Култура / Брой 3 (3016), Март 2025

„Академията въ Княжество и Царство България“, 6 февруари–9 март 2025 г., Галерия „Академия“, куратор д-р Милена Балчева-Божкова

Експозицията в галерия „Академия“ е мащабна по замисъл и реализация. Обликът ѝ е впечатляващ, а екипът, ръководен от д-р Милена Балчева-Божкова, обединява различни специалисти от Националната художествена академия, сплотили усилията си с голям брой институции. Три са основните акцента, които привличат вниманието ми – пространствен дизайн, смислова композиция, равносметка.

Не са много изложбите, които се отличават с дълбочина на концепцията и професионално изградена пространствена визия. Затова и маркирам този факт на първо място. Дизайнът без излишна разточителност пресъздава историческата картина от 1896 до 40-те години на ХХ век. Оформлението не доминира, а подпомага прочита на изложбата.

В пространството на галерията са събрани картини, предмети на приложните изкуства, снимки, документи. Всички те са обединени от темата за покровителството на монарсите (княз Фердинанд и цар Борис III), ориентирано към Рисувалното училище. Не е тайна, че личността на княз Фердинанд се свързва с негативни аспекти от историята на страната ни. В този смисъл изложбата разкрива черти от личността му, които са слабо познати или недостатъчно дискутирани. Потвърждава се ключовата роля на Фердинанд за училището по художество – той е стожер при основаването му и закрилник при преодоляване на трудностите по пътя към утвърждаването му. А цар Борис III надгражда, стабилизира и следва политиката на подпомагане на изкуството и науката.

Темата за меценатството е поднесена хронологично и уплътнена контекстуално. Яркото присъствие на монарсите в художествения живот е потвърдено от портрети и архивни кадри. Освен със снимки и произведения събитийната историческа рамка е онагледена с малко показвани предмети на приложните изкуства, принадлежали на царската фамилия (част от тях постъпват в Музея на НХА след национализацията на царското имущество през 1947 г.). Приносен елемент в концепцията е подходът, чрез който се допълва визуално прочитът на меценатството. Подборът на кавалетните произведения се концентрира около три дати: 1896 г. (подписване на указа за основаване на Рисувалното училище от княз Фердинанд), 1906 г. (изложба, посветена на 10-годишнината на училището) и 1921 г. (отбелязване на 25 години от създаването на Рисувалното училище, което вече се утвърждава като Академия). Визуалният разказ възкресява „фрагменти“ от отминалите десетилетия. Подбрани са картини от емблематични автори, участвали в организираните общи изложби през посочените години. Подкрепата на княз Фердинанд се изразява както в ревностна защита на Рисувалното училище, в откупуване на произведения за царската колекция, в дарителски акции с лични средства, така и в подпомагане на студенти чрез учреденото „Дружество за подпомагане на бедните студенти“. Включени са произведения на подпомогнати възпитаници, които впоследствие се утвърждават като значими имена в българското изкуство (Н. Петров, К. Щъркелов).

Изложбата възкресява памет. Някак спонтанно в съзнанието ми се заражда съпоставка между „тогава“ и „днес“. Тя включва равносметка, насочена към приоритетите в държавната политика. Хубаво е да култивираме памет, но още по-хубаво е, когато използваме опита от миналото, за да градим най-адекватно бъдещето.

Вместо заключение прилагам пример за успешното динамизиране на историческата памет, което предприема екипа на изложбата: активна интеракция с публиката. Експозицията носи и образователен елемент – можем да го открием веднъж в популяризацията чрез кураторски турове за широката публика и втори път във включването на студенти от специалността „Изкуствознание“ в представянето на съдържанието. По този начин се реализира „мост“ между епохи и поколения и се осъществява жив обмен в публичното пространство.