Красотата и алгоритмите
Разговор с френския изследовател на комуникациите Юг Дюфур
Съществува ли красота в часа на алгоритмите? Изкуственият интелект ще прогони ли красивото от съвременното изкуство? Авторът на книгата „Свободата под алгоритмите“ (2024) повдига пред в. „Фигаро“ въпроси, чиито отговори ще продължим да търсим.
Вашето изследване почива върху един постулат: за да стигнем до красивото, ние се нуждаем от „големи разкази“, способни да обединят хората. Тези наративи изпълняват ли все още функциите си?
Красивото е философско понятие, трудно за формулиране, защото зависи от фактори, убягващи на всеки системен ум. То постоянно се мени през епохите в зависимост от вярванията, модите, творците и нагласите на публиката. И все пак съществува една константа: достъпът до красивото е част от фундаменталните потребности на хората. Това е най-сигурното и ефикасно средство да напуснем страха от пустотата и самотата. В присъствието на красивото градим общност и успяваме да придадем смисъл.
Основната спойка във всяко едно общество идва чрез творби, около които има консенсус. Този цивилизационен процес винаги се нуждае от цокъл, около който да се гравитира: такива са „големите културни разкази“, религиозни и митологични, които са позволявали на красотата да се разгърне. Замислете се за поетичната сила на Омир, за грандиозните фрески в Сикстинската капела, илюстриращи сцени от Библията, за честването на природата и на светлината у импресионистите и т.н. Но „големите разкази“ пресъхнаха, както ни показа философът Жан-Франсоа Лиотар в своя анализ на постмодерността.
Днес вече няма големи обединяващи разкази, а само множество дребни индивидуалистични разкази. Красотата, както и религията се превърнаха в лично дело, всеки разполага със своята частица от истината. Достъпът до красотата обаче си остава фундаментална потребност, но при липсата на културни връзки между творбите вече не откриваме смисъл, способен да ни успокои и да уталожи страховете ни. Наложи се особена критична нагласа: днес за качествата на една творба се съди единствено въз основа на нейния подривен или новаторски потенциал.
Една от вашите тези е, че изкуството скъсва със своето естетическо значение. Трябва ли да приемем, че красивото вече не е интересно? Или че то се разбира само по чисто субективен начин и присъства навсякъде?
Потребността от красота е присъща на нашето човечество. Докато има хора, ще има съзнание за красивото. Цивилизационен проблем е, че красивото вече не се изразява чрез произведенията на изкуството. В книгата си констатирам, че след модерната епоха изкуството все по-малко се занимава с естетически проблеми и премества центъра на вниманието си към проблеми, чужди на неговата същност.
В ерата на изкуствения интелект красотата ще трябва да се впише в нови културни норми, както е ставало и преди. И все пак е видима една разлика: можем ли да поверим сакралната идентичност на нашето човечество на машини без идентичност?
След като „големите разкази“ вече не осигуряват културна връзка, културата би трябвало да си намери други убежища, за да остане вкоренена в обществото. Ставаме все по-големи индивидуалисти, творците също са такива. Културният повик е следният: бъди оригинален или мълчи! Биографичната обсесия също се е превърнала в норма, защото само биографията може да обясни личните творчески инициативи. Днес все по-често името на един артист е по-известно от неговото творчество, а подписът му се превръща в обект на почитание, което е културен феномен, преди непознат в историята. Съвременната публика се обръща към лесни форми на красота, понякога извлечени от всекидневието: модата, песента, сериалите, рекламата, архитектурата, видеоигрите, комиксите и т.н.
Някога анализирани и хвалени, съвременните творби на изкуството, реализирани чрез изкуствен интелект, според вас целят „да поставят творбата и публиката на равна нога“. Има ли в това интелектуална и културна абдикация?
В един толкова сложен свят като нашия, където потокът от информация е постоянен и експоненциален, вече никой не е в състояние да схване съществуващите връзки. Специализацията се е превърнала в нещо задължително, нишата е нормата. Както настоява Ницше преди повече от век, истината се е релативизирала. Само господството на изкуствения интелект ни помага да открием връзките, щом мозъците се подготвят за това. По тази причина изкуственият интелект е бил измислен: да намира връзки в информационния поток, да ги компилира и да прави синтез.
Какво може да направи красотата в един подобен свят? Според мен две неща: да интегрира изкуствения интелект във формите, в която тя се заражда; да отмени съществуващите граници между изкуството и живота. Всичко това неизменно изравнява твореца и неговата публика. Създателите на американския прагматизъм, които са възприемали изкуството като експериментална тъкан, свързано с живота, днес виждат идеите си осъществени чрез изкуствения интелект.
Казвате, че ако изкуството изгуби своята трансценденция, то все пак ще съхрани част от сакралността си, преминаваща от творбата към твореца. Защо тогава говорите за „прогресивна десакрализация на изкуството“? Каква „сакралност“ имате предвид?
В отсъствието на големите обединяващи разкази най-трудно е да възстановим социалната тъкан, за да имаме общ достъп до красотата. Може би съм технооптимист, но аз съзирам в появата на изкуствения интелект и в бързото му разпространение средство за създаването на нови ценности – функция, някога поверявана на пророците, на поетите или на философите. Всички институции, върху които се основават нашите общества, се базират върху йерархични редове и тъкмо отношенията между доминиращите и доминираните създават сакралното. В културните институции, докато творбите доминират над публиката, сакралното устоява. Някога само творбата е била способна да придаде смисъл, но постепенно обсесията за автентичност измести сакралното – от творбата към твореца. Артистът се превърна в сакрален обект (някои говорят за „свещено чудовище“), дори творчеството му да е оспорвано, да няма никакво реално значение и да е лишено от красота. Понеже всичко е „равно“ и културната релативизация господства, затова всички творби са равностойни, но не и артистите. Само създалите силна идентичност, която да ги легитимира, могат да родят възхищение, защото идентификацията на твореца е единствената движеща сила за достъп до красотата.
Алгоритмите обещават според вас „нов и по-добър културен свят“, при това „по-утешителен“ и „по-малко идеологически“. Красивото ще има ли в него своето място?
Чак до началото на ХХ в. изкуството и красотата са били една и съща утешителна добродетел. Това присъства във всички начинания на романтизма. Едва след първите наистина революционни проекти, дело на автори като Пикасо или Стравински, красотата се размива в меандрите на безформеното, шокиращото и грозното. Изкуството вече поставя под въпрос установените норми, то извършва критика на съществуващата цивилизация. В днешния свят, все по-обсебен от идеологиите и от фанатизма, красотата се превръща в жертва на всички тези движения и е заразена от тях. Съпротивата на творците вече не ни вдъхва увереност, нито е утешаваща. Само се добавя хаос към хаоса. Безпорядъкът продължава, а съвременното изкуство силно наподобява духовното състояние на творците от началото на ХХ в. или от следвоенния период. Струва ми се обаче, че генериращият изкуствен интелект може да ни отърве от това историческо бреме, като ни върне към същността на красотата, формулирана още от Кант: „красивото е предмет на едно удоволствие, освободено от всякакъв интерес“. Не става дума да забравим миналото. По-скоро става дума да се освободим от жалона на времето, който ни задължава да мислим отношението си с красотата като подчинено на исторически процеси, логично насочени към определена цел. Така красотата ще бъде реабилитирана в оригиналната си форма – за всички и заедно с всички.
Превод от френски Тони Николов
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тукМожем само да си пожелаем да бъде преведена на български език книгата на Юг Дюфюр "Свободата под алгоритмите"! Идеите му за новата публична роля на творците като гаранти на истината, за идентичността като човешка привилегия пред изкуствения интелект и за вярата в красотата отвъд големите (идеологически) разкази и заедно с (или "в") малките алгоритмични синтези са много интересни за мен. Оставам в очакване като български читател на този френски автор у нас!
13.01.2025 15: