Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

От новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, подписана от Доналд Тръмп и публикувана на 4 декември 2025 г., става ясно, че Европа вече не може да разчита на Америка като верен съюзник и защитник на Стария континент

Очевидно президентът милиардер вижда международните отношения като бизнес трансакции на компания за недвижими имоти и не смята, че отношенията на САЩ с други държави трябва да почиват на лоялност към съюзници или на някакви морални принципи. Нещо повече, Тръмп би искал да види Европа разединена. Не силен Европейски съюз с обща политика, а много отделни държави, управлявани от националпопулисти като самия него, с които Тръмп може да търгува поотделно и да печели.

Също така става ясно, че диктаторът завоевател Путин е желан бизнес партньор за Тръмп. Но за тaкова бизнес партньорство пречи войната в Украйна. Пречи и самата Украйна, която дръзва да настоява за суверенитет и териториална цялост, въпреки че „няма никакви карти“, за разлика от Големия брат Путин. Разбира се, Путин също желае да види една слаба и разединена Европа. Нещо повече, той смята, че е във война с Европа. Почти същите критики към „либерална“ Европа, в която била погазвана свободата на словото (например на путинистите), чуваме и от Тръмп.

Но най-шокиращото за нас, европейците, е, че Тръмповата стратегия за национална сигурност предвижда скорошно „цивилизационно заличаване“ на Европа. Въпреки че е автор или съавтор на множество книги за своя бизнес, Тръмп няма вид на четящ човек, запознат в голяма дълбочина с достиженията на европейската цивилизация. Не е ясно изобщо какво за него означава европейска цивилизация.        

И все пак новата национална стратегия за сигурност на най-могъщата държава в света ни кара да се замислим. Дали наистина не предстои заличаване на европейската цивилизация?

Дори след Голямата европейска война, по-късно наречена Първа световна, чак до края на Втората световна война Европа с нейната хилядолетна християнска култура се е смятала за цивилизационния център на света. В годините на Студената война Америка обаче стана водеща световна сила и културният център на света се премести оттатък океана. Американската идея за един мултикултурен, мултирелигиозен, мултиетничен свят на либерална демокрация и либерален капитализъм без граници започна да доминира в света по време на Студената война.

Основата на днешното европейско единство, основата на ЕС, бе поставена от Съединените щати. Опустошената от войната Европа имаше нужда от финансова подкрепа, от единство и мир, а Евроатлантическият алианс се противопоставяше на съветския тоталитаризъм по време на Студената война. На територията на днешния ЕС през последните 80 години цари мир и постоянно нарастващ просперитет. Този век на мир е нещо безпрецедентно в цялата хилядолетна история на Стария континент.

Големият поет Т. С. Елиът, американец по рождение, който твори в Европа между двете световни войни, в своето знаменито есе „Традиция и индивидуален талант“ казва, че никой автор не може да съществува извън контекста на своята културна традиция. Парадоксално е, че роденият в Сейнт Луис и завършил Харвард поет и мислител разпознава като своя именно европейската културна традиция. Не само англосаксонската, а една общоевропейска културна традиция, включваща и Италия, и Германия, и Франция, и Испания, включваща и Античността и християнското Средновековие, включваща и Ренесанса, и Просвещението. Американецът Елиът смята за своя една общоевропейска културна традиция и цивилизация. И то във време на ужасни войни в Европа, преди днешния траен мир и обединение. Защото американската култура е европейска в основата си. Така че „цивилизационното изтриване“ на Европа би означавало и изтриване, отсичане на корена на американската цивилизация.

Европейската цивилизация има две родни места. Едното е Палестина, библейската земя, откъдето произлизат и юдейската, и християнската религия. Другото ѝ родно място е Древна Гърция, от която тръгват европейските науки и изкуства, европейската философия, европейската политика, нашите идеи за демокрация и аристокрация, за автокрация и олигархия.

Древният Рим стъпва върху древногръцката култура. И я „индустриализира“, като я разпространява в цялото Средиземноморие – от Италия, Испания и Англия до Северна Африка. Затова и Новият завет е писан на гръцки. След времето на император Константин Велики цялата Римска империя става християнска, както и бъдещата Европа. В Америка напоследък стана популярна историческата аналогия между Съединените щати и Древния Рим. И по-специално – аналогията с края на Римската република и началото на Империята. Вероятно причина за това отъждествяване с Републиката е фактът, че САЩ се създават с републиканска идеология във века на монархии в Европа и в света. Новият световен ред, Novus Ordo Seclorum – както пише на печата на Съединените щати – е републиката (Фразата е цитат от Вергилий.). Очевидно и в Америка, както и по света днес има усещането, че идва краят на либералната демокрация, краят на времето на демократичните републики. И че се заражда някакъв нов авторитаризъм или националпопулизъм. Някои привърженици на Тръмп го привиждат като нов Юлий Цезар. Но други привърженици на тази аналогия с края на Римската република по-скоро го възприемат като Калигула.

Тръмп не е първият, който предвижда цивилизационното заличаване на Европа. За варваризация и залез на западната цивилизация се говори още от времето на „Залезът на Запада“ на Освалд Шпенглер, книга, публикувана в края на Първата световна война. Днес също можем да говорим за ново високотехнологическо Средновековие: възраждане на оралната и визуална култура и анонимния фолклор чрез социалните мрежи, разпространяването на конспиративни теории и суеверия, една нова хай-тек неграмотност в информационната епоха. Повтарят се не конкретни събития, а духовни цикли, но на друго ниво.

Но какво става през Късната античност в Европа? След разпадането на Римската империя в Европа се установяват два културни и властови центъра – Рим и Константинопол. Империята се разделя и столицата се премества в Константинопол. Западната римска империя пада през 476 г., но Рим си остава западният културен център. Източната Римска империя със столица Константинопол, наречена от историците след XVI в. Византия, продължава да съществува обаче още хиляда години.

Византия със своята стара гръцка култура ми прилича на днешна Обединена Европа. Надявам се, че тя ще продължи да бъде обединена и дори ще става все по-единна конфедерация и световна икономическа сила. Разбира се, ще останат културните и езикови традиции и специфики на всяка отделна държава. Липсата на общ език не е проблем днес, когато освен английския като международен език имаме все по-бърз и съвършен виртуален превод.

Америка с Нюйоркската борса и хай-тек бизнес гигантите е един нов Рим на постмодерната епоха. Въпреки съперничеството и задълбочаващите се различия схизмата между Рим и Константинопол (двата християнски центъра на средновековна Европа) се случва едва през XI в. Но световните процеси днес се ускоряват с невероятна бързина. С второто идване на Тръмп на власт и преди това с нахлуването на Путин в Украйна ние се събудихме изведнъж в напълно нова епоха, сякаш в ново високотехнологично Средновековие. И в залязваща либерална демокрация.

Казано накратко, ако идва краят на европейската цивилизация, както се предвижда в стратегията на Тръмп, идва краят и на американската цивилизация, тъй като тя също е европейска в основата си. Ако можем да говорим за ново хай-тек Средновековие, то разривът между САЩ и Европа изглежда подобен на разрива между Рим и Константинопол. Но Византия, ако тя е днешна Европа, продължи да съществува още едно хилядолетие.

За съжаление, колкото и да флиртува или търгува с варварския хан от Изток, Тръмп няма да спре световните конфликти. Със своята нова политика на сделки без всякакви морални или идейни принципи и без лоялност към съюзниците, към „единоверците“ в света на западната либерална демокрация той само ще задълбочи тези конфликти. И това няма да направи Америка „велика отново“, а по-уязвима и слаба.