Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024

Навсякъде из Милано са пръснати рекламите за новата продукция на „Арлекино, слуга на двама господари“ (за дванадесети път в Piccolo Teatro di Milano). И чинията с желето, подпряна с три пръста, в центъра на плаката моментално напомня за угощенията, които едновременно дават двамата господари на Арлекино, а той като цирков артист еквилибрира с летящите отвсякъде чинии.

Игра, лекота, веселие! Познат, предвидим, но и различен е този нов/стар спектакъл, винаги в непосредствена връзка с публиката. Това е „Арлекино, слуга на двама господари“, поставен от неистовия Джорджо Стрелер в Piccolo Teatro в следвоенната 1947 г. и продължаван в нови продукции до днес.

Във фоайето на театъра са подредени плакатите от различните спектакли, които идват неминуемо с времето. Тази постановка има магическото свойство да съхранява същността си с подвижност и усещане за съвременност – връзка и памет за харизматичния създател нa Piccolo Teatro Джорджо Стрелер. На негово име е кръстена новата сграда на театъра –Teatro Strehler (със зала с 974 места), завършена година след като великият маг си отива. Малцина съумяват да запазят делото си като Стрелер, създал театрална школа, където продължават да живеят идеите му.

Система от подземни преходи и хранилища свързва учебните и игровите пространства –студентите и наскоро завършилите се включват по най-естествен начин в спектаклите на Piccolo Teatro. С участието на актриси и актьори от Театралната школа на Piccolo Teatro е създадена и новата версия на „Арелкино, слуга на двама господари“. Опитното око долавя промените в дизайнерската среда, дошли чрез цвят и осветление, но визуалната концепция на пространството и костюмите е съхранена. Какви костюми! До най-малкия си детайл те разкриват красотата и смисъла на спектакъла – богатството в кадифе, брокат и коприна и бедността със знаковите кръпки на костюма на Арлекино.

Комедията на Карло Голдони от 1745 г., поставена след два века от Стрелер, е станала символ на неговия театър. По традиция тя се играе на историческата сцена Piccolo Teatro-Teatro Grassi – Паоло Граси е знаменитият директор на театъра, сподвижник на Джорджо Стрелер. Неколцина мечтатели, сред които е и „дамата на Пиколо“ Нина Винчи, създават театър за всички, като събуждат интереса към Голдони и Пирандело, Шекспир и Брехт, Молиер и ОʾНийл, Ибсен и Чехов, Георг Бюхнер, Петер Вайс и Т. С. Елиът – все автори от портфейла нa Piccolo Teatro, удостоен с честта да е Театър на Европа.

През десетилетията след първата си премиера „Арлекино, слуга на двама господари“, обиколил десетки сцени по света, живее в новите поколения, усвоили в съвършенство стила на Commedia dell'arte. Арлекино, най-известният персонаж на Commedia dell'arte, неуморимият и изобретателен слуга от Бергамо, се играе в новия спектакъл от Енрико Бонавера, ученик на Феручо Солери, наследил ролята от великия Марчело Морети. Когато Арлекино сваля маската си, публиката възкликва, изненадана от белите коси на Бонавера. Как се поддържа такава артистична форма? Каква е тайната, че до края не се разпознава старият артист в хитроумния наивник Арлекино, който никога не пада духом и по нищо не отстъпва на младите си летящи и елегантни партньори?

Като предава традицията на вечния Арлекино на възпитаниците на Театралната школа, режисьорът на възстановката Стефано де Лука пренася в новото време както майсторството на Стрелер, така и техниката на предшествениците, играли този спектакъл, символ на връзката между поколенията. Актьорите възстановяват не само мизансцени, жестове и мимика, а и жизнеността на представлението, което в динамичен ритъм, през шеги, обрати и поетични сцени държи вниманието на зрителите.

Представлението се играе с два антракта. Стрелер и Граси са си представяли театралното пространство като място за общуване. Хората идват в театъра, за да прекарат цялата си вечер заедно с актьорите. Сценичното време се слива в общо минало, сегашно и бъдеще – възниква територия на хармония и радост. И отнякъде зад кулисите надзърта режисьорът Джорджо Стрелер, сътворил това театрално чудо.