Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

20 11

„Медея“ във времето на социалните медии

От Камелия Николова 0 коментара A+ A A-

„Медея“ от Еврипид, режисьор Деклан Донелан, сценография и костюми Ник Ормерод, сценично движение Росен Михайлов, композитор Юлиан Стоичков, художествено осветление Иля Пашин. Народен театър „Иван Вазов“, премиера 9, 10, 11 и 12 октомври, 2024 г.

Още преди да гледат „Медея“ на Еврипид в сценичната интерпретация на знаменития тандем на режисьора Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод в Народния театър, зрителите знаят добре, че ще присъстват на спектакъла като правостоящи, а актьорите ще играят между тях. Онова, което обаче не знаят и разбират едва когато попаднат на Голямата сцена на театъра, е, че те не просто ще наблюдават прави в продължение на 60 минути едно представление, а ще се превърнат в част от жителите на Коринт, станали свидетели на ужасна човешка трагедия.

Сцената е празна, завесата към салона е спусната и така оформилото се кръгообразно пространство създава осезаемо усещане за площад, постепенно изпълващ се с много хора. Всъщност бихме могли да кажем, че с това решение Деклан Донелан и Ник Ормерод връщат съвременната сцена към нейния първоизточник – агората, площада в древногръцкия полис. Игралният подиум на Народния театър се оказва особено смесено място – веднъж е сцена в театрална сграда в началото на ХХI в. и втори път – площад в античен град. По същия начин и присъстващите на него – както актьорите, така и зрителите, са едновременно днешни хора, облечени в днешните си дрехи и носещи със себе си днешните си мисли и проблеми, и личности от далечни исторически времена.

Деклан Донелан е доказал през последните четири десетилетия своя неизтощим интерес към класиците. След като създават през 1981 г. заедно с Ник Ормерод своята театрална компания Cheek by Jowl, екипът им бързо се налага както във Великобритания, така и в Европа със своите ярки и проникновени съвременни интерпретации на емблематичните текстове на Шекспир, Корней, Расин и Калдерон, както и на английски и европейски автори от XVIII и XIX в. – Уичърли, Уилям Текери, Островски, Дикенс, Чехов.

За Деклан Донелан „Медея“ е вечна трагедия, защото онова, което преживяват хората в нея, може и се случва във всяко време. Текстът е запечатал огромната обида и болка на една жена от изневярата и предателството на мъжа, на когото предано и с цената на тежки лични жертви е помагала да постигне желаното от него положение в обществото, както и за огромната обида и неудовлетворение на един мъж, че това положение му е отказано, превърнали се в стремеж да промени ситуацията, като изостави своята досегашна спътница. Такова драматично разочарование на двете страни в една двойка води до нейното разпадане и поражда трудния въпрос как изоставеният се справя с връхлетялата го жажда за отмъщение и как бившите влюбени (не)успяват да балансират новите отношения помежду си. Именно този въпрос като непреходно актуален поставя в центъра на спектакъла си Деклан Донелан. Неговият прочит е съсредоточен изцяло върху Медея, която пред очите на всички трябва да понесе несправедливостта, обидата и унижението, но и да отмъсти така, че да ги надскочи, да излезе победител от отчаяната схватка на самолюбието, да реабилитира – макар и на немислима цена – достойнството си. Тази публичност на страданието и отмъщението ги уголемява и радикализира както в Античността, така и днес – във времето на социалните медии и преживяването на личните успехи и провали пред очите на всички.

Режисьорската концепция залага на актьорите. Радина Кърджилова се справя успешно с много трудната роля на Медея. Актрисата преминава добре между обсебената от обида и отчаяние жена и рационално замислящата и извършваща последователните стъпки на своето отмъщение личност. Много точни и въздействащи в своя студен, почти роботизиран баланс между атавистичните страсти и дилеми, затаени във всеки индивид, и хладната сдържаност на съвременния човек са Велислав Павлов като Язон и Валентин Ганев като Креон, както и Радена Вълканова, Жорета Николова, Стефания Колева, Елена Иванова, Надя Керанова и Ана Пападопулу в яркото им и запомнящо се безмълвно присъствие в Хора на коринтянките.

Споделете

Автор

Камелия Николова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Ивайло Христов: обичаният
    26.01.2026
  • Гръмовержецът първопроходец. Разговор с Калин Михайлов
    26.01.2026
  • Нобелова реч
    26.01.2026
  • Последните дни на човечеството
    26.01.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO