Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

„Пианото“, балет в две действия по романа на Джейн Кемпиън и Кейт Пулинджър в Опера – Пловдив, хореография, постановка и музикална драматургия Иржи Бубеничек, сценография, видео и звуков аранжимент Ото Бубеничек, асистент-постановчик Арсен Мехрабян, дизайн на костюми Елза Паванел

В края на 2024 г. Пловдивската балетна трупа привлече вниманието на публиката с нова премиера, която беше представена и в София в рамките на Новогодишния музикален фестивал в НДК. Спектакълът „Пианото“ е вдъхновен от нашумелия през 90-те години на миналия век едноименен австралийски филм на Джейн Кемпиън. Постановката на Иржи Бубеничек е създадена първоначално за Кралския балет на Нова Зеландия. Името на Бубеничек присъства в репертоара на Ню Йорк Сити Балет, Мариинския театър, Цюрих Балет и др.

За всички зрители филмът „Пианото“ остава незабравим със своята сурова атмосфера, с контраста между деликатния вътрешен свят на нямата героиня Ада и една напълно чужда за нея среда, в която я отвеждат съдбовните обстоятелства. Сюжетът се основава на историята на Ада, която пристига с дъщеря си и със своето пиано в Австралия, за да се омъжи за богат, но безчувствен земевладелец, който продава пианото ѝ на своя съсед. За да има достъп до пианото си, Ада започва да посещава съседа, който пожелава както да се научи да свири, така и самата Ада. Любовта във филма не е само страстно чувство, а е забранена връзка и борба за живот, тъй като чрез нея героинята може да се докосва до любимото си пиано, което единствено изразява нейните емоции. Краят на историята е жесток за Ада, логичен завършек на нейната нерадостна съдба.

Разбира се, да се интерпретира един толкова популярен филм е рисковано начинание, но авторите са намерили начин да изградят танцов спектакъл, който е нова, автентична творба. Сюжетът е старателно разказан, епохата е спазена в костюмите и общото звучене на постановката. Историята на Ада е поднесена в стила на класическите балетни образци – героите са с ясно изразени характеристики в солистичните партии, ансамбловите сцени са стилно и стройно построени, конфликтите са ясни и предадени със средствата на танца и немите жестове. Хореографският език на Бубеничек е богат, леещ се през телата на изпълнителите, силно музикален и изразителен, изпълнен със сложни и ефектни хореографски решения.

Спектакълът е изграден в две действия, като втората част е особено драматична – там се разгарят страстите между основните персонажи и се развихря дуетният танц със сложни поддръжки и експресивни взаимодействия. Любовта се среща с жестокостта, страстта се изразява в крайности. Афектите завладяват героите и трагичният финал изглежда предизвестен. Но независимо че емоциите се поднасят ярко и директно, хореографският език запазва високата си естетична мярка. Това се дължи и на очарователното изпълнение на младите солисти на трупата, които са завладяващи със своята искреност и технически умения (Ада – Джорджа Фолини, Джордж – Лоренцо Кариеро, Стюарт – Себастиан Харпър).

Ансамбловите епизоди са разработени в два основни стила – стилизирани аборигенски танци и силно разкрепостен класически танц. Австралийският фолклор придава особена екзотичност, хореографът използва стилизирани движения от танци на маорите, които стоят като декоративни интермедии в хода на сценичното действие. Същевременно ансамблите на местното общество носят лекотата и бравурността на палцовата техника.

Танцът се разгръща под звуците на знаковата за филма музика на Майкъл Найман, съчетана с пиеси на Дебюси, Брамс, Шнитке, Стравински, Аренски и Шостакович. Тази пъстра музикална амалгама внася още по-голямо разнообразие в танцовите епизоди. Костюмите носят строгостта на викторианската епоха и съвременна лекота. Декорът и осветлението обгръщат ненатрапчиво танцовото действие с прости, но функционални сценографски решения.

Трупата на пловдивския балет изглежда великолепно в постановката на Бубеничек. Солистите са умело подбрани и поднасят блестящо хореографския текст. Същото важи и за ансамбъла, който присъства с пленяваща артистичност в една сложна за изпълнение хореография. С подновен състав от прекрасно владеещи не само класическата танцова техника танцьори, трупата отбелязва поредна успешна премиера. Заслугата е на целия творчески екип и най-вече на директора на балета Мариана Крънчева, която подбира репертоара с разбиране и вкус.