Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

Георги Димитров-Жожо е млад български китарист с обещаваща световна кариера. И това не е просто пожелателно – неговата слава расте от ден на ден, с всяка награда и всяко участие на реномирани сцени.

Жожо е възпитаник на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София, има бакалавърска степен от Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия, където учи при прочутия Паоло Пегораро, а днес е студент в Кралската академия за музика в Лондон с пълна стипендия в класа на Майкъл Люин. Носител е на много награди от конкурси у нас и в чужбина. Сред тях са наградата на предаването на БНР „Алегро виваче“ на името на Олга Камбурова от 2016 г., първата награда от елитния „Маурицио Биазини“ в Болоня, но за кариерата му са определящи първата Европейска Бахова китарна награда през 2022 г. в Дармщат и Новата елизабетинска награда за китаристи и лютнисти от 2024 г. в Лондон – и двете спечелени след тежки конкурси. Германската му донесе шанса да бъде първият китарист в света и първият български музикант, поканен да изнесе самостоятелен рецитал на елитния Бахов фестивал в Лайпциг през юни 2024 г., както и да запише албум за каталога на Naxos, а британската – да се представи в най-престижната камерна зала в Лондон „Уигмор Хол“ на 1 февруари 2025 г. заедно с Лондиниум Консорт.

Всички го наричат Жожо – все още има детски плам в погледа и широка усмивка, но не и когато е на сцената. Там нещата стават сериозни и слушателят веднага разбира, че пред него стои голям, добре обгрижван талант. Обгрижван с внимание и отдаденост, каквито рядко се срещат при толкова млад човек. Осъзнат е полетът към мечтата за голямата музика – за високите световни подиуми, за ценните срещи с хора, от които може да научи много, за израстването ден след ден, стъпка по стъпка – едно истинско преследване на съвършенството.

Разговорът ни с Жожо е по интернет в ранен за Лондон час. Казва, че динамиката там не ти позволява да се излежаваш, но в България по празниците си е наложил да си почива от китарата, защото ръцете, пък и главата могат да откажат в един момент при такова натоварване. Питам го не му ли се случва всичко твърде бързо, как се справя със стреса, това учи ли се.

„Човек свиква с такъв тип рутина и е дори забавно – отговаря ми той. – Всяка активност – йога, фитнес, бягане – много помага да се поддържа съзнанието, че трябва да вършиш работата си и да си във форма. Ако трябва да гледам философски – всичко се случва така, както трябва да се случи, но аз наистина трудно се справям чисто психически. Все още ми е трудно да свикна с хода на събитията, с бързината на всичко около мен. Веднага след Бахфеста в Лайпциг трябваше да подготвя за две седмици, почти от нулата съвсем различна програма и да се явя за Новата елизабетинска награда в Академията. В такъв момент притеснението е почти непреодолимо – имах го и аз. Бях първият участник в конкурса, в 10 часа сутринта, и си казах: „Аз съм си свършил работата, направил съм каквото съм могъл и сега няма да се предам, защото много искам тази награда, искам и родителите, и преподавателите ми да се гордеят с мен, искам и България да се гордее с мен!“ После най-големият комплимент за мен беше в статията, която публикуваха от Гилдията на музикантите в Лондон – там пише, че създавам „много добра интерпретативна комуникация“, докато свиря. Това е натежало журито да погледне на мен като на вече оформен професионален музикант.“

Как е станало обаче това оформяне? Кои са вдъхновенията, съпровождали младия китарист от дете? Попитах Жожо какво си спомня от времето, когато е направил избора си да свири именно на китара – възможността да се изяви на сцената ли го е привлякла, когато е бил на 10?

„Сценични изяви аз вече имах с „Бон-бон“. Бях отгледан като артист още от самото си раждане, защото сестра ми пееше в „Бон-бон“, така че и аз покрай нея бях в групата. Пял съм в Зала 1 на НДК много пъти като малък, дори с Васил Найденов, Тони Димитрова. Бяхме там на бенефиса на Емил Димитров! Историята беше странна, защото не е свързана с влечение към китарата. Все повече ми се избистря причината да стана китарист – моя приятелка от „Бон-бон“, Изи, която сега е чудесна джаз изпълнителка в Лондон, свиреше на китара, а на мен ми трябваше инструмент, който да ме отведе в Музикалното училище, където учеха повечето ми приятели. Това беше причината. Баща ми слушаше „паметниците“ на рока, това със сигурност ми е повлияло. Но май заради Изи започнах да свиря на китара. Казах на майка ми, че искам да уча в Музикалното училище, а тя само каза: „Избери си инструмент“. Докато баща ми си представяше, че ще завърша гимназия и ще си намеря добра професия. Но и днес вярвам, че без безрезервната подкрепа на родителите ми нямаше как да се случат нещата. Този силен гръб е много важен за всеки талант.“

Българските китаристи, които вдъхновяват Жожо в онези години, са Георги Василев, който живее и работи в Швейцария, и Магдалена Калчева, която води един от първите майсторски класове, в които участва. Доколко съдбовна е обаче срещата му с големия Учител в неговия живот – Паоло Пегораро?

„Това е крайъгълният камък на моето израстване като човек и като музикант. Той ми помогна да осъзная по какъв начин искам да си върша работата, каква взискателност към себе си трябва да развия, защото Паоло е много „свиреп“ човек, що се отнася до музиката, но не в негативен план. Той е идеалист. Човек, който не може да търпи нещата да са наполовина свършени или да се подхожда непрофесионално. Такива са и изискванията му към учениците. По онова време, когато започнах да уча в Грац, аз бях изпълнителен – извършвах дословно всичко, което той ми казваше да направя. Научи ме как се пишат програми, как се гради репертоар, какво означава една концепция – как да търсиш връзки между произведенията и как да се изградиш като човек, който иска да каже нещо на публиката. И сега мисля само в концепции и идеи как да накарам хората да навлязат по-надълбоко в музиката, а аз да мога да им кажа нещо чрез добре направената програма. Базата, която Паоло Пегораро ми даде, е причината за всичките ми награди. Той безрезервно раздава всичкото си знание.“

Ученикът се отплаща на учителя с успехите си. Победата на Георги Димитров-Жожо на конкурса за първата Европейска Бахова награда в Дармщат през 2022 г. вписва името му в историята, но и му отваря врати, за които много музиканти само мечтаят през живота си. След издаването на Баховия му албум от престижната звукозаписна компания Naxos Паоло Пегораро написа във Фейсбук: „Има някои моменти по пътя на един учител, които маркират важни цели. Реализацията на компактдиска на Георги Димитров за Naxos с музика от Бах със сигурност е една от тях за мен... От моя страна, гледайки към изключителния талант на Георги, аз винаги се опитвах да му предам всичко, което знам и бях открил за години изследвания върху Бах, неговата музика и живот, бароковия стил, танци, контрапункт, италиански и френски стил, реторика, усещане, че е необходимо да се свири този репертоар, и разбира се всичко, свързано с изпълнението му на китара – инструмент, който дори не е съществувал в познатия днес вид. Каква радост е, че цялата тази работа, извършена със страст, изследователски дух, решителност, саможертва, днес е засвидетелствана в този запис... Според мен има някои записи в историята на китарата, които са променили изключително много начина на интерпретиране на музиката на гения от Айзенах. Надявам се, че този албум може да участва в тази необикновена еволюция. Браво, Георги! Наистина страхотно!!!“.

Албумът на Жожо стои цели две седмици в списъка с препоръчани записи от каталога. Рецензентите на Naxos добавят: „Красивото звучене и поетичните интерпретации на Димитров създават интимна връзка с необятното въображение на Бах, увенчано в тази съдържателна програма от известната Шакона“.

Постигнатото е много и е важно за пътя на Жожо занапред. Той върви уверен по него. В Кралската академия отново е първенец – получава пълна стипендия, която му позволява да надгражда знанията и опита си, има покани за много участия, които го срещат с важни личности в музикалния свят. Академията му предоставя и две ценни китари, на които свири сега.

Работи по осъществяването на албум със своята близка приятелка от детинство – перкусионистката Сара Чакърова, която учи в Грац. Жожо признава, че този тандем му е най-скъп, защото двамата се познават добре и гледат в една посока, чувстват музиката по подобен начин, имат си доверие. Сега, когато той е в Лондон, а тя в Грац, им е по-трудно да работят от разстояние, но желанието ще преодолее това.

Скоро българинът ще има шанса отново да добави уникално постижение в биографията си: той ще бъде първият китарист, поканен от ректора на Кралската академия за музика в Лондон Джонатан Фрийман-Атууд да свири на дипломирането на випуска през юли.

Вече подготвя и новия си самостоятелен албум, този път с капацитетите от Linn Records. Гледайки смело напред, Жожо заявява: „Когато стана на 25, се надявам да имам четири издадени албума. Щастлив съм!“.