Култура / Брой 3 (3016), Март 2025

„Годината на чудесата“, Джералдин Брукс, превод от английски Надежда Розова, издателство „Лабиринт“, 2025 г.

През 1666 г. английското селце Ийм е покосено от чумна епидемия. Това, което го отличава от останалите места, е, че жителите му се изолират от света – поставят се под карантина, за да опазят околните села, и избират да посрещнат съдбата си сами. Боязливи, трудолюбиви, понякога алкохолизирани, най-често объркани, хората от Ийм оживяват в мрачния роман на Джералдин Брукс „Годината на чудесата“, който привидно е за чумната епидемия, но всъщност осветява битието на едно ограничено общество.

Разказва прислужницата Ана, която предава от първо лице цената на загубата. Свещеникът Майкъл Момпелиън се е затворил в себе си след смъртта на съпругата си Елинор. Губейки вярата си, той все по-рядко излиза от своя дом, става сприхав, смее се сам и често гледа безмълвно през прозореца. Докато се грижи за него, Ана ни връща една година назад във времето, за да опише селото преди началото на епидемията и предстоящите трагични събития.

Брукс е майсторка на описанията. Романът е добре проучен и създава впечатлението, че авторката е живяла в Ийм и е записвала разказите на селяните в кръчмата по време на някоя мразовита буря. Селото оживява с богатство на детайли. Физическото присъствие на калните улици, на занаятчиите, миньорите, дори на кухненската посуда от епохата е автентично и пренася читателя в една епоха, преди удобствата на технологиите да затъпят сетивата. Деликатни щрихи на обикновени сцени, като тази как конят на свещеника удря копито в земята, докато Ана опира буза във влажната му муцуна, събуждат осезаеми образи, които все по-рядко се срещат в съвременната проза.

Освен вълнуващото пътуване в една отминала епоха Брукс развива богато тематично ядро. Чумната епидемия е оправдание, фон, на който се разиграват трагичните човешки съдби. Макар мнозина да страдат и да умират от болестта, най-паметни са сцените с незаслужено насилие на човек над човека. Именно там Брукс блести. От алчност бащата на Ана копае гробове за болни, но все още живи хора, лечителката в селото е обвинена във вещерство, а млада жена се опитва да удави сестричката си от страх баща ѝ да не разбере за изневярата на майка ѝ. Чумата е повод селяните да се изолират, но в тяхната самота изплуват суеверия, травми и страхове, които не са чужди на днешната епоха.

„След толкова много молитви без отговор забравих как да се моля.“ Понякога размишленията на Ана са опасно близки до съвременния човек: ами ако чумата не е нито от Бога, нито от дявола, ако е нещо природно, „като острия камък, на който сме си порязали пръста“? Когато животът в Ийм става непоносим, Ана забравя молитвите и библейските стихове – те, „както трудно научени думи, старателно изписани върху плоча, могат да бъдат изтрити с едно лениво движение на влажен парцал“. Внезапно в нея се събужда рационалност, характерна за английските романи, появили се два века по-късно.

През 90-те Брукс работи като кореспондентка в Близкия изток и вероятно поради репортажите от горещи точки като Газа и Бейрут или поради асоциациите с „Чумата“ на Камю избира да изпрати Ана в Оран, където лекар мюсюлманин я взима под опеката си. Този абсурден епилог звучи като фантазия и би работил като съновидение, но не и като логично развитие на сюжета. Брукс отчаяно настоява за щастлив завършек, но либералните мюсюлмани от XVII век, които се държат по-джентълменски от мъжете в Англия, не изглеждат на място в суровия свят, който е изградила.

Какви са в крайна сметка чудесата от заглавието? Името на романа идва от стихотворението на Джон Драйдън Annus Mirabilis от 1666 г., което описва войната между Англия и Холандия, както и големия пожар в Лондон. Според поета Бог е бил милостив и е извършил чудеса, за да спаси Англия. В романа на Брукс думата „чудо“ често се появява, когато става въпрос за деца, за потомство, за бъдеще. Поради Божията милост времето тече и макар насред живота да сме в смъртта, намираме утеха в преходността, в движението, в предчувствието за пролет.