Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

Арх. Маурицио Корадо, куратор на изложбата на съвременен италиански дизайн Tools For After, пред Яна Костова

Изложбата Tools For After започва от Мелбърн през 2023 г., после поема за Бейрут и за участие на Биеналето по архитектура във Венеция през тази година. На път за Италия, тя бе представена и в Музея по приложни изкуства в Белград. В София изложбата гостува в галерия „Сан Стефано“ в рамките на деветото издание на Деня на италианския дизайн, организиран от Посолството на Република Италия в България, Италианския културен институт в София и ITA – Италианската търговска агенция.

Във фокуса на изложбата вече не са само естетиката и функционалността на разпознаваемия в целия свят италиански дизайн, а неговата устойчивост, екологичност и отговорност. В изложбата присъстват и обекти, създадени с хумор, като оливиерата във форма на Дева Мария, озаглавена Extravirgin, фосили от бъдещето, представляващи компютърни чипове в кехлибарени блокчета, както и всеобщият любимец на публиката „Валерио“ (Valerio)  – метално чуканче за чесън с „амбивалентна“ функция на лимоноизстисквачка.

Заглавието намеква за предапокалиптичните времена, в които живеем, и пита какво в действителност ни е необходимо, какво е полезно и целесъобразно. Основното послание на куратора е, че за да оцелеем в съвременната епоха на антропоцена, следва да използваме въображението си. В изложбата могат да се видят биологични строителни материали като акустични панели от мицел на гъби, както и топлоизолационни материали от преработена на плъст кучешка козина, а също така и алтернативата на естествената кожа Vera Pelle – Verrabuccia, създадена от преработена ананасова кора. Сред експонатите е и цигулка, изработена от паякова коприна – доказано най-здравия и устойчив материал на земята, от който се произвеждат и бронежилетки.

Както отбелязва кураторът на изложбата Маурицио Корадо, пристигнал в София за нейното инсталиране в галерия „Сан Стефано“: През последните години научната общност използва термина „антропоцен“, за да посочи промяната, която включва цялата среда, в която сме се развили и която сме променили. Това е дума, която показва въздействието на човешките същества върху планетата и ефективно дава глас на истините, страховете, съмненията, надеждите и изводите, които са неизбежни в тези времена. Миналото, което помним, свърши, всичко около нас е различно от преди, настоящето се промени и дори бъдещето вече не е това, което беше. Изведнъж правилата и сценариите, които използвахме досега, остаряха. Настоящето е изпълнено с нови и неотложни въпроси: Какво можем да направим? Какви ще бъдат инструментите за бъдещето? Какви сценарии можем да очакваме? Какви теми трябва да бъдат засегнати?

Изложбата прави преглед на иновациите в дизайнерската култура в Италия с около 50 реални обекта, изображения и видеоклипове. Тя предлага конкретни решения за предотвратяване и справяне със сценариите, които антропоценът подготвя за нас. Дизайнерът е визионер, неговата задача е да си представи бъдещето. Селекцията включва няколко внимателно подбрани предложения от най-ново поколение – не само продукти, но и прототипи, проекти и по-авангардни идеи, които вземат предвид предизвикателствата пред устойчивостта.

Изложбата е разделена на четири тематични секции: „Lyfe – Предмети с душа“, „Палео – Ние сме това, което бяхме, създадени да сме навън и да се движим“, „Инструменти – Представянето променя реалността“, „Карти – Път няма, пътят се създава с ходене“.

Бихте ли разказали повече за вашия кураторски проект?

Изложбата Tools For After е резултат от покана на италианското Министерство на външните работи и международното сътрудничество за фестивал на италианското творчество, спечелена през 2023 г. от Италианския културен институт (ИКИ) в Мелбърн. Фестивалът беше замислен от Анджело Джое, бивш директор на ИКИ в Мелбърн и сега директор в Бейрут, и куриран от мен, включваше дизайн, архитектура, наука, литература, кино, храна, като се започне от въпроса какви ще бъдат инструментите за бъдещето? Отне ни една година на подготовка и сътрудничество между Италия и Австралия, в която подбрахме най-интересните италиански предложения. След Мелбърн дизайнерската секция отиде в Бейрут и сега в София, благодарение на Мария Маца, директор на ИКИ в София.

Как пресъздавате изложбата в различен културен контекст? Как се приема тя в градове с толкова различно отношение към архитектурата, дизайна и екологията?

В Бейрут поверихме инсталацията на ливанската Академия за изящни изкуства и за студентите това беше страхотно изживяване. В такъв специфичен контекст като този в Бейрут имаше чудесно посрещане, много интерес и любопитство. В Мелбърн темата беше проучена в различни сектори и включи повече оператори и по-разнообразна, но „по-разглезена“ публика.

Изложбата е разделена на четири тематични раздела: „Живот“, „Инструменти“, „Палео“ и „Карти“. Бихте ли ги представили по-подробно?

Като цяло, когато говорим за бъдещето в ситуация като настоящата, забелязваме песимистична нагласа. Избрахме да дадем указания за бъдещето, предложения за начини на развитие, надхвърлящи песимизма. Под „Живот“ имаме предвид онези проекти, които използват живи елементи като растения или антропоморфни и органични форми, предмети с душа. „Палео“ изследва нашето очарование от праисторията, от първичните елементи, необработените материали, предмети, които предполагат среда. Разделът „Инструменти“ желае да експериментира с други материали, особено биотехнологии, докато „Карти“ посочва нови посоки за проекта, който иска да се отвори към утопичното измерение, което вярваме, че е необходимо.

Експозицията се състои от 45 обекта, вдъхновени от идеята за антропоцена. Какво характеризира тази епоха? Какви бяха общите първоначални изисквания към обектите, включени в изложбата?

Изборът е направен с оглед на новаторството и въображението, които се съдържат в обектите. Не беше лесно. Не исках да направя изложба на „фин италиански дизайн“, а да избера проекти, които започват от общия въпрос: какво трябва да прави обектът в епохата на антропоцена? Използваме този термин, за да посочим времето, в което човекът е променил планетата Земя, когато са станали очевидни промени, заплашващи самото ни оцеляване. Tools For After иска да посочи въображението като чудесна възможност за преодоляване на съвременните кризи.

От 1990 г. се занимавате със зелена архитектура като преподавател, писател, архитект и куратор. Какви са вашите наблюдения по отношение на тази област, как се развива тя в световен мащаб и къде е мястото на Италия?

Връзката ни с това, което наричаме зелено, далеч надхвърля използването на растения в градовете или интериора, а се дължи на факта, че сме били формирани по време на плейстоцена в пряка връзка с това, което наричаме природа, и следователно сме създадени да се движим и да бъдем на открито. Имаме палеолитно тяло в епохата на антропоцена. Днес се обръща много повече внимание на растенията, които заедно с гъбите представляват 99,7% от всички живи организми на земята. Тези данни би трябвало да са достатъчни, за да повлияят на това, което ние, хората, мислим за себе си. Това е перспектива, която надхвърля отделните нации.

В Италия, както и в много други страни по света това осъзнаване нараства, но икономическото измерение, в което е положен екологичният дискурс, рискува напълно да изкриви резултатите. Много съм любопитен за културния пейзаж на България, който смятам, че може да има големи възможности за развитие, ако успее да израсне от корените си.

Маурицио Корадо е посветил кариерата си на екологичната и устойчива архитектура. Активен от 90-те години на миналия век, той е автор на над 20 есета за екологичен дизайн и архитектура, някои преведени във Франция и Испания. Работил е за вестници и телевизия и е редактирал списание Nemeton High Green Tech. Преподавал е в университета в Камерино, в NABA (Nuova Accademia di Belle Arti) в Милано, в Академиите за изящни изкуства в Болоня, Верона и Фоджа.