Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024

„Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век“, СГХГ, 17 октомври 2024 – 16 февруари 2025 г., куратор Любен Домозетски

Експозицията „Европа в България“ започва с игра на думи. В нея се съпоставят тенденции, отразяват се влияния, преплитат се съдби. Пред очите на зрителя се разгръща визуална приказка, която се управлява от прочит на куратора Любен Домозетски. Изложбата всеки трябва да види сам, в настоящия текст ще споделя размисли за логиката на подреждане, концепцията на куратора и функцията на експозиция от подобен характер.

Концепцията

Пространството е структурирано в зони, които очертават времеви/проблемен сегмент. Изложбата е конструирана ясно, компактно и синтезирано. Чисто естетически подредбата е балансирана, с „грижа“ за зрителя. Произведенията са разположени в групи, без да се прекалява с тапетното аранжиране (присъщо за няколко експозиции в галерията в близкото минало), визуалните акценти са подбрани като смислови и колоритни доминанти в пространството.

Изложбата проследява отраженията, които европейските художествени процеси имат върху българското изкуство – живопис, скулптура, печатна графика. Опорните точки са две – анализ на българското изкуство от периода след Освобождението до началото на Втората световна война и включване на непознати и малко известни имена в социокултурно обращение. Структурата се основава на „прочит в няколко стъпки“, като насочващи текстове с различна роля „водят“ зрителя в изложбеното пространство.

Първият акцент в концепцията на куратора проследява към какви направления се ориентират българските художници, какви са пътищата, по които влиянията от Европа стигат до тях, и кой всъщност е господстващият европейски модел. Освен какво се създава чрез представянето на художествената продукция публиката получава информация за рецепцията на европейския художествен опит от обществото ни във всеки хронологичен отрязък.

Вторият пункт, насочен към историко-изследователската роля на експозицията, хвърля светлина върху малко познати творци като Петър Дачев, Бистра Винарова, Иван Койчев, Иван Вълчанов и също така представя знакови автори с ранни или нетипични произведения, като по този начин допълва техния облик в очите на публиката (Цанко Лавренов).

Любен Домозетски реализира вътрешната логика на тази експозиция с изследователска точност, прецизно и изключително обективно, без емоционални отклонения и излишна бъбривост. Той отбягва клишираното разглеждане на диалога родно-чуждо. Ъгълът на интерпретация е широк, ориентиран към сложна мрежа от връзки между имена, творби, художествени центрове, направления.

Първият пространствен панел е посветен на прехода от късно възрожденско към светско изкуство. Мотивацията за обръщането към академизма е в липсата на натрупан художествен опит и във валидирането на принципите му в българското общество от каналите на обновление – чрез художниците, поканени да работят у нас и да създадат основите на академично обучение, и чрез родните творци, отправили се към академиите в Европа. Академичният модел е единственият възможен за България след Освобождението, тъй като тя няма утвърдени традиции в светското изкуство и изградена система за художествено образование. Нещо повече, академизмът чисто концептуално затвърждава присъщата на българското общество нагласа, че изкуството отразява видимата реалност. Кураторът спира вниманието си на доминиращите жанрове за епохата – портрет и пейзаж. Макар и в границите на академичния етюд, той интегрира и нов за следосвобожденското светско изкуство жанр – голо тяло. Домозетски използва платната с голи тела от Никола Кожухаров, които носят реминисценции от импресионизма, като мост към втората „страница“ от експозицията. В нея кураторът поставя проблема за постепенното преодоляване на натуронаподобителността и етнографската точност. Импресионизмът, свързан със субективното отношение към натурата и мимолетното ѝ отразяване, се оказва подходяща алтернатива. Към него в зората на ХХ век се прибавят символизмът и сецесионът. Тази амалгама от стилове, макар да се регистрира у нас със закономерно „закъснение“ спрямо хода на изкуството в Европа, оказва влияние върху широк кръг от автори. Това влияние е релевантно на динамиката на модерния град, на отношението към колоритните същности и интереса към персонализираните състояния. Любен Домозетски представя символизма като тематична платформа без визуално-пластическа концепция. В зависимост от личната нагласа на авторите теми като любов, смърт, алиенация, безнадеждност, фолклор са претворени с пластическите средства на академизма, сецесиона и експресионизма. Така плавно се преминава към третата част от изложбата, посветена на сецесиона. Голям брой произведения отразяват проникването му у нас чрез български творци, пребивавали в европейски художествени центрове (Виена, Мюнхен), чрез контакти на български студенти с преподаватели чужденци, както и чрез европейски автори, които влизат в българския художествен живот посредством гостуващи изложби и публични лекции. Сецесионът се основава на регионалните особености на държавите, в които се разгръща. В България той се утвърждава като стилов генератор на концепцията за родното.

Визуалният разказ се ориентира към следващ етап, маркиращ реминисценциите на европейския модернизъм в кубистични решения, експресионистични експерименти и вариации на абстракция. Факт е, че крайните форми на визуална неразпознаваемост у нас са рядкост. Експресионизмът е ярко изявен при Гео Милев и кръга около него, от Петър Рамаданов и Петър Дачев. Кубистични решения, влияния от неопластицизма очертават и изявата на абстракцията. Пълният отказ от визуалното трудно се осъществява в българското изкуство. Най-смелите решения са на Сирак Скитник. Дори да няма разпознаваем образ, наличието на заглавие, отпращащо към конкретика, прави невъзможно открояването на тотална абстракция.

Голям дял от експозицията заемат 30-те години и паралелното развитие на Европа и България. Това е време, когато влиянията се превръщат в пълноправно взаимодействие, а процесите у нас и в Европа стават паралелни. Макар да се долавят постимпресионистични влияния (Вера Недкова) от френското изкуство, както и отгласи от италианския футуризъм и новеченто (Иван Ненов), с подбора си кураторът подчертава, че „новата предметност“ е доминираща в българското изкуство (Кирил Цонев, Борис Елисеев, Карл Йорданов). Градът става своеобразен център като тематика и като чувствителност. Интересът към видимата реалност намира отражение в портрети на интелектуалци, а ролята на Германия като зона на европейско влияние е осезаема.

В края на експозицията кураторът отделя място на литературата и периодичния печат. Факт е, че текстовете моделират естетическите нагласи, а печатните издания осигуряват пряк достъп на европейските влияния. Прегледът на периодиката маркира още една линия от контекста и легитимира територия за директно взаимодействие между култури и видове изкуства.

Мисията

Тази експозиция разглежда период, който е попадал във фокуса на редица изследователи и куратори. Но подходът на Любен Домозетски излиза от шаблонните интерпретации и се базира на обективност, приносни елементи и вариативни връзки в прочита на историята. Мащабна като реализация и многопосочна като интерпретация, тази изложба има силен заряд и съвместява много функции – образователна, интеграционно-популяризаторска, научно-изследователска.

„България в Европа“ е представителна експозиция, която ще бъде документирана в каталог. Тя включва голям брой произведения от фонда на СГХГ, както и от галерии в цялата страна. Подбрани са образци със знаков музеен статут от емблематични автори. Това е същностен фактор от стратегията на СГХГ да образова публиката, да надгражда социализацията на изкуството и да популяризира художественото наследство в контекста на неговата европейска същност.