Култура / Брой 3 (2956), Март 2019

„Апетитът идва с яденето“, е казал Франсоа Рабле и първо тази мисъл ми хрумва, докато слушам кавалджията Недялко Недялков, който ми разказва за своите музикални приключения. Не прилича на авантюрист, но това е само на пръв поглед – като всеки човек, който се занимава с фолклор, той някак си е доста земен. Обаче днешните народни музиканти са посвоему модерни хора. И точно на това отдавам тази тяхна гъвкавост, любопитство, готовност да се впуснат в откривателства и приключения. Ако следите работата на Недялко, вече знаете – неговото любопитство за музиката сякаш няма граници.

Преминал е солидно обучение, но първите му стъпки са под зоркия поглед на баща му. Съдба, ще кажете, семейна традиция. Но дори и да го наречеш предопределение, няма как да знаеш докъде се простира талантът ти и дали ще ти стигнат куражът и волята да го развиеш, да му се отдадеш. Защото в музиката това е за цял живот. Недялко Недялков завършва музикалното училище в Широка лъка, после Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. С трупането на опит постепенно започва да идва и славата – във фолклорните среди виртуозност и импровизационни умения като неговите никога не остават незабелязани. През 1996 г. става член на Оркестъра за народна музика на БНР – ансамбъл от солисти и изключителни музиканти.

Да работи в най-престижния роден фолклорен състав обаче далеч не е единствената страст на Недялко Недялков. Жанрово и стилово репертоарът му се разширява с годините и го отвежда до какви ли не партньорства. А едно от най-интригуващите е с музикант от изключителна класа и с уникални проекти – Жорди Савал. 77-годишният каталонец е изследовател и събирач на истории от всички краища на света, разказвач със старинна виола в ръце. И съзидател. През 1974 г. в Швейцария Савал създава първия си ансамбъл за старинна музика – Hespèrion XX (през новия век наричан Hespèrion XXI), през 1987 г. в Барселона основава La Capella Reial de Catalunya, а две години по-късно на световната сцена се появява и оркестърът за барокова музика Le Concert des Nations, който понякога интерпретира класически и романтичен репертоар.

Пътищата на Жорди Савал и Недялко Недялков се пресичат преди 10 години – тогавашният проект на Савал е свързан с катарите и няма как точно България да бъде подмината. Близкият сътрудник на изследователя – гръцкият китарист Димитри Псонис, го насочва към българския кавалджия.

„Той има много контакти с музиканти по целия свят, познава тези, които свирят старинна музика, автентична музика на такива старинни инструменти като нашия кавал – разказва за Савал Недялко Недялков. – Димитри му дал моя телефон и лично Жорди ми се обади. Помня, че по онова време записвахме с Христофор Раданов във Второ студио на БНР. Беше 2009 г. Няма да го забравя, защото същата година се роди и дъщеря ми – беше знаменателна!“

Така започва това невероятно пътуване за българина – назад в историята, напред в музикалните предизвикателства със „Забравеното кралство: Походът срещу албигойците – трагедията на катарите“ (Alia Vox).

Недялко разказва: „Записвахме в Белгия, в една стара катедрала, която не беше ремонтирана и в покрива ѝ на няколко места имаше големи дупки – оттам влизаха птици, дори на записа се чуват. Трябваше да запиша една пиеса и с това мое изпълнение (тогава още не знаех) започва целият проект. Така се откриваха и концертите, които после изнасяхме“.

За българина е ясно от самото начало на това творческо сътрудничество, че той трябва да предложи нещо интересно от родната си традиция, нещо, което да грабва, да носи автентична енергия, но и да се възприема лесно от разнородната публика по целия свят. И още – да се впише кавалът в ансамбъл от малко познати инструменти с вековна история. Магията сработва веднага, дори не са нужни дубли – записът е направен, а Недялков получава покана да участва и в концерти на Hespèrion XXI.

След проекта за катарите идват нови идеи. 2011 е годината, в която албумът „Династия Борджия“ на Жорди Савал и неговите уникални ансамбли е отличен с престижната награда Грами. После интересът му към Ориента се задълбочава и така се появява „Бал-Кан: Мед и кръв – кръговратът на живота“. Отново в центъра на вниманието са поставени инструментите и музиката на балканските народи, но от времето на Османската империя.

„Жорди има цял екип, който търси исторически препратки. Музикантите, участващи в проекта, също помагат с предложения, но бих казал, че по-голямата част от проекта се базира на неговия труд и проучвания“, убеден е Недялко Недялков. „Аз се възхищавам на това, което Савал прави за останалите култури, с голяма отговорност към миналото, настоящето и бъдещето. Само можем да се учим как трябва да се правят такива неща и бих казал, че е жалко, че все още не сме представили този проект тук, в България.“

Каква е промяната в собствените му творчески инвенции след срещата с Жорди Савал?

„С течение на времето дойде и тази промяна – признава Недялко Недялков – в моя начин на мислене, на свирене. Даже и мечтите ми в музикална посока се промениха. Факт е, че в последните ми проекти присъстват също старинни балкански инструменти… Жорди ми гласува доверие и финансира един проект, в който аз сам избрах кои етнографски групи да включа – много от тях са били тема табу години наред. Говоря за гагаузите например. Също и за помаците от преходната област между Родопите и Пирин. Включих автентични влашки мелодии и песни на рударите копанари. Записахме музиката в софийската католическа катедрала „Свети Йосиф“, защото в ортодоксалните не може да се свири, а екипът на Савал държи на естествения звук.“

Записите са осъществени бързо и ефективно от тонрежисьора Мануел Мохино, с когото работи лично Савал, в две поредни нощи, за да бъде избегнат шумът от автомобилите по близкия столичен булевард.

Проектът на Недялко Недялков се нарежда на доста дългата опашка от албуми, чакащи реализация през 2019 г. – Жорди Савал записва и издава дискове постоянно, неговите вече са повече от 180. В очакване на отпечатването, сега е наред техническата част – да се напишат анотациите, да се преведат на няколко езика, да се оформи книжното тяло на диска и не на последно място – той да получи грабващо вниманието заглавие. „Аз предложих да бъде „Цветовете на България“, защото всяка една общност носи своя цвят, образно казано. Но познавайки Жорди, бях наясно, че той няма да го хареса. Той ми каза: „Това е много интересно, но...“. И предложи „Духът на българските традиции“.
Компанията Alia Vox ще издаде албума до няколко месеца и той ще има световно разпространение. „Надявам се този компактдиск да остави следа във времето с музика, която дълги години никъде не е присъствала“, споделя кавалджията Недялко Недялков.