Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024

„В началото започнахме с много ентусиазъм, с очакване на нещо, което не знаеш какво ще бъде. Просто защото такъв фестивал нямаше.“ С Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Аполония“, разговаря Светлана Димитрова

Отмина един юбилеен фестивал – когато полагахте началото му, каква беше перспективата?

Изведнъж всички изпаднаха във възторг от тази идея. Говорим за 1984 г. Толкова отдавна беше! Но най-странното е, че след първата, след втората, дори след десетата година продължаваха да ме питат ще има ли „Аполония“. Само за този юбилеен фестивал не са ме питали, защото отдавна бях обявила, че го подготвям. Обяснявам си този въпрос с факта, че живеем в много несигурни времена, не знаеш какво ще се случи утре. Така беше и през 1984 г. – перестройка, различни промени, последва смяна на политическата обстановка. Какво ли не преживяхме! Много неща се случиха, но ето че стигнахме дотук и сега, след като четиридесетият фестивал отмина, да видим какво ни чака нататък. Все се надявам, че ще бъде по-нормален животът ни. Всъщност ние така живеем от мига, в който сме се родили и откакто сме поели нещата в ръцете си. Все си мислим, че ще бъде по-хубаво и по- хубаво. Става по-хубаво наистина, но тогава, през 1984 г., никой не е предполагал, че „Аполония“ ще се утвърди като един от най-големите и най-стабилните фестивали в България.

В началото започнахме с много ентусиазъм, с очакване на нещо, което не знаеш какво ще бъде. Просто защото такъв фестивал нямаше. Нямаше фестивал, който да събира всички изкуства. Всъщност „Аполония“ е интересна и различна с това, че събира заедно наистина всички изкуства и те са абсолютно равнопоставени – литература, музика, театър, изобразително изкуство, кино. И с това, че хората на изкуството се срещат в Созопол. Може би поради тази причина фестивалът е толкова популярен, защото едно е „Варненско лято“ – музикалният фестивал, който тогава събираше само музиканти, или русенският фестивал „Мартенски музикални дни“, отново само за музиканти. Имаше в Пловдив разкошен камерен фестивал. И ето че се появи нещо, което е разтваряне към голямото, към шареното, към това, което всъщност представя цялата българска култура и я издига толкова високо в света.

А колкото до идеята, много пъти съм казвала, тя е на професор Димо Димов, който обикаляше света, участваше в различни фестивали с прочутия си квартет, пътуваше в Европа, Азия и Америка. И е много нормално, когато човек ходи по света и вижда какво се случва там, да събере в себе си много енергия и желание да представи това, което става в България, по различен начин. Така се събраха хора на изкуството – за съжаление, много от тях вече ги няма – Здравко Мавродиев, Крикор Азарян, Павел Васев, Александър Сертев. Все хора, които бяха ангажирани с отделните изкуства, които впоследствие се подредиха в палитрата на „Аполония“. И всичко се случи заради обединението между тези хора, които бяха много изявени творци. Допълвам и моя съпруг Димитър Димитров, Панайот Денев и Асен Агов, хора, които си тежаха на мястото. Фестивалът още от самото начало стана популярен като събитие, което се случва край морето, в този красив град Созопол. И все ме питат защо точно в Созопол? Защото точно тази група от хора обикновено се събираха в Созопол. Това беше така наречената бохема. Градът е артистичен, за разлика от Несебър, който беше туристически. Тук хората се чувстваха много свободни. Можеха да разговарят помежду си и да споделят идеите си.

Първият фестивал започна с много силни имена, беше открит от Никола Гюзелев и Теодор Мусев, което беше изключително събитие и за „Аполония“, и за града. Тази година поканихме някои от първите участници – Антони Дончев, Христо Йоцов, Сузана Клинчарова, които през 1984 г., макар и много млади, бяха получили вече международни награди. Друго голямо име тогава беше известният скулптор Павел Койчев, който и сега беше с нас. Такава беше идеята за четиридесетия фестивал – да поканим първите, с които тръгнахме. Много, много вълнуващо беше всичко.

И продължихте да разширявате обхвата – с литературните срещи, майсторските класове…

Фестивалът много се разви през годините. Правили сме толкова много необичайни събития, не бих могла да ги изброя. А колко театрални представления, колко концерти са продуцирани от „Аполония“?

Майсторските класове на „Аполония“ са вече традиция – по пиано, класическо пеене, цигулка, виолончело, актьорско майсторство и режисура. Вече три години Георги Господинов прави майсторски клас по творческо писане в Созопол, което е изключително събитие. Всичките му книги са представяни за първи път на „Аполония“.

Около нас се създаде общество от приятели. Сега ще ви разкажа нещо, което досега не съм разказвала. В деня преди да започне фестивалът, на 27 август, събрахме всичките ни приятели, които са работили с нас през годините – и артисти, и художници, и журналисти, истински приятели. Поканихме и кметовете на Созопол, с които сме работили и са ни подкрепяли. Беше такъв празник! Всички, които дойдоха, бяха толкова щастливи да се видят отново. С някои не бяхме се срещали от дълго време. Например с кмета Тодор Андреев, с когото навремето започнахме фестивала. Той не живее вече в Созопол. Беше толкова мил и колко прекрасни спомени сподели с всички нас. Бяхме повече от шейсет души в Амфитеатъра.

Как се зароди идеята да присъждате наградата Аполон Токсофорос?

Тази награда се появи много естествено още през 1999 г. и първият ѝ носител беше пианистът Людмил Ангелов, който и през тази година имаше концерт в Созопол. Трябваше по някакъв начин да покажем, че сред всички тези хора, които участват в програмата, има някои, които са наистина много достойни. Сега като гледам списъка, си казвам: „Боже мой, това е цветът на българската култура – писатели, художници, артисти, режисьори, все хора, които много, много са заслужили“. А най-хубавото е, че те винаги отбелязват, че са получили нашата награда, а това е много приятно.

След като отговорите утвърдително на въпроса „Ще има ли Аполония“, сигурно получавате много предложения за спектакли, концерти.

Получаваме предложения, разбира се, които обсъждаме. Има хора, с които се съветваме, и така правим програмата. Нормално е да получаваме предложения, всеки иска да бъде на сцените в Созопол. Дали ще е театрална трупа, дали ще е някой автор, поет, писател, или художник. Приемаме предложения, но на финала в програмата включваме това, което заслужава да бъде в нея. Събитията, които се представят в Созопол, са наистина най-добрите, най-интересните, най-водещите, най-отличените през годината. За това, което сме усетили като постижение в литературата, се съветвам със Светлозар Желев, който познава всички издателства – кой, кога, защо, какво ще издава, кои ще бъдат водещите имена. Божидар Манов, един от най-компетентните хора в този момент за кино, ни съветва кои филми ще е добре да бъдат показани в Созопол. За музиката решавам почти винаги сама, но това е естествено и нормално, защото познавам почти всичко, което се случва. Но все пак, всяко предложение е добре дошло.

А нямате ли чувството, че се акцентира повече върху присъствието на събития от столицата?

И тази година в театралната програма включихме някои представления от извънстолични театри, но не мога да кажа, че бяха много посетени, макар че това бяха изключителни постановки. Представихме пет спектакъла на водещи театри – Бургас, Варна, Пловдив, Габрово и Ямбол. За първи път показахме пиесата на Георги Господинов („Всичките наши тела“, по текстове на писателя, б.р.), но като че ли не беше така, както когато гостуват само софийски театрали и театрални трупи. Трябва, разбира се, да се пробва, да има събития от цяла България, защото това е важно. Но ние наистина държим на много високото ниво.

Имам чувството, че созополската публика, която е изключително разнообразна и съчетава курорта и прекрасното преживяване, наречено „Аполония“, идва от цяла България. Завръщат се и много хора от чужбина. Говоря за българите, не за чужденците, които идват на всичките ни концерти.

Споменахте Антони Дончев и Христо Йоцов, които през 1984 г. са били съвсем млади. Следите ли и днешните младите творци?

Да, разбира се. Тази година Пепи Славов беше заедно с Антони Дончев и Христо Йоцов. Той дойде от САЩ специално за този концерт с изумителния си контрабас. Може би най-вълнуващото събитие беше откриването с Оркестъра на Българското национално радио и с една божествена млада певица, Светлина Стоянова. Аз бях просто зашеметена от нея, такъв кристален звук, такава интерпретация, такъв мощен глас и в същото време вълнуващ. Невероятен концерт наистина, а оркестърът свири забележително.

Другата силна проява, която трябва да спомена, беше концертът на концертмайсторите. Не съм очаквала, че ще стане такова събитие! Всъщност знаех, че ще стане страхотно, но че чак такова ниво ще покажат нашите музиканти. Много трудно ги събрахме. Когато преди две години говорих с някои от тях и им споделих идеята, те откликнаха с такава радост и с голям възторг, защото такъв концерт никога досега не е имало в света. А България има такива забележителни музиканти!
Когато те дойдоха в Созопол и три дни преди концерта слушах репетицията, си казах: „Това е изключителен звук“. Те така се харесаха. Никога не бяха работили заедно и сега откриха, че могат да свирят в ансамбъл. Когато тези тринайсет музиканти застанаха заедно на сцената, това беше абсолютно вълшебен миг.

Тринайсетте концертмайстори са: Албена Данаилова – цигулка, концертмайсторка на Виенската филхармония; Светлин Русев – цигулка, концертмайстор на Филхармонията на Романска Швейцария, на Филхармонията в Сеул (2007/2015) и на Филхармоничния оркестър на Радио Франс (2005/2017); Лия Петрова – цигулка, солистка на най-известните оркестри; Николай Минчев – цигулка, концертмайстор на Оперно-симфоничния оркестър във Вупертал; Стоимен Пеев – цигулка, концертмайстор в Камерен ансамбъл „Софийски солисти“; Валя Дервенска – цигулка, концертмайсторка на Хайделбергския симфоничен оркестър; Калина Христова – цигулка, концертмайсторка на Софийската филхармония; Галина Койчева – цигулка, концертмайсторка на Симфоничния оркестър на Българското национално радио; Румен Цветков – виола, изявен солист и директор на фестивала Мърси Арт, Мадрид; Стефания Янкова – първа виола на СО на БНР; Александър Сомов – виолончело, концертмайстор във Филхармоничния оркестър на Страсбург; Иван Лалев –виолончело, концертмайстор в Софийската филхармония; Димитър Иванов – контрабас, концертмайстор на Солунския симфоничен оркестър.

А как съставихте програмата на този концерт?

Всъщност тя беше готова още миналата година. Всичко беше ясно. Направихме много хубава, стегната програма. А знаете ли какъв беше финалът? Те накрая изсвириха Happy Birthday в аранжимент на Христо Йоцов. Публиката полудя. Надявам се, че ще можем да продължим този концерт като наша запазена марка. Всеки момент очаквам дата за концерт в зала „България“. Самите музиканти искат това да стане и съм убедена, че този оркестър може да съществува, разбира се, много трудно, защото всичките са толкова ангажирани.

А знаете ли какво стана в края на концерта! Министърът на културата Найден Тодоров и Минчо Минчев официално обявиха, че двете цигулки, които са държавни („Страдивариус“ и „Гуарниери“, до този момент притежание на проф. Минчо Минчев и проф. Стойка Миланова, б.р.) отиват в ръцете на Светлин Русев и на Лия Петрова. Те бяха също във възторг, бяха така окрилени от решението на комисията, която е заседавала два дни преди това в София и е определила тях за наследници на забележителните инструменти. А за нас беше още по-голяма радост, че двама души от този новосъздаден оркестър бяха отличени! Беше неповторим празник този 2 септември 2024 г.!

По традиция имате кратка почивка и започвате от нулата подготовката на следващия фестивал.

Септември наближава и аз отново трябва да мисля откъде и как ще намерим средства, за да направим фестивала. Така че битката е буквално всекидневна!

* * *

През 1984 г. в Созопол се провеждат първите Празници на изкуствата „Аполония“. През 1991 г. се създава фондация „Аполония“, която и до днес организира фестивала. В него има събития, които могат да бъдат видени само в Созопол. Сред тях са литературните вечери, на които се срещат творци от различни поколения, и театърът на маса – премиерни четения на пиеси, които току-що са написани или преведени. През годините в Созопол се представят творци от всички поколения, както и именити изпълнители от чужбина. След Людмил Ангелов носители на наградата Аполон Токсофорос са музикантите Теодосий Спасов, Елица Тодорова и Стоян Янкулов, Васил Петров, Александрина Пендачанска, Красимира Стоянова, Минчо Минчев, Живко Петров, „Софийски солисти“, Иво Папазов-Ибряма; балет „Арабеск“, актьорите Ицхак Финци, Мариус Куркински, Самуел Финци; писателите Георги Данаилов, Георги Господинов, Иван Теофилов; режисьорът Александър Морфов; кинорежисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева; художникът Греди Асса; скулпторът Павел Койчев; фотографът Иво Хаджимишев, град Созопол, продуцентска къща АГИТПРОП, БНТ, БНР и БТА.