата и отнемането на свободи.

Ив започва своята кариера извън България, макар да е родена тук. Кръстосва Европа на Запад и Изток, оставяйки без дъх организатори и посетители с провокативните си работи. Те са смели не само като изпълнение, което винаги впечатлява визуално, но и с посланията си – пронизващи, понякога в прекия смисъл на думата. Ив Тошайн манифестира наративи чрез различни обекти символи, „мъжки“ бойни звезди, режещи остриета, боздугани и видеа с маршируващи войници, като преобръща значенията им в мирни послания, вплита ги в „женското“ изкуство на чеиза, което е наследила от баба си.

През 2012 г. с художничка от руски произход Anna Ceeh, заедно с която учи във Виена, създават женска артистична група с постоянно сменящо се според темата във фокуса ѝ име – FEMINi̶s̶m̶^TC/FXCKi̶s̶m̶^TC/XXXXi̶s̶m̶^TC. Посланията им са насочени към жените художници, от една страна, а от друга, се противопоставят на т.нар. „изми“. Сред проектите им са постерите с послания на десет известни художници с различен произход, социален и политически статус, сред които са руснакът Слава Могутин (Lost Boys), Парастоу Фороухар (He Kills Me, He Kills Me Not), чиито родители са убити от режима в Иран, Аманула Моядиди от Афганистан (Go Bomb Yourself) и др., обединени от темата за мир и свят без разделения. След това, през 2020 г., се появява и провокативният пърформанс на Червения площад в Москва. Същите послания, скрити чрез специална черна боя, видима само с инфрачервени уреди, са върху бронежилетките и облеклата, метафори на военни униформи, на десетима участници. Малко след това те са арестувани, по-късно освободени – посланията им остават невидими за властта.

Малцина знаят, че Ив е бременна с детето си, когато окачва първата си мащабна арт инсталация през 2015 г. в музея „Белведере“ – висящ метален боздуган, изпълващ пространството, окачен като махало на мястото на кристалния полилей. Големият неонов надпис, който го опасва, отпраща към началото на демокрацията. Nomos Basileus (Законът е цар) за първи път се среща в поема на древногръцкия поет Пиндар. Завъртайки се около боздугана със светещата сентенция, за зрителя значението се променя. Кое е първото, законът или кралят?

През съвременното изкуство като проводник художничката прави непрекъснати паралели с наследеното от своята баба умение да тъче чеиз. Ив Тошайн умело подрежда остриета, сякаш бродерии, и сплита вериги в своите инсталации. Така тя възстановява културната и семейна традиция, връзката между различни поколения.

Тя поставя между колоните на бившата военна печатница в София мащабни метални гилотини на висящи вериги с цветове на национални флагове. Така в самостоятелната си изложба през 2020 г. продължава темата за малкия човек и институцията. Нова двайсетметрова работа от вериги се появява през 2021 г. в самостоятелната ѝ изложба в Музея за модерно изкуство в Тбилиси, Грузия – страна между Изтока и Запада с тежко минало и размирно настояще. Този път веригите се превръщат в желязна завеса, разплитаща се в множество размиващи се цветово метални нишки. За всеки свой проект Ив тъче на място и на ръка – запазена марка на художничката.

Следвайки линията на традицията, през 2024 г. тя създава творбата „Чеиз“ – килим от 2000 ръчно шлифовани шурикена, символичен дар от художничката за бога на войната Марс, който акцентира върху разгарящите се в световен мащаб военни конфликти. Ив Тошайн разстила остриетата им на каменния под в Залата с оръдията в папската крепост Рока Паолина в Перуджа, Италия, където през 1980 г. се провежда легендарната изложба на Йозеф Бойс и Алберто Бури. В същата зала като част от концепцията авторката кани местен католически хор, който изпълнява средновековни песни и молитви, отекващи под високите тавани на крепостта.

Инсталацията „Чеиз“ и две видеа с кадри от хипнотични военни паради бяха показани през лятото на 2024 г. и в Националната галерия/„Квадрат 500“ в София, на най-долния етаж до древната римска гробница. За откриването на тази изложба на родна земя авторката кани мъжкия камерен ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният“, изпълняващ византийски и старобългарски песнопения и молитви. Техните изпълнения трябваше да бъдат символ на мира. Първо прозвуча „Полиелей на българката“, написан през 1280 г.

Интересно е, че Ив често излиза извън стандартните галерийни пространства. Един от последните ѝ проекти е инсталацията „Дом“ в една винарна в България, която кани големи български артисти, сред които Недко Солаков, Стефан Николаев и др. да създадат сайт специфик творби. В залата с винени контейнери Ив Тошайн разполага шестметров олтар с надпис I Practice what I Preach („Практикувам каквото изповядвам“). Според нея изкуството пренася вечни послания и може да променя. То е законът и никой не е над него.

Сега тя участва в колективната изложба Light, Sound, Sences („Светлина, звук, чувства“) в музея на Хейди Хортън във Виена заедно с артисти като Олафур Елиасон, Йозеф Кошут, Дан Флавин, Трейси Емин и др. Ив Тошайн представя инсталация от пет холограмни слогана, наречени Parrhesia (от гръцки, да казваш свободно истината), в основните RGB цветове, които прокламират провокативни послания, вдъхновени от ерата на Инстаграм: Свободата е секси. Свободата е гореща. Свободата е лукс. Изложбата може да бъде видяна до края на март 2025 г.

Ив Тошайн е родена в София през 1980 г., живее в Австрия. Завършила е Художествената гимназия в София. Учила е живопис в класа на проф. Андрей Даниел в Националната художествена академия. Завършва Академията за изящни изкуства във Виена, прави следдипломна квалификация в Академията за изящни изкуства „Брера“ в Милано. Участвала е в групови и самостоятелни изложби в САЩ, Дания, Чехия, Румъния, Полша, Австрия, България, Италия, Германия и др.  Ив Тошайн твори на пресечната точка между инсталацията, скулптурата, живописта, пърформанса и активизма. Важна роля при нея играе и писането на лозунги и послания, които въплъщават абстрактни понятия от светогледа ѝ.