Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025

Днес йогата има свой „международен ден“, вегетарианството е променило поминъка на животновъди и ресторантьори, на всеки ъгъл се четат обяви за езотерични ритуали, фитнес клубовете се радват на търговски успех, антиваксърите се събират в политически партии – и всичко това е част от съвременния живот. Питали ли сте се за началото? Изложбата „Скритата модерност. Очарованието на окултното“ на виенския музей „Леополд“ (до 18 януари 2026 г.) поглежда назад и казва: това, което днес е навсякъде, набъбва на границата между XIX и XX век и тръгва от тогавашния елит.

През 1895 г. Вилхелм Рьонтген за първи път осветява с йонизиращи лъчи костите на ръката на съпругата си. Физикът прави видимо невидимото. Освен в науката опитът му оказва силно влияние и върху художническите търсения. Да се рисува не само физическото тяло, но и недоловимата чрез нормалното зрение аура, става мода. Улавянето на „живота отвъд“ сякаш се превръща в основна задача за творците. Оскар Кокошка и Егон Шиле са две от известните имена на авангарда, които разработват нови техники за рисуване, за да отразят светлинната аура на телата.

Кое кара художниците да напуснат сферата на реализма и да се отдадат на окултизма? Индустриализацията носи облекчение във всекидневието, но и страхове. Машината навлиза в почти всяка трудова дейност, човекът печели все повече време, но остава безработен. Животът му става едновременно по-стабилен, но и по-несигурен. Противоречията объркват. Нужни са обяснения.

„Промени живота си“ – казва Райнер Мария Рилке и това изречение се приема за пътеводно от интелектуалците. Призивът „Назад към природата!“ зазвучава отново, като сега той е пряко следствие от урбанизацията на Европа. Големият град приютява бедния пролетариат, но плаши новосъздадената буржоазия и останките от аристокрацията. В покрайнините на Виена се появяват общества комуни, в които се пропагандира нудизъм и вегетарианство, изникват женски дружества с феминистичен уклон, тяхната дейност тръгва от най-елементарното – промяна на облеклото, което вече не е прилепнало по тялото, а се спуска свободно. Рецептите за здравословни диети вървят от ръка на ръка, младите хора тренират мускулите си на влезлите в масово производство спортни уреди на шведския лекар Густав Цандер (1835–1920), излетите в планините стават все по-модерни. „Страхопочитанието към чистия въздух ще бъде марката на следващите поколения“, пише през 1906 г. Петер Алтенберг. Писателят се оказва твърде прозорлив, макар че самият той прекарва по-голямата част от живота си в задушните виенски кафенета. В тях и в домовете на видните столични бохеми се създават клубове, чиито членове са свързани от интереса към окултизма. Не са малко творбите, създадени в състояние на транс.

Абстракционизмът в изобразителното изкуство (например творбите на Василий Кандински) е немислим без влиянието на окултизма. Да се викат духовете на починалите става обичайно занимание, организират се сеанси за хипноза. Започват да се издават нови списания, предимно женски, посветени на отвъдното.

„Аз съм пътешественик и планинар, не обичам равнините. Каквато и съдба да ме сполети, каквито и преживявания да ме споходят – ще си остана пътешественик и планинар: човек винаги преживява сам себе си.“ Тези думи на Фридрих Ницше са нещо като мото на виенското теософско общество, което се събира в кафене „Гринщайдъл“, наречено още „кафенето на алпинистите“. Посещават го писатели, музиканти и художници, за да споделят преживяванията си от разходките по възвишенията южно от столицата, където се диша по-леко и трамваите не представляват опасност за живота. Природосъобразният живот се противопоставя на градската задъханост. Екологичното мислене завладява елита.

Също като философа Ницше, който подтиква към покоряване на върхове (буквално и метафорично), композиторът Рихард Вагнер пълни душите и… чиниите на почитателите си. С есето си „Религия и изкуство“ (1880 г.) музикантът очевидно улавя т.нар. „цайтгайст“ (духа на времето). Той разглежда изкуството като средство за духовно възраждане, което има силата да излекува „упадъка на човешкия род“. Хвалебствено е отношението му към гръцкия философ Питагор, който учи хората на безмесна храна. Две години по-късно премиерата на операта „Парсифал“ се възприема като манифест на пацифизма и вегетарианството, а Байройт се превръща в място за поклонение на европейските вегетарианци. Но музикантът, който е против използването на живи животни за медицински опити и приветства приема на растителна храна, сам никога не се отказва от месото, освен когато лекарите го съветват да ограничи неразумните си навици. „Да не ям месо, означа да спра да пиша музиката“, отбелязва той в мемоарите си. Бирата нарича „лекарство“, а за да има сили за разходки сред природата, му е необходимо шампанско, което спонсорите неотменно му осигуряват. Тезата на Вагнер е: месоядството е грях, който може да бъде компенсиран с добри дела в друга област. Личният пример обаче няма значение, по-важни за вагнерианците са думите, които призовават към вегетарианство.

Един от най-запалените почитатели на Вагнер е композиторът Густав Малер. „Дори когато съм в най-лошо настроение и се сетя за Вагнер, пред очите ми светва“ – пише той. Възхитата на Малер се отнася не само до музиката, а и до кухнята. Като последовател на Вагнер той става редовен посетител на „Първия виенски вегетариански ресторант“, открит през 1877 г., в чийто устав е записано, че е за „очарованите от вегетарианството вагнерианци“. В историята на Виенската опера е отбелязана следната случка: на 30 август 1903 г. Малер дирижира „Нюрнбергските майстори певци“ от Вагнер. Дисциплината на музикантите не е каквато той би желал, Малер е обзет от гняв. След първия акт излиза на сцената, вдига скандал, напуска операта и отива в съседния ресторант на хотел „Империал“, където си поръчва… говежди стек. Дотук с вегетарианството, но не и с вагнерианството.

В новия век растителната храна излиза от модните течения на виенското висше общество, но не се прекратяват алтернативните практики на живот. Вагнерианците вече не са вегетарианци, но с охота приемат другите идеи на Вагнер и Ницше – тези за свръхчовека. „Здрав дух в здраво тяло“ зазвучава като националсоциалистически лозунг, в средите на алпинистите и гимнастиците зрее презрение към слабия и болния. И докато в началото по време на излетите или в кафенето теософската вяра в побратимяването на хората върви ръка за ръка с расовата теория, според която начело на човечеството стои арийската раса, и това противоречие не смущава никого, постепенно лагерите се оформят и през второто десетилетие на ХХ век националсоциализмът надделява. Резултатът е Втората световна война и последвалата катастрофа за Европа.

* * *

Встрани от средата

Разговор с Иван Ристич, един от кураторите на изложбата „Скритата модерност. Очарованието на окултното“

Изложбата показва настроенията сред елита около 1900 г. Как тези елитарни движения се превръщат в масови?

Това се случва след Първата световна война, когато идеите, занимаващи елита, са подети и от политиката. Стигат до широките народни маси благодарение на т.нар. „зидлербевегунг“ (поради недостиг на жилища виенчани се изнасят в покрайнините на града в построени от тях къщи и се изхранват от градините си, възникват комуни, б.а.). Тогава има струпване на хора на едно място, което улеснява общуването. Когато се каже „по-добре е да не ядеш месо“, идеята лесно се предава от един на друг. Освен това има и икономически причини – избира се по-евтиното, по-лесно е да се отглеждат зеленчуци, отколкото животни. Вегетарианството от елитарна идея се превръща в масова практика. През 20-те години на ХХ век социалистическата управа на Виена разширява града, строят се жилища за всички. Благодарение на подобряването на жизнената среда и за работническата класа идеите на елита по-бързо се разпространяват сред масите.

Изложбата показва, че природосъобразният начин на живот заема значителна част от творчеството на художници и писатели по онова време, което е актуална тема и днес.

Творците между двата века са под силното влияние на Ницше и Вагнер. Те тръгват по алтернативна линия в търсене на четвъртото измерение. Излизат извън телесното, стремят се да уловят духовното – аура, енергиен център, астрални тела и т.н. Що се отнася до езотериката, могат да се видят много паралели с настоящето: на границата на двата века алтернативната медицина се противопоставя на конвенционалната, ирационализмът се развива като контрапункт на позитивизма. Разликата обаче е в това, че тогава науката е впрегната в търсене на алтернативно знание, докато днес част от обществото я отрича изцяло.

Защо тъкмо в средите на природолюбителите се ражда националсоциализмът?

Това е най-любопитното, но там се раждат не само крайнодесните, но и крайнолевите идеи. Затова изложбата се казва „Скритата модерност“. Проследява се търсенето на „новия човек“, който може да се пръкне както като крайноляв, така и като германски супергерой. Виждаме окултните корени на националсоциализма, откриват се и допирните точки между лявото и дясното. Всички екстремистки движения тръгват от дребнобуржоазния начин на живот и поемат в своя посока.