Култура / Брой 8 (3021), Октомври 2025

„Има почитатели на Вагнер, които следят отделни певци, за да могат да отидат в съответния театър и да ги гледат. И ми пишат, че ще дойдат. Пишат ми, дори и да не пея Вагнер.“ Със сопраното Йорданка Дерилова разговаря Светлана Димитрова

Една певица, която и в живота, и на сцената е стилна и всеотдайна. Посреща те с открито сърце, готова да сподели постиженията си и опита, който е събрала. Дебютът на сопраното Йорданка Дерилова е в Бургаската опера като Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди през 1993 г. Отново като Елизабет дебютира и в Софийската опера. През 1998 г. става постоянен член на Пражката опера, а от 2003 г. е в театъра в Десау. През 2023 г. отбеляза 30 години на сцената. В репертоара ѝ ролите от опери на Верди са дванадесет, шест са от произведения на Пучини, осем на Вагнер, но тя пее и Моцарт, Шостакович, Прокофиев, Чайковски, Рихард Щраус, Леош Яначек, Курт Вайл, Е. В. Корнголд.

През 2009 г. Йорданка Дерилова получава титлата камерзенгерин за дългогодишната си артистична дейност, а кметът на Десау лично ѝ връчва сертификата. През 2015 г. в Чехия ѝ е присъдена наградата Талия за най-добър певец на годината. От 2023 г. е почетен член на Софийската опера и балет.

„Когато си правя равносметка – огромен е репертоарът ми“ – с нескрито удоволствие споделя тя. Добавя нови роли, както и непознати творби.

Йорданка Дерилова и тази година се завърна в Софийската опера, за да участва в постановката „Залезът на боговете“ като любимата дъщеря на бог Вотан – валкюрата Брюнхилде.

„Срещата ми с Вагнер беше през 2006 г., когато интендантът и режисьор на операта в Десау ме попита дали искам да участвам в „Тристан и Изолда“. Дотогава не бях се замисляла за Вагнер, бегло познавах творбите му и не съм имала интерес към неговото творчество. Винаги италианската музика е била мой фаворит. Казах му, че ще чуя и прегледам обстойно клавира и ще видим. За моя голяма изненада, бях очарована, омагьосана и направо се влюбих в тази опера! Разбира се, отговорът ми беше с въпроса: „Кога ще направим премиерата?“. Тя беше насрочена за следващия сезон и мина с огромен успех. За моя голяма радост, бях номинирана за Певица на годината от списанието Opernwelt за ролята ми на Изолда. Оттогава магичната, титанична, с огромна сила на въздействие Вагнерова музика ме завладя завинаги. Последваха Кундри („Парсифал“), Венера и Елизабет („Танхойзер“), Ортруд („Лоенгрин“), Брюнхилде в целия „Пръстен“ („Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“) и Сента („Летящият холандец“).“

Завърнахте се в Софийската опера след един сезон, който беше много пълен, много емоционален. В колко опери участвахте?

Винаги се радвам, когато се завръщам в София, за да пея в постановка на маестро Пламен Карталов. И с удоволствие каня всички, които обичат Вагнер, да дойдат тук, защото си заслужава да се гледат нашите постановки. Те са страхотни. Колкото до изминалия сезон, на брой произведенията не бяха много, но пък бяха много разнообразни. Първо имахме възстановка на „Дон Жуан“, пях Донна Елвира, после „Тристан и Изолда“. Имах и възстановка на „Набуко“ в Националната опера в Острава. Три толкова различни произведения. След това направихме една много интересна постановка, изградена като ревю на различни стилове – опера, оперета, мюзикъл. Всичко в Divine Rhapsody е свързано и е направено като стилизация на историята на една дива. Вече възрастната героиня се изпълнява от една от нашите драматични актриси, която разказва живота ѝ, а аз представям това, което е пяла. В началото една млада колежка от мюзикъла представя периода, в който са първите стъпки на Ла Дивина. Много интересно направено – имаме една млада и талантлива режисьорка, която създава сполучливи постановки. Премиерата беше на 31 декември, първо в 15 часа и после вечерта от 20 часа. Винаги на 31 декември се играят двойни спектакли. Успехът беше голям и Divine Rhapsody продължава да се играе на пълни салони. Аз започвам с арията на Ла Вали, после следва арията на Силва от „Царицата на чардаша“. Всичко е с мизансцен, обличам костюми, танцувам, както е в спектакъла. Следват Кармен и Хабанерата. Беше разиграна цялата картина, заедно с хора и всичко, което е до края на тази сцена. После беше песента „Барселона“, накрая завърших с Con te partiro. Кулминацията на сезона беше най-новата постановка на „Дама Пика“. През 2016 г. дебютирах с тази роля в театъра в Кемниц, а това е втората ми постановка. В Кемниц се игра дълго. Сегашната също е много хубава, изчистена, ефектна, с много хубави костюми. Сега имахме само два спектакъла и всъщност ще я играем догодина. Завършихме сезона с „Макбет“, но в концертно изпълнение. „Макбет“ е опера, която трябва да се изиграе. Имала съм три постановки. Дебютът ми беше в театъра в Брауншвайг – много модерна постановка с елегантни костюми. Другата беше в Десау, дело на Йоханес Фелзенщайн, нашия интендант. Уникална постановка. В последната сцена на полудяването трябваше да съм цялата в кръв. Къпех се във вана, която беше вградена в земята. Излизах цялата в кръв, боса, с една факла в ръка. Никога няма да я забравя. През лятото участвах в „Аида“ и „Набуко“ на фестивали на различни места в Германия.

Имате ли наблюдения върху публиката в Германия? Театърът в Десау има ли постоянна публика?

Зависи какво се поставя. Има заглавия, които публиката страшно обича. Забелязала съм и в други театри, че хората в последно време се радват на по-лекия жанр – мюзикъли, оперети. Залите винаги са пълни. При нас се играе всичко. Ето, последната премиера беше в петък вечер, от седем и половина, и имаше трудности, защото публиката при нас не е само от Десау, а идва от различни градове. Когато постановката е в събота, от 17 часа салонът е пълен. А за Вагнер идват от цял свят. „Тристан и Изолда“ винаги е на пълни салони.

Въплътили сте се в много Вагнерови героини. Имате ли фенклуб? Вагнеровите общества са особено явление.

Да, мога да кажа, че имам, защото самите вагнерианци са много и постоянно следят кой къде какво пее. Прави се план, който непрекъснато се обновява. Знаят какво се играе в театрите в Германия и в чужбина. Има и такива, които следят отделни певци, за да могат да отидат в съответния театър и да ги гледат. И ми пишат, че ще дойдат. Пишат ми, дори и да не пея Вагнер.

Срещате ли с тях?

Когато имам възможност. По-рано винаги след спектаклите правехме срещи с публиката. Сега вече не е така, Вагнеровите опери са много дълги и хората като че ли нямат възможност да остават след тях. На премиерата винаги има парти, организирано от интенданта. Той ни представя, ние идваме като на парад и отново обираме овациите на публиката. Имаме много хубав ресторант в нашия театър, където се прави това парти, настроението е друго. Преди време хората сякаш повече си говореха с нас, обичаха да се срещаме, но сега това се случва много по-рядко. Не знам от какво зависи, може би от организацията. Вече е по-различно от преди.

Но сигурно има хората, които ви чакат след спектакъла, някои най-заклети фенове.

Да, има такива. Обикновено изчакват на служебния вход, колкото и да се забавим, за да поискат снимка, автограф. И чрез този израз на възхищение певецът усеща, че наистина е обичан, че е харесван, че се е представил добре.

Възторжените отзиви окриляват ли ви? За вас винаги съм откривала най-ласкави мнения.

Аз не знам да има певец, който да не се ласкае, когато се пишат хубави неща за него. Излязоха критиките за „Дама Пика“, за „Залезът на боговете“ и те отново са страхотни. Да, приемам ги, радостна съм, но не се променям, не се възгордявам. Виждам, че много от певците по някакъв начин се възгордяват. Мисля, че е по-добре да останеш земен, нормален човек, да не се самозабравяш.

След спектакъл от кого сте готова да приемете съвет или оценка?

Хубав въпрос. Когато става дума за чисто музикалната страна, е важно мнението на диригента, неговите изисквания, неговото виждане за интерпретацията ти. Това бих приела и то е естествено. Иначе критика приемам винаги от моя съпруг. Много съм му благодарна, макар че първоначално реагирам по-остро и все едно нищо не съм чула. Но след това винаги се замислям и следващия път правя това, което ме е посъветвал. Винаги го слушам. И той винаги е имал право. Интересно е, когато в семейството и двамата са певци, винаги има какво да си споделят, когато се слушат. Не е добре, когато си казват: „О, колко си прекрасен/а“. Много е важно да си казваме истината, защото иначе няма да вървим напред. Дори да е с огромен опит на сцената, човек винаги има какво да научи, към какво да се стреми.

А записи правите ли си?

Аз лично не правя, но правят в театъра. За жалост, не се прави запис на премиерата, само на генералната репетиция. Но тогава има друга емоция, друго е поведението, друг е мащабът, физически и емоционално. Иначе аз изобщо не обичам да се слушам, защото съм много критична към себе си. Сама зная, когато един тон не е бил добре. И винаги запомням какво съм направила и не съм направила, знам какво мога да редактирам, но не правя записи. Аз просто мразя да се слушам.

Какво ви предстои през новия сезон?

Новото, което ми предстои, е една бразилска опера, която не познавам. Тя е от съвременен композитор, много тежка както за пеене, така и като история. Казва се „Алма“ от Клаудио Санторо. Ще правим това произведение на португалски. Ще бъде поставена за фестивала на името на Курт Вайл, който е през февруари и март догодина. Премиерата е на 6 февруари. След това имам оперна гала със съвсем нов репертоар, по-непозната музика, от класиката, разбира се. В Острава ми предстои отново да бъда Турандот.

Започнали сте заедно със съпруга ви. Случва ли се често да пеете двамата заедно?

Да, случва се. В последно време не толкова, колкото преди. В Прага много често пеехме заедно. Разбира се, откакто сме в Германия, е малко по-трудно, защото обикновено се използват солистите, които са на щат. Съпругът ми е на свободна практика и пее където го поканят. Той е бас-баритон и му е доста трудно, защото в театрите винаги имат такива гласове. Трябва да е екстремна ситуацията, за да потърсят допълнителен певец, или да има много персонажи в дадена опера.

Имате ли роли, за които мечтаете?

Има доста роли, които все още не съм изпяла, и се надявам да се появят постановки, в които да имам възможност да ги направя. Аз давам идеи в нашия театър според моите желания какво бих изпяла. Например „Джоконда“, „Андре Шение“, „Адриана Лекуврьор“, „Медея“. Дано един ден някъде да имам тази възможност.

Щом се включвате в съвременна опера като „Алма“, значи сте готова на експерименти.

О, да! Имаше една опера, в която трябваше да пея – „Орфей“ от Филип Глас. Тогава имах и „Лейди Макбет от Мценска околия“ в Острава, а трябваше да започваме репетициите на „Орфей“. Разболях се от ковид и се наложи да повикат друга певица. За пръв път ми се случи да не изпълня ангажимент.

А коя беше най-екстремната ви постановка не като режисьорска концепция, а като изграждане, като образ, като вокал?

Ще отговоря веднага. За нея получих наградата Талия в Чехия – ролята на Рената в „Огненият ангел“ от Прокофиев. В началото беше мъчително, докато я науча. Шостакович е приказка в сравнение с тази опера. Нямаше и миг, в който да не съм на сцената. Цялата опера мина само с моето пеене. Страшно сложна за научаване роля. Вече като я запееш, има и хубави моменти. В началото, когато започнах да я уча, исках да се откажа. Намеси се обаче моята упоритост, освен това съм гост, поела съм ангажимент и трябва да го изпълня. Но в крайна сметка бях възнаградена, трудът ми беше оценен високо. Понякога човек си казва: „Тази музика не искам да я правя“, но в крайна сметка, когато решиш да експериментираш и я направиш, когато бъдеш удостоен с награда, си удовлетворен, че не си работил напразно.

А изключителното признание камерзенгерин за какво получихте?

Дава се, когато направиш много роли, в които се представяш максимално добре, с голям успех. Дава се за мащабност на репертоара, а не за определена роля. Това не е награда, това е титла, която се получава за целия път през годините. Това е наистина най-голямото звание, което се дава на един певец. И голяма чест, защото рядко се присъжда на чужденци.

Отдавна сте в Десау. Не сте ли искали да бъдете в по-голям театър в Германия?

Често ми задават този въпрос. Не съм търсила друг театър. Пяла съм къде ли не. Когато бяхме в Прага, се борих за утвърждаване… Може би човек уляга, устройва живота си. Мисля, че една такава голяма стъпка не би била проблем, но не съм искала да правя генерални промени. Предпочитам да отида, да пея и да се върна. Освен това от дълго време сме в Десау,

имаме собствен дом. А и съм привързана към театъра, чувствам се добре в него. Имам свобода, каквато много певци на щат в Германия нямат. Откакто съм в този театър, имам да правя определен брой премиери годишно. След това, когато нямам репетиции, не съм ангажирана с нещо, което предстои, мога да имам гостувания, да правя постановки в други театри. Много съм благодарна, че е така. Освен това пея само моя репертоар. Не пея оперети, мюзикъли, не съм задължена да пея всичко, както се случва с младите певци днес. За да натрупат репертоар, те се съгласяват. След две-три години обаче гласовете им вече не издържат, което е много страшно. Но за съжаление, никой не се интересува от това. Да не говорим, че са заплатени по-ниско.

По-рано беше престижно да си в състава на някоя опера. Днес повечето певци предпочитат да са на свободна практика.

Ситуацията днес навсякъде е много сложна. Особено за певците. Какво значи да си на свободна практика? Например три месеца да имаш ангажименти, а през останалите шест? Певците не са финансово обезпечени, нямат никаква сигурност. Има и такива, които са непрекъснато ангажирани. Да, трябва да получиш шанса да имаш непрекъснато ангажименти, за да водиш нормален живот. Какво правят младите певци, ако имат два месеца ангажименти, а половин сезон са свободни?

Търсят ли ви млади колеги за съвет или за да работите с тях?

Да, търсят ме. Не мога да се ангажирам постоянно, защото самата аз съм заета, но давам уроци, дори онлайн, тъй като ме търсят от различни градове и държави. Имах и една ученичка чак от Бразилия, която идваше в Германия, дори прекара една седмица в Десау, за да работим заедно, докато имах свободно време.

Винаги, когато имам възможност, го правя, защото обичам да преподавам. И мисля, че това става все по-често. Направих майсторски клас с Крум Гълъбов в Берлин. Много ми беше приятно. Наистина имаше всякакви случаи и ние бяхме като в ролята на доктори, на фониатри, на психолози. Човек, за да бъде вокален педагог, трябва да умее всичко това. Някои ученици не знаят как да дишат, не знаят как да поддържат въздуха, а то е най-важното.

Сама ли готвите ролите си?

У дома сама, но иначе с пианист, разбира се. Но най-често работя у дома, защото мога да си позволя да викам, да крещя, колкото си искам. Живеем в къща, иначе това трудно ще стане, трябва да се ходи в театъра.

Слушате ли други певици?

Понякога слушам. Когато искам да придобия представа за репертоар, който не познавам, който е нов за мен. Искам да го чуя как звучи цялостно, като оркестър, като стилистика. Тогава слушам, но иначе избягвам. Младите певци, на които ми се е случвало да преподавам, слушат всякакви записи. Те не осъзнават колко погрешно пеят понякога дори големи певци. Никой не е съвършен. И те заучават и искат да имитират дори когато е погрешно изпято. Изпълнението понякога не е свързано с текста на арията, затова избягвам да слушам. Понякога слушането може да изиграе лоша шега, защото свикваш с някакво звукоизвличане, което след това не ти се отразява добре. Аз по принцип обожавам Мария Калас, но никога не съм се опитвала да я имитирам. Всъщност никой не трябва да имитира, защото на сцената трябва да си самият ти. Ако тръгне човек да имитира, това ще е нещо фалшиво. Певецът трябва да си харесва гласа и да имитира самия себе си.

Йорданка Дерилова е завършила Националното музикално училище „Л. Пипков“ в София и Музикалната академия „П. Владигеров“. Специализирала е с Александрина Милчева в Академията „Борис Христов“ в Рим. Сред централните роли в нейния репертоар са Аида, Брюнхилде във „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, Турандот, Лейди Макбет, Електра, Тоска, Абигайл в „Набуко“, Амелия в „Бал с маски“, Одабела в „Атила“, Мадам Бътерфлай, Изолда в „Тристан и Изолда“ и Ортруда в „Лоенгрин“, с които е гастролирала в множество реномирани оперни театри, включително Залцбургската фестивална зала, Кралската опера в Стокхолм, Театър „Масимо Белини“, Катания, Фестивална зала „Брегенц“, Националния театър – Манхайм, театрите в Дортмунд, Хановер, Мюнхен, Opéra de Massy в Париж и др. От 2003 г. е в ансамбъла на „Анхалтишес Театер Десау“. През 2009 г. получава титлата камерзенгерин.