Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

„Носферату“, САЩ, 2024 г., реж. Робърт Егърс, в ролите: Лили-Роуз Деп, Бил Скарсгард, Уилем Дефо, Никълъс Холт, Ема Корин, Арън Тейлър-Джонсън, Ралф Инесън

Млад адвокат приема комисиона, за да продаде западнало имение на ексцентричен граф. Изоставяйки младата си съпруга, той заминава за замъка на тайнствения благородник граф Орлок в Карпатските планини, без да подозира, че зад гърба му е сключено окултно споразумение. Ако сюжетът ви звучи познато, не е случайно. Това е историята на „Дракула“, както и на екранизацията на Фридрих Мурнау от 1922 г. (с променени имена). Почти половин век по-късно Вернер Херцог отдава почит на шедьовъра със своя версия, а сега Робърт Егърс влиза в каретата на ужаса, за да понесе публиката през смразяващите сенки на подсъзнателния копнеж.

Заснежени планински склонове, мъгливи пътища, захабени костюми, кални улици и криви схлупени къщи в измисления град Висбург – целият свят на „Носферату“ изглежда така, сякаш в него живеят пълнокръвни хора, и същевременно е достатъчно призрачен, за да потопи зрителите в атмосфера на непредсказуемост. Автентизмът на епохата е гарантиран във всеки филм на Егърс, който се доказа като цар на фолклорния ужас – ниша, която малцина са изследвали толкова задълбочено през годините. Големият успех на новата адаптация е в това, че благодарение на солидна режисура спазва безкомпромисната авторска визия и не се подлъгва по комерсиалност или самоцелна провокативност. (Егърс е трябвало да се бори дори за снега, който от студиото настоявали да бъде компютърно генериран.)

Сред тематичните ядра, които тук са разработени, но отсъстват в оригиналния филм, е това за ролята на науката и особено за времето след Просвещението, когато в Европа се поражда присмех към свръхестественото. Орлок напуска мистицизма на румънските селяни, за да се скрие в блясъка на рационализма на Запад, тъй като скептицизмът на науката го приютява в бягството му от суеверните страхове. Затова и когато се появява професорът мистик (Уилям Дефо), споменава, че Нютон би се върнал в утробата на майка си. Ключовото в речта му е, че, за да бъде победен мракът, трябва първо да бъде признато съществуването му.

Освен като метафора за чумата в Европа Орлок символизира и сексуалния апетит. Той е еманация на великия изкусител, подобно на козела в първия филм на Егърс „Вещицата“. През феминистки ъгъл историята може да се разтълкува и като притча за сексуалното освобождаване, макар Егърс да не си позволява експлицитни еротични сцени. Филмът загатва за удоволствието от забраненото, а това го нарежда сред фолклорните приказки, в които често е закодирано предупреждение към младите жени. От друга страна, предупреждението може да бъде съотнесено и към съпруга, който изоставя жена си в търсене на богатство. Филм за цялото семейство.

Егърс е същинска енциклопедия и сред влиянията върху „Носферату“ е пълно с познати и непознати заглавия, между които дори родният „Време разделно“ (Кара Ибрахим като вариант на Орлок приживе). Първият филм на Сергей Параджанов е част от вдъхновенията, особено с образа на злия магьосник с дълъг мустак Черен Вихър. Истеричните епизоди на Елън във филма дължат много на „Шепот и викове“ на Ингмар Бергман, както и на полския режисьор Анджей Зулавски с неговите „Дяволът“ и „Обладаване“. За операторската работа ключов се оказва „Невинните“ на Джак Клейтън, особено за елегантните продължителни кадри.

За съжаление, логистичната тромавост на романа се отразява и на тази адаптация. Егърс не е събрал компактно второто действие и докато Орлок вилнее из Висбург, героите продължават да се съмняват в неговото съществуване. Така зрителите са няколко крачки напред, което рядко е добър показател.

Въпреки това няма по-подходящ филм за зимната атмосфера тази година. Дори само заради безупречно пресъздадените декори и костюми „Носферату“ е задължителен за всеки любител на киното. Актьорите Бил Скарсгард и Лили-Роуз Деп са превъзходни в смелите си изпълнения, а Уилям Дефо вкарва нужния ексцентричен заряд, когато започва да става скучно. Притчата може да се стори позната на мнозина, но реализацията е стилна, смущаваща и хипнотична, а повече не е нужно за готическа приказка преди лягане в месеците на късите дни.