Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

С актрисата Жулиет Бинош, президент на Европейската филмова академия, разговаря Павлина Желева. Срещата им беше в Люцерн в края на 2024 г., преди церемонията, на която бяха раздадени Европейските филмови награди

Жулиет Бинош, сега, когато вече сте президент на ЕФА, как се чувствате?

Как се чувствам? Развълнувана! Да бъдеш на това място след трима огромни режисьори, умове и артисти като Ингмар Бергман, Вим Вендерс и Агнешка Холанд, е огромна привилегия. Приспособявам се, представям си колко активна мога да бъда.

Какви са първите ви впечатления ?

Доволна съм, защото работя с изпълнителния директор на ЕФА Матийс Кнол, който е чудесен, и с председателя на борда Майк Дауни, който пък е много широко скроен. Обсъждаме проблеми, които те вече са обмислили. Що се отнася до Агнешка Холанд и Вим Вендерс, то с удоволствие се присъединявам към емоционалното им обединение. Те са работили дълго време заедно, грижа ги е за европейско кино, както и мен ме е грижа.

Има ли вече някакви нови идеи?

Това, което мога да потвърдя отново, е, че ще сменим датата на връчване на Европейските филмови награди и следващата ще бъде през януари 2026 г. Така официалната церемония ще намери своето точно място в сезона на наградите. От друга страна, членовете на Академията ще разполагат с повече време да гледат номинираните филми и да гласуват за тях. Знаем, че понякога не им стига времето да го направят така, както биха желали.

Кои са най-големите предизвикателства пред вас? Оптимистка ли сте за състоянието на филмовата индустрия?

За мен оптимизъм означава гласът на артистите да се чува. Индустрията, разбира се, си е индустрия и в дейността ѝ има елемент на бизнес. Но истинското предизвикателство е да съм на страната на артистите. В ЕФА се стараем да подпомагаме авторското кино. Да търсим и постигаме обединение. Академията започна дейността си почти едновременно с падането на Берлинската стена и в това има дълбока символика. За мен е важно, че става дума за култура, и то в една отворена Европа, в която имат място най-различни държави. Въпреки политическите разногласия между някои от тях, като култура ние искаме да сме заедно, да бъдем чувани и уважавани. За мен е важно да се знае, че търсим обединение на друго ниво.

Днес в ЕФА членуват около пет хиляди души. Колко още би могла да се разширява тя?

Мисля, че ме поканиха да стана президент на Академията, защото съм французойка и защото искат броят на французите да се увеличи (смее се). Донякъде разбирам това, ние, французите, не сме достатъчно активни в ЕФА. Надявам се да получим помощ от нашето правителство, от Френския филмов център, защото, както знаем, към момента само Германия помага. В същото време обаче тя не иска да „пусне“ Академията (смее се). Затова трябва да намерим работен баланс, добър за всички. Но трябва да сме търпеливи.

Каква е ролята на ЕФА спрямо други значими европейски структури? По-скоро една от тях или най-важната сред тях?

Нашата мисия е обединението. Фестивалите, колкото и значими да са, принадлежат на отделни страни, докато ние сме общност от режисьори, сценаристи, актьори, монтажисти, музиканти и много други професии от различни страни. Идеята ни е да се сме над конкретната националност. Поради тази причина ЕФА трябва да е нещото, най-голямото нещо, но запазвайки отделните идентичности, принадлежността към различни езикови култури и исторически наследства. В същото време аз не виждам отделните структури в Европа да се противопоставят една на друга, напротив, мисля, че се допълват.

Какви дейности извън Европейските филмови награди би могла да провежда ЕФА в бъдеще?

Академията има такива свои дейности и в момента. Особено що се отнася до различните образователни програми за млада публика с интерес към киното. Гледат се различни филми, обсъждат се тяхното съдържание и смисъл. Оказва се помощ при снимането на филми от млади хора. Академията наистина се старае да бъде активна. Желанието ми е светът да си даде по-ясна сметка за съществуването на европейското кино. Заради това започнах да давам повече интервюта, това правят и доста режисьори, които говорят за филмите си, за изворите на творческото си вдъхновение. В момента става дума за комуникация. Филмите се правят, за да свързват хора от различни светове.

Как ще се подобрява ЕФА в сравнение с това, което е била?

Най-напред Академията иска да расте. Да стане по-значима на глобално ниво. Идеята е да се работи в тази посока. Но това, както можете да се досетите, отнема време. Не винаги се знае достатъчно за това, което правим. В момента сме тук, за да предоставим такава информация.

В последно време активно се обсъжда мястото на жените в киното. Мнението ви по този въпрос?

Радвам се, че броят на жените в киното се увеличава. Те трябва да могат да се изразяват. На последната церемония на френските награди Сезар в Париж представих петте номинирани актриси за най-добра женска роля. Всички бяха от филми, режисирани от жени. Това ме кара да се чувствам щастлива, защото, когато аз започвах в киното, съвсем не беше така. Нещата вървят напред и смятам, че това е не само чудесно, но и много необходимо.

Има ли разлика за вас дали режисьорът е мъж или жена?

Не чувствам някаква особена разлика. Но може би за мен това е така, тъй като нямам склонност да търся разлика между женското и мъжкото начало. Ценя най-вече чувствителността, целта, подхода, намеренията и зададените въпроси, които фактически са едни и същи. Аз съм открит човек и не мисля, че трябва да правя разлика между жените и мъжете, с които работя.

Снимали сте се в наистина добри филм на големи автори и сте много известна. Мислите ли, че вашият имидж може да помогне на ЕФА да стане по-популярна както във Франция, така и в останалата част на Европа?

Ако мога да бъда ползвана по този начин, защо не! Идеята е да служиш на една обща цел. Да помагаш на талантливите хора да разказват истории, които пък ние да имаме нужда да виждаме, чуваме и разбираме. Да споделяме ценностите си. Да обичаме различията си. Любов и разбиране, това е целта.

Бихте ли споделили нещо за очаквания филм „Завръщането“ на Уберто Пазолини? В него за трети път играете с Ралф Файнс, вие като Пенелопа, той като Одисей.

Тази наша нова среща беше много радостна и за двама ни. Имаме биография на предишна съвместна работа и продължаваме да сме приятели. Той обожава театъра, аз също, взаимно си гледаме постановките, в които участваме, често разговаряме. „Завръщането“ е по мотиви от древногръцкия епос „Одисея“ на Омир. Но това не е филм за богове и приключения, а е емоционална, психологическа и духовна интерпретация на въпроса: Кой съм аз и защо водих всички тези войни? Оказва се, че един толкова древен текст е страшно актуален днес. Като гледате филма, ще се убедите, че там се поставят въпроси и от женска гледна точка, тази на Пенелопа, съпругата, дълги години чакала любимия си да се завърне у дома. Основната тема обаче е завръщането на Одисей към самия себе си. Работата ни с Уберто Пазолини беше ефективна и ясна, веднага стигнахме до същността на неговата идея.

Тази година немалко от номинираните творци са в Люцерн за церемонията по връчване на Европейските филмови награди, но като че ли невинаги е така. Какво бихте направили, за да промените това?

Ще започна да водя много телефонни разговори (смее се). Все пак трябва да сме наясно, че някои творци не могат да се явят лично, защото са заети със снимки или с някаква друга работа. Аз, разбира се, ще се постарая да дам всичко от себе си, за да подобря това положение. За мен да си номиниран е огромна привилегия, а самата церемония е празник. Спомням си, когато аз трябваше да получавам награда, тогавашният президент страшно се зарадва, че съм дошла на официалната церемония. Тогава не разбрах напълно реакцията му, но сега го разбирам.

Вим Вендерс беше президент на ЕФА дълги години, тогава той ви връчи наградата. Тази година вие ще му я връчите.

Да, това е много важна награда, за цялостен принос към киноизкуството. Решението е на борда на Академията. Хората в него избират и филмите, и на кого да бъде дадена награда.

Вим Вендерс беше президент цели 24 години. Вие виждате ли се толкова дълго на това място?

(Смее се.) Не зная, ще видим, няма как да кажа отсега. Мисля, че все пак искат да дадат известно време на президента, за да може да свърши някои неща, но нищо не мога да кажа наистина.

Има ли правило за това?

Мисля, че има някакъв определен брой години. Веднъж чух за шест години, после за три, така че не знам, наистина не знам.

Три мандата по шест години не би било зле…

(Смее се.)

Каква част от вашето време отнема тази дейност?

Писането на речите, които произнасям при връчването на наградите, отнема страшно много време. Например преди да съчиня моята реч за Вим, поисках отново да видя филмите му. А те обикновено са много дълги (смее се). Беше ми много интересно да открия и някои заглавия, които не бях гледала. За приветствието към Мерил Стрийп, което трябваше да напиша и произнеса на откриването на последния фестивал в Кан, също изгледах доста от филмите с нейно участие. А това наистина отнема време.

Тези речи, както ги наричате, кой ги пише?

Основно аз. С известна помощ, но главното идва от мен самата. Що се отнася до Вим, той наистина даде нещо много специално на немското и на европейското кино. И стана вдъхновител за много режисьори.

А и последните му филми са невероятни!

Да, още повече че някои от тях са документални.

Няма как да не се снимате във филми. Все пак как ще съчетавате работата с дейността си в ЕФА?

Е, Академията няма да ми отнеме целия живот, нали? (Смее се.) Нека напомня, че все пак има борд. Предстои да се срещна с тези хора, но до този момент това не се е случило. Хубаво е да видиш конкретни лица пред себе си.

А гледате ли европейски филми, не само френски, но и от други страни?

Да, от много малка се научих да гледам филми със субтитри. Родителите ми обичаха всякакви форми на изкуство. Майка ми обожаваше киното.

Успяхте ли да гледате 15-те номинирани филма тази година?

Да, разбира се.

Какво мислите за тази селекция? Кое е общото?

Това, което виждам, са различията. Филмите са много и разнообразни, но това обичаме – различни езици, различни начини на изразяване, снимане, различен ритъм, монтаж. Това, което трябва да представяме и да представляваме, е любовта към нашите различия.

Снимали сте в Швейцария, в курорта Силс-Мария. С какво си спомняте тези снимки?

Вярно е, там снимахме „Облаците на Силс Мария“. Но днес съм много повече на вълната на „шоколада“ (смее се).

Снимали сте и в България, в „Никой не иска нощта“ на Изабел Койшет, филм, който откри Берлинале през 2015 г.?

Да, така беше.

Ако произнесете по една реч във всяка от страните, в които сте снимали, то интересът към европейското кино в тях със сигурност ще се повиши. Толкова е добре, че една известна актриса като вас е начело на ЕФА!

То беше тяхна идея, не моя.

Все пак добре е, че не сте я отхвърлили. Колко време мислихте дали да приемете?

Да си призная, задавах си въпроси. Но си припомних, че когато бях малка, на един рожден ден в детската градина исках да се случи нещо интересно. Режисирах децата, посочвах им откъде да минат, къде да направят кръг и пр. Още тогава ми е било важно да направя този рожден ден специален. Така че решението ми за сегашната ми позиция в ЕФА е свързано с онзи момент!

В този контекст, как се чувствате часове преди официалната церемония?

Да, и този въпрос си задавах, как ли ще се чувствам. Произнасяла съм речи по различни поводи и при различни обстоятелства, но това тук ми е за първа година. Да ви кажа, човек никога не знае. То си е смесица от доверие и страх. Така е, когато заставаш пред камерата, знаеш, че трябва да свършиш работата, а в същото време си мислиш как повече не искаш да си актьор, как точно в този момент искаш да си смениш професията (смее се). Влезеш ли „вътре“, всичко се намества, страшното е онова, което е „преди“. Умът ти трябва да е в добра форма. А когато всичко се случи, то вече е станало от само себе си. Просто трябва да обичаш да го правиш.

Люцерн, 6 декември 2024 г.

Жулиет Бинош е родена в Париж. Баща ѝ Жан-Мари Бинош е режисьор, актьор и скулптор, а майка ѝ Моник Сталенс е актриса и учителка с полски произход. Още като дете Жулиет Бинош играе в театъра. През 1985 г. получава малка роля във филма на Жан-Люк Годар „Мария и Йосиф“. Следват роли във филми на Жак Доайон, Лео Каракс, Жак Руфио, Андре Тешине, Луи Мал и др. Първата си награда – на името на Роми Шнайдер, тя получава още през 1986 г., а през 1988 г. печели международен успех с американския филм „Непосилната лекота на битието“ на Филип Кауфман. Играе в „Любовниците на моста“ (1991, реж. Лео Каракс), „Хусар на покрива“ (1995, реж. Жан-Пол Рапено), „Английският пациент“ (1996, реж. Антъни Мингела), „Шоколад“ (2000, реж. Ласе Халстрьом). През 1997 г. Бинош получава Оскар за най-добра поддържаща актриса за ролята на Хана в „Английският пациент“. През 2024 г. тя наследи Агнешка Холанд като президент на Европейската филмова академия.