Култура / Брой 3 (3016), Март 2025

„Киното ни събра… Когато сме заедно, работим много свободно и безотговорно.“ С режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов разговаря Деян Статулов

Филмът „Триумф“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, който излиза на екраните на 21 март 2025 г., е черна комедия, вдъхновена от една от големите загадки на миналия век – дупката в село Царичина. След падането на комунизма в началото на 90-те години работна група от високопоставени офицери от българската армия, ръководена от ясновидка, започва да копае дупка в търсене на мистериозен артефакт. В главните роли са Маргита Гошева, Мария Бакалова, Юлиан Вергов, Станислав Ганчев, Иван Савов и Иван Бърнев. Филмът получи Златна роза за най-добър филм, както и отличието за сценарий, наградата на СБФД и на публиката на фестивала на българския игрален филм във Варна. Актрисите Мария Бакалова и Маргита Гошева си поделиха наградата за най-добра женска роля.

Как се събрахте като житейска и творческа двойка?

Кристина Грозева: В НАТФИЗ се събрахме, киното ни събра, естествено. Като студенти бяхме на един студентски филмов фестивал в Египет. Беше много топло и аз имах неблагоразумието да бъда облечена леко и по-свободно, по-европейски, на което не се гледа с много добри очи от местното население. На Пепи му се стори, че съм много желана жена, и постоянно се грижеше за мен, като ме обличаше с разни ризи. В един момент започнахме да се представяме за двойка, за да не ме отвлекат.

Тоест там бяхте... мнима двойка, а се върнахте като истинско семейство, но как започнахте да работите заедно?

Петър Вълчанов: Това стана по естествен начин. Първо си помагахме за сценариите на студентските филми, после с организацията на снимките. В един момент се появи предложение да снимаме една реклама за Филмовия център. Предоставиха ни лента, без хонорари, но иначе – каквото решим. Решихме, че официално ще я направим заедно.

Кр. Гр.: Тогава разбрахме, че заедно работим страхотно. И че е много забавно и се провокираме много добре. Всъщност ние сме по-добри режисьори, когато сме заедно, отколкото когато работим отделно.

П. В.: Първо направихме телевизионния филм „Аварийно кацане“, а после „Скок“. Когато сме заедно, работим много свободно и безотговорно.

Забелязал съм това, помня го от личен опит покрай снимките на „Слава“. Как протича работният процес при вас? Един пише сценария, другият го редактира?

Кр. Гр.: От една страна, е кошмарно, защото ние реално почивен ден нямаме, където и да сме. И понеже сме непрекъснато заедно, постоянно си подхвърляме идеи, с които се съгласяваме или ги отхвърляме.

П. В.: При нас работата върху сценария отнема дълго време. Залагаме си идеи, които на по-късен етап разработваме, докато пишем друг текст. В един момент на единия му хрумва нещо или реанимира някоя стара идея. Самото писане е един от най-трудните процеси в нашата съвместна работа. Понякога единият пише, после другият дописва и надгражда, редактира…

Кр. Гр.: Например аз пиша няколко сцени, после му ги давам, понякога работим заедно, като си диктуваме. Понякога единият твърде бързо диктува, трием, пишем отново и така всеки път. Случвало се е някой текст да изчезне, защото другият го е изтрил.

Вероятно имате добри текстове, които безвъзвратно са изчезнали?

Кр. Гр.: Мисля, че във всичките ни филми – от етапа на написването на сценария до финалния ни монтаж, някои от най-хубавите ни сцени са отпаднали. Почти във всичките ни филми имаме този синдром. Отказваме се от нещо, което много сме харесвали. Сцени или епизоди, които са били много силни или много смешни, или просто са ни харесвали.

Някой надделява ли над другия в писането, снимането или монтажа?

Кр. Гр.: Понякога се случва, после си разменяме тази роля, но се и караме.

П. В.: Понякога единият е много категоричен, другият обаче като китайска капка продължава да настоява на своето. Облъчва, облъчва и накрая първият се събужда една сутрин и предлага точно това, което другият му е говорил месеци наред.

Как работите на снимачната площадка? Там не сте сами – има цял екип, пред който не можете да си позволите волностите на семейната среда.

П. В.: В началото си разпределяхме отговорностите и задачите. Криси се занимава повече с финалните редакции на текста, защото има такова образование. Отнася се по-безпристрастно към текста – обира го, за да не се разпилее, фокусира го върху основната идея, за да не тръгне в грешна посока. Но това е много условно. На снимачната площадка се договаряме Криси да поеме работата с актьорите, а аз да се занимавам с оператора и визията на филма.

Кр. Гр.: Пепи е завършил художествена гимназия и има отношение към визията, но това не му пречи да се намеси при работата с актьорите и да им каже обратното на това, което съм говорила с тях. После аз отивам при оператора и казвам, че не си представям кадъра по този начин. Накрая всичко се нарежда.

П. В.: Актьорите нищо не казват и си го правят по своя си начин, не се съобразяват с нашите объркващи бележки и насоки, и става... Да, може би ако някой ни наблюдава на терен, ще се научи как не се снима филм. Как не се работи.

Но това не създава ли хаос и усещане за несигурност в актьорите?

Кр. Гр.: Ние обичаме да извеждаме актьора от зоната му на комфорт. Много често обичаме да го държим в неизвестност. Има колеги, които напоително обясняват всяка сцена, но това си е техен подход при снимките. Ние работим по точно обратния начин. По-добре актьорът нищо да не знае. Така се случи на снимките на „Триумф“ с Иван Бърнев – героят му идва на едно място и трябва в движение да открие какво се случва там. Ние не му дадохме сценария и не му разказахме какво ще се прави. Само му казах да стои в колата и да брои до 10, след което да излезе. Беше малко в шок, но все пак беше работил вече с нас и познаваше стила ни.

Така постъпихте и с Маргита Гошева в „Слава“. Тя не знаеше финала, когато посреща на прага героя на Стефан Денолюбов…

Кр. Гр.: Да, същия подход приложихме. Бяхме преобразили напълно визията на Стефан, за което Марги не знаеше – какво ще се случи на финала и на кого ще отвори вратата. Много обичаме такива изненади. Нашата режисура е в това да измисляме различни такива трикове, с които да държим актьорите под напрежение и в неведение. Да ги изненадваме, както и те нас.

Очаквате изненада и от актьорите, с които работите?

Кр. Гр.: Да. Ние изискваме това от тях. Това е задължително. Спонтанността на реакцията ни е важна като процес, който протича в самия персонаж. Искаме по този начин актьорът да се свърже със своя герой и да заживее неговия живот. И понякога дори и ние, нищо че сме автори на сценария и на идеята, не искаме да разбираме сто процента вътрешната динамика на персонажа. Искаме да я видим как се случва, защото човек дори себе си не познава. Откъде да знаем как би реагирал героят? Нека да видим какво ще излезе.

П. В.: Всъщност това е един от любимите ни моменти. Дали ще правим някаква прохождаща репетиция, или просто ще обясним на оператора евентуално какво ще се случи. Понякога може нищо да не излезе, друг път започва да става интересно и оставяме да се развие, започваме да наблягаме в тази посока. Обикновено снимаме първо общите планове и след това близките. Ако нещо интересно се случи в близките, после можем да преснимаме общите планове. Не се страхуваме от това да се опитваме да моделираме, докато снимаме. И да променяме филма в движение, за да се получи по-живо, истинско, интригуващо.

Кр. Гр.: Нямаме проблем с това, че можем да променим посоката, а вече сме казали друго на актьора. Нямаме проблем да говорим с актьорите, че сме сгрешили или искаме да пробваме друго. С чиста съвест отиваме при актьорите и казваме: „Не бяхме прави. Това, което снимахме дотук два часа, май ще отиде в кофата. Нека да опитаме друго“.

Това става заради комфорта, който вие сте създали благодарение на екипа, с който работите и който познава стила ви. Можете да изненадате актьорите, но не е добре да изненадвате оператора.

П. В.: Да, така е. Там няма чак толкова големи изненади. Операторът Крум Родригес много добре ни познава и с него се разбираме без думи. Той знае какво да направи. Така е с всички колеги – ние сме много благодарни, защото без тях нямаше да имаме този професионален творчески комфорт. Страхотен екип сме събрали.

В „Триумф“ отново играят актьори, с които вече сте работили в други филми, като Маргита Гошева, Иван Бърнев, Иван Савов. Защо винаги ги каните?

П. В.: Да откриеш творческо партньорство, е много важно за нас. Любов си е. Тези хора ни вдъхновяват, стимулират ни по някакъв начин. Ние предварително знаем кои роли ще играят в бъдещия филм. Когато пишем диалога, знаем коя думичка ще хареса Иван Савов и коя не. Същото се отнася и за Маргита и Иван Бърнев.

Каните и актьори, с които не сте работили – Мария Бакалова, Юлиан Вергов, Юлиан Костов …

Кр. Гр.: Кръгът се разширява. Ето, например в „Слава“ снимахме с Кито (Китодар Тодоров). Беше супер. Надяваме се пак да работим с него. Също и със Сънчо (Станислав Ганчев), когото сега отново поканихме. Така е и с Мария Бакалова, и с двамата Юлиановци. Надяваме се пак да работим с тях.

Кристина Грозева и Петър Вълчанов са творческият дует, който стои зад някои от международно най-признатите български филми на последното десетилетие: „Урок“ (2014), „Слава“ (2016) и „Бащата“ (2019). Партньорството им започва още в НАТФИЗ, където учат режисура. Петър и Кристина бързо откриват общата си чувствителност към темите, героите и стила, които искат да изследват чрез киното. През 2009 г. те основават продуцентската си компания „Абраксас филм“.