Култура / Брой 6 (3019), Август 2025

С френския историк Стефан Куртоа разговаря Тони Николов

Каква е връзката между непрочетеното комунистическо минало и днешна Русия на Путин? Известният френски историк беше гост на международната конференция „Политическият терор: произход и последици“, организирана в София от проф. Евелина Келбечева, за да отбележи стогодишнината от атентата в „Св. Неделя“

Под ваше съставителство в края на ХХ век излезе „Черната книга на комунизма“ – сборник, поставящ си за цел да разобличи тази тоталитарна идеология. Въпреки това престъпленията на комунизма продължават да се премълчават, както стана ясно и на форума в София, посветен на атентата в „Св. Неделя“. Каква е причината за това?

Една от основните причини е, че нямаше международно осъждане на комунизма, както имаше международно осъждане на нацизма на Нюрнбергския трибунал. Нямаше Нюрнбергски трибунал за комунизма. Един Международен наказателен трибунал предполага пред него да бъдат изправени обвиняеми от плът и кръв. А Ленин, Сталин, Хрушчов и Суслов бяха мъртви. Всички големи престъпници вече ги нямаше. След 1991 г. беше трудно да се свика Международен трибунал за престъпленията на комунизма в юридическия смисъл на думата. Известният съветски дисидент Владимир Буковски се опита да организира нещо подобно в Русия. Много бързо обаче руският президент Борис Елцин показа, че не иска и да чуе за подобен трибунал по простата причина, че КГБ, който бе стълб на комунистическия режим, не беше изчезнал. В онзи злокобен комитет работеха 700 000 души, които продължаваха да заемат ключови позиции. Те се реорганизираха, а политическата власт беше твърде слаба, за да може да им противостои. Ето как Владимир Путин бе прехвърлен в Москва и проникна в обкръжението на президента Борис Елцин. После той оглави ФСБ, а накрая даже стана приемник на Елцин. Така хората от КГБ запазиха контрола си над Русия, отначало скришом, а после превзеха президентската власт, поверявайки я в ръцете на един полковник от службите. И оттогава изминаха двадесет и пет години.

В дебата върху „Черната книга на комунизма“ се чуха гласове, че не е редно и е невъзможно да се слага знак на равенство между комунизма и нацизма. Какво е вашето мнение?

Става дума за цяла една кампания, която се проведе основно във Франция. Навремето ние имахме един министър-председател социалист – Лионел Жоспен – който всъщност беше прикрит троцкист от близо трийсет години. Десетина дни след излизането на „Черната книга на комунизма“ през 1997 г. в нашето Национално събрание се задаваха въпроси на правителството и тогава депутат от десницата попита френския министър-председател за тази книга и дали той възнамерява да направи нещо, за да почете милионите жертви на комунизма. Лионел Жоспен изпадна в ярост, качи се на трибуната и произнесе разпалена реч. Заяви, че е горд с това, че има комунисти в неговото правителство, и се ангажира с твърдението, че комунистите никога не са посягали срещу свободата. Представяте ли си? И накрая заключи, че „не може да се слага знак за равенство между комунизма и нацизма“. В редица свои статии аз му отговорих, че знакът за равенство е математически знак, а ние не говорим за математика, говорим за история. В историята всяко събитие е специфично, така че никой не претендира да въвежда там някакво „равенство“. Опитаха се да възпрат изнесените факти в „Черната книга на комунизма“ с идеологическо-политическа маневра. Вярно е, че могат да съществуват по-злостни и по-малко злостни убийци. Но какво променя това, когато говорим за престъпления срещу човечеството? С отварянето на архивите научаваме все повече за престъпленията и ужасите на комунизма. В доклада си в София разказах за престъпленията на Василий Блохин, един от палачите на Лубянка, който лично ликвидира около 15 000 души! С куршум в главата. Сталин често се е информирал от началника на охраната си генерал Власик как „работи“ Блохин. И всеки път е нареждал да го наградят с часовник или орден. Ето пример как комунистическият режим, който иска да управлява чрез терор, подбира нужните му хора.

Открили сте всичко това в съветските архиви? Вие сте един от първите, които през 1992 г. получават такова разрешение. Сега това е невъзможно.

Да, архивите в Русия са отдавна закрити. В периода 1992–1993 г. често посещавах в Москва и работех над архивите на Коминтерна и Френската комунистическа партия. ФКП бе препратила архивите си в Москва, за да са на „сигурно място“. За потрес на френските комунисти, именно там аз започнах да чета документите им. Няма да забравя как за първи път прекрачих прага на сградата на ул. „Пушкинска“ 15 и как отговарящата за архивите на Коминтерна ми каза, че не разбира за какво ѝ говоря, не знаела нищо за документи на ФКП. След няколко дни на безполезни обиколки из коридорите на Архивите друг човек ми направи знак и ми даде сигнатурите на документите, свързани с ФКП. Тогава се срещнах с новия директор на Федералните архиви на Русия – Кирил Андерсон, истински историк, който ми даде разрешение да се запозная с интересуващите ме документи. Имаше над 3000 досиета на френски комунисти – Морис Торез, Марсел Кашен и кой ли още не. През 1993–1994 г. успях дори да прочета радиограмите, разменяни между Коминтерна и френските комунисти, защото между 1934 и 1941 г. те са били в пряка радиовръзка с Москва. По онова време ръководех академичното сп. „Комунизъм“ и много от споменатите документи видяха бял свят за първи път. По онова време лидерът на ФКП Жорж Марше бе принуден да се пенсионира и за генерален секретар на партията бе избран Робер Ю, един свестен човек, който четеше сп. „Комунизъм“. Той бързо разбра до каква катастрофа ще доведе публикуването на тези документи. Това е първият генерален секретар на ФКП, който подаде оставка и дори напусна партията.

Ето пример как миналото променя настоящето.

И още нещо интересно. След години поканих Робер Ю на колоквиум за комунизма, организиран от мен. Той взе думата и каза: „В началото на всичко е Ленин, Сталин е бил още по-лош от него, но внимание: трябва да препрочетем Маркс. Там е проблемът“. Представяте ли си да чуете това от устата на един бивш генерален секретар на комунистическа партия!

Но през 1994 г. в Русия приеха специален закон и постепенно започнаха да затварят архивите. Още преди Путин, това стана по времето на Елцин.

Вие обаче продължихте „Черната книга на комунизма“ с друг проект, който също вдигна много шум – „Черната книга на Владимир Путин“ (2023). Как се роди тази идея?

На 24 февруари 2022 г. Путин даде заповед руската армия да нахлуе в Украйна и по този начин дотогавашната хибридна война прерасна в истинска и кървава война. Чух новината сутринта в Париж, докато се готвех да хвана влака, за да чета лекции в провинцията. И тъй като нямам мобилен телефон – държа на това – едва след лекциите си вечерта се информирах от новините. Гледах телевизия в хотелската си стая и бях съкрушен от случилото се. На следващия ден имах лекции, късно вечерта се върнах в Париж. Бях гневен, чудех се какво да направя. На седемдесет и пет години нямаше как да се запиша като международен доброволец в украинската армия. Легнах си и в пет часа сутринта се събудих с ясна идея – „Черната книга на Владимир Путин“! Беше събота, издателствата не работят, но изпратих мейл до моето издателство „Перен“, в който изложих идеята си. В неделя сутринта, времето за литургия, издателят ми отговори с думите: „Чудесно!“.

Дотук добре, но с кого щях да направя „Черната книга на Владимир Путин“? Не съм тесен специалист по Путин. Обадих се на Галя Акерман, историчка с еврейски корени, която е била част от движението за емиграция на съветски евреи в Израел и е успяла да напусне СССР. Тя е познавач на съвременната руска история, беше близка приятелка на дисидента Владимир Буковски. Галя Акерман се ентусиазира и заедно създадохме книгата, един вид продължение на „Черната книга на комунизма“.

Включиха се известни специалисти по днешна Русия, като следвахме определена линия на анализ – да разберем Путин през неговото миналото на полковник от КГБ. Точка. Така проследихме неговия преход към мафията чрез пристанището в Санкт Петербург, както и работата му за кмета Собчак. След което през 1996 г. го внедряват в антуража на Елцин.

Съдържането на книгата ви е „светът на Путин“?

Да, вътре е „целият Путин“. Има дори една много интересна глава върху „речника на Путин“. Той си служи с лексика, която на руски се нарича „мат“ – това е езикът на един бандит. Интересното е, че тази глава я написа французин – първият преводач на „Архипелаг ГУЛаг“ на френски. Много доволен съм от тази глава и дълго я обсъждахме, защото тя дава представа за съвременния руски бандитизъм. Става дума за това как „вор в законе“ (криминалният авторитет) налага „закона“, и то заедно с КГБ, което не е измислица, просто това е другият аспект на СССР.

Имаме глава и за инструментализирането на православието, за опитите за налагане на „путински модел“ в международните отношения, върху „чеченския проблем“, огромна глава върху „украинския въпрос“ и т.н.

Като „биограф“ на Путин съзирате ли някаква промяна в него след войната в Украйна?

Мисля, че той все повече се затваря в себе си. Между 2000 и 2005 г. той по различни поводи бе канен от западните лидери и световния политически елит, поддържаше тесни връзки с тогавашния германски канцлер Шрьодер и хора като него. А сега Путин е съвсем сам. Кои са неговите приятели? Иранските аятоласи, китайският лидер Си Дзинпин… И когато виждам как Доналд Тръмп си въобразява, че може да отдели Путин от Си Дзинпин, става ясно, че той изобщо не си дава сметка, че подобни хора функционират заедно в комунистическия свят още от 1920 г. Те се разбират чудесно, даже без думи. А Тръмп не осъзнава това! Джо Байдън може да е правил всякакви грешки, но поне имаше натрупан опит от времето на Студената война. Труман и Рейгън бяха президенти, които знаеха за какво иде реч, кой е срещу тях. Сега виждаме каква фигура е изпратена да преговаря с Путин – Стивън Уиткоф, агент по недвижимости, който играе голф с Тръмп. Когато видях американския държавен секретар Марко Рубио да застава до Сергей Лавров, имах усещането, че до питона има зайче, което всеки момент ще бъде погълнато.

Всичко това е пълна некомпетентност. А в политиката за некомпетентността се плаща сериозна цена. Когато начело на световната свръхсила има толкова некомпетентни хора, това няма да свърши добре.

Каква е вашата прогноза? Пред какво е изправен светът?

Според мен г-н Тръмп ще се издъни напълно. Събраният от него екип е извън контрол, няма никакъв конкретен резултат. Нито в Палестина, нито в Украйна, нито с наложените мита. И още по-лошо: Тръмп превърна китайците в защитници на световния ред! Трябва да си много глупав, за да направиш това. Мисля, че общественото мнение в Съединените щати ще се пробуди в един момент. Спадът на борсите е катастрофален. Във Франция казваме, че при американците изборът е: борсата (кесията) или животът. Още повече че американците не разполагат с пенсионна система, каквато имаме в Европа. Ако на борсата има спад, пенсиите се стопяват. Според мен ситуацията много скоро може да се обърне срещу Тръмп и ще видим какво ще се случи на междинните избори след две години. Милиардерите около Тръмп загубиха милиарди и именно те го натиснаха да отстъпи с митата. Мисля, че икономиката ще свали Тръмп. Американците са прагматични хора и за тях парите са от значение.

А какво ще се случи с Украйна? Мирният план на Тръмп не предвижда ли Путин да заграби цели области?

За момента не се случва нищо. Можем да интерпретираме по най-различни начини как Зеленски беше приет в Белия дом, всички гледат само последните пет минути от срещата. Всъщност Зеленски в професионален план е специалист по комуникацията. Той пристигна в Белия дом и видя стотици камери, безброй микрофони. Веднага разбра, че му готвят капан, без да знае точно какъв. В съседна стая бяха подготвени два стола и там Тръмп и Зеленски трябваше да подпишат споразумението за редките минерални ресурси. Зеленски не беше против, но искаше да разбере какво ще получи в замяна. Тук Тръмп и Ванс изпадат в ярост –Украйна им дължала много…. Така Зеленски отложи сделката, която бе подписана по-късно и при по-добри условия, а Тръмп претърпя световен комуникационен провал.

Вярно е, че всеки ден на терен в Украйна загиват много хора. Но щом руснаците нанасят толкова много удари върху цивилни обекти, това означава, че те нямат военни успехи. На фронта няма особен напредък или успехът е минимален, но с цената на множество техни жертви. Убеждават ни, че руснаците подготвят голямо пролетно настъпление, което все не започва. По френската телевизия казах следното: „Двама души чакат нещо важно за тях. Путин иска победа в Украйна за 9 май, но няма да я получи. А Тръмп иска Нобелова награда за мир и също няма да я получи“.

А какво ще се случи с Путин? Задава ли се и неговият край?

Той също не е вечен. Ще си отиде, както всички хора – дали е болен, или не, никой не знае… Въпросът е дали ще падне от власт някой ден. Тази война дълбоко разтърси Русия. Може би някъде по върховете има хора, които вече смятат, че това трябва да приключи. Въпросът е и американците да осъзнаят, че залозите са много големи. Сега не е лесно да си американец. Наскоро на един хокеен мач в Канада американският химн беше жестоко освиркан. Но работата е там, че хората, които управляват Съединените щати, изобщо не познават историята.

А Путин може би я свръхнадценява?

Той свръхинвестира в историята, но в собствената си история. Ситуацията е изключително сериозна. Затова Европа трябва да се сплотява и да се консолидира. Както и да се изчисти от руски агентурни мрежи, които продължават да действат. Седмица преди атаката в Украйна френски издания публикуваха цялата реч на Путин, оправдаваща инвазията. Това е апология на държавния тероризъм. И е напълно недопустимо.

Стефан Куртоа (род. 1947 г.) е известен френски историк, специалист по история на комунизма и Русия. Той е професор в Католическия институт за висши изследвания и директор на сп. „Комунизъм“. Автор на множество публикации, сред които е и „Черната книга на комунизма“, съставена от него и получила световна известност (бълг. издание в два тома, 1997–2004). Сред последните му книги са: „Ленин, изобретателят на тоталитаризма“ (2017), „1939 г., съветско-нацисткият пакт: началото на европейския разлом“ (2019) и „Черната книга на Владимир Путин“ (2023 г. заедно с Галя Акерман).