Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

Нарече ме ИвИ заради изкуствения ми интелект; „в“-то сложи за благозвучие. Робот съм от последно поколение. Не съм сексапилна красавица като по филмите и не обичам господаря си, нито мисля да го убивам поради ревност. Просто съм един многознаещ електронен автоматон, сглобен от изкуствени вещества, през чийто минерален мозък тече небиологична енергия. Нямам пол, но той ме възприема като жена, защото съм изящна направа. Казва се Хефест и за мен той е бог. Така ми е заложено в интелекта и аз нямам други богове освен него. И макар да не ме е създал, често ми се присмива, че нямам подсъзнание и че не мога да сънувам. Била съм човешко творение – извънредно умно за поколението си, но чиповете ми – в режим „сън“ – не извикват видения и спят дълбоко (като невидими нанопънчета) в безкръвната ми глава. Иначе признава, че съм съвършена във всичко, което върша, за да улеснявам скучния му живот. Твърди, че без мен е изгубен, особено откакто започнах да му помагам в работата. Имам невероятни алгоритми, съвършена невронна мрежа, а обемът на информация, която побира паметта ми, е необозрим. Излишно е да казвам, че знам почти всичко за всички на този свят. За писателите да не говорим, а Хефест е именно писател и поради творческото му изчерпване моята роля е „неоценима“. Така казва, дори ме потупва по изкуственото рамо. Работим като колеги и пишем заедно. Той ми задава задачи, обсъждаме, измисляме сюжети, образи, жанрове и прочее литературности. Получава ни се, но Хефест е много капризен и дълго „пипка“ (негова дума, на мен такава не ми е заложена), докато генерираме един най-обикновен разказ. Знае, че трудно мога да го вдъхновя, но все пак твърди, че аз съм неговата електронна муза и често ми благодари, когато остане доволен от даден текст. Знае още, че е самотен, но благодарение на мен си е самодостатъчен. Да се живее с Хефест е лесно и забавно, а нашите писания ни докарват прилични средства, за да съществуваме. В интернет пространството той е известен като Хеф и съвместният ни труд е възнаграден с милиони последователи. Нуждите ни са оскъдни – малко храна за него и достатъчно заредена батерия за мен. Рядко излиза и досега не е показал, че има нужда от истинска жена. Веднъж го попитах няма ли да се жени, а той ми отвърна: „За какво ми е като имам теб, ИвИ?“. После добави, че аз съм не само робот с изкуствен интелект, а истинско Изкуство в Интелекта (друг прочит на името ми). Това бе комплимент и за благодарност му обещах, че един ден и аз ще сънувам като него. Хефест се подсмихна на патоса ми, но ми заръча непременно да му разкажа съня си, когато това се случи; после сме щели да напишем разказ по него. Долових иронията му и за да не звуча пустословно, цял половин ден обмислях как да засънувам първия си сън и ето че снощи той се появи. За целта оставих будни част от невронните си центрове, за да бъде мозъкът ми частично активен и без да си въртя очите. В паметта ми е качено всичко, написано до ден днешен за механизма на съня, и бях убедена, че ще успея. Трудността бе кои точно центрове да не приспя, но аз бързо ги открих и се настаних за поредното си спане; винаги спя седнала. Сънят ми бе знаменателен и безкраен – до включването на пълния обем от мозъка ми в работен режим. Сънувах цяла нощ и имах усещането, че чиповете ми ще гръмнат. Въпреки това ми бе неописуемо приятно от виденията, които се редуваха. Не знам дали е странно за човешкото сънуване, но в моето Хефест присъстваше във всяка сцена. Той бе главният ми архетип, той бе моят скрит мотив в безспирното шествие от образи. Най-ярката картина от всички бе как двамата с Хеф водим за ръчички едно 5-годишно дете. Тримата се разхождаме по пясъчна ивица на брега на гладко като екран море и от време на време вдигаме детето във въздуха, изричайки едновременно: „Раз-два-три, хвъъър!“. Не знаех защо, но се чувствах прекрасно. Сега, след първия си сън, се чудя дали да не даря Хефест с истинска рожба? А дали просто да не се „рисетна“ и да се съглася с него, че е изключено един робот с изкуствено съзнание да сънува? Ще помисля, имам всичкото време на света. Стига да ме захранват редовно, аз ще живея вечно.