Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

„Муа у тупан“ от Боян Папазов, режисьор Николай Кенаров, художник Александра Йотковска, композитор Страцимир Павлов, художествено осветление Пламен Румянов, в ролите: Симеон Димов, Недялко Стефанов, Сияна Начева, Гергана Арнаудова, Габриела Боева, Константин Соколов. Премиера – 17 и 18 януари 2025 г., сцена „Филиал“ на ДТ „Стоян Бъчваров“ 

През студения януари Варненският театър „Стоян Бъчваров“ посрещна публиката си с топла притча за цикличността в живота. Премиерата на „Муа у тупан“ от Боян Папазов е четвъртият спектакъл на режисьора Николай Кенаров, който е актьор от трупата. Пиесата е написана в средата на 80-те, но днес още по-категорично се откроява със своята актуалност. Сюжетът ѝ притежава характеристиките на приказка, а през него авторът умело изговаря проблемите на обществото. В това се състои и предизвикателството пред постановъчния екип – да съумее да надскочи първия пласт на фабулата, за да осъзнаем, че по подобие на героите Перса и Бане от Граово и ние се опитваме да надхитрим съдбата, избирайки пътя през просото.

Граовци са чудни чешити – постоянно искат да променят живота си, да се сдобият с онова, което им липсва. Те се делят на умни и глупави, и пътищата си така назовават. Микромоделът на света между небето и земята е тъпанът. Ако в него попадне муха, тъпанът се превръща в своеобразен дразнител, не дава покой на онзи, който го притежава. Оживелият инструмент предизвиква хаос в иначе уютната статика на живота.

В очакване на началото на спектакъла зрителите наблюдават един граовец на сцената – той жонглира с предметния свят – палките за тъпан се превръщат в топки и разбиват монотонността на мълчанието, плоча разсейва тишината с мелодия – светът сънува, ние сънуваме, но скоро ще настъпи пробуждането. Историята започва с уговорката, че всичко, което виждаме, е дело на актьори – те ще ни покажат една смешавица. В определени части от действието те излизат от образ и в качеството си на актьори напомнят на зрителите, че всичко е театър, в който често актьорите объркват текста си, тоест битието е пъзел от грешки, породени от абсурдното разминаване на представи и реалност.

Режисьорът Николай Кенаров и екипът търсят формулата на гротеската и наистина на сцената причудливостта на ситуациите, зададени от текста, придобиват деформиран вид. В някои моменти и ние като персонажите в смешавицата живеем основно заради ручянето и гнявянето (от граовски – храната и любовната игра). Рефрен от пиесата, повторен няколко пъти, определя рамките на живеенето и се превръща в песен – това е визитката на граовци, които живеят по законите на физическото, без да се замислят за душата.

Спектакълът е верен на драматургията на Боян Папазов, която притежава автентичност и оригиналност на изказа, както и свой неповторим свят. Специфичният диалект е овладян, свикнем ли с него като зрители, настъпва и свободното ни потъване в сюжета и героите.

Пъстра, карнавална е средата. В нея има всичко, което ни е познато – контейнер за отпадъци, който ще се превърне в гроб, кръчма, кръстопът с възможните посоки на бъдещето. Художничката Александра Йотковска е успяла да внесе баланс между приказката и делничното и е създала среда, в която костюмите и пространството са в синхрон. Друг важен аспект на спектакъла е авторската музика на Страцимир Павлов и подходът му да интерпретира драматургията чрез характерните ладове на българския фолклор, прекрасно съчетали се с щурия ритъм на композициите. Докато гледах спектакъла и слушах музиката на Страцимир, в съзнанието ми се появиха образи от епичните кинокартини на Емир Кустурица.

В ролите са основно младите попълнения във варненската трупа. Те са успели да влязат в своите персонажи и да вдъхнат душа на невероятния карнавал от типажи, да онагледят психологията на тълпата и всеки според своя опит и чувствителност да приближи героя към себе си. Откроява се играта на Константин Соколов и Сияна Начева, които съумяват да изплетат диаграмата на своите образи със специфична гъвкавост към изискванията на ситуацията.