Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

„Иванов“ от А. П. Чехов, превод проф. Людмил Димитров, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Никола Тороманов, костюми Ясмин Манделли, композитор Милен Кукошаров. Участват: Мариана Жикич, Донка Аврамова-Бочева, Виттория Николова, Лили Шомова, Жана Рашева, Йордан Ръсин, Анатоли Лазаров, Георги Златарев, Никола Мутафов, Георги Няголов, Калоян Карагинев. Премиера в Театър „Възраждане“ на 11 и 12 декември 2025 г.

Чеховият „Иванов“ на зелен корт с мрежа по средата и с персонажи с тенис ракети. Екстравагантният визуален ход на режисьора Стилиян Петров и сценографа Никола Тороманов работи на много нива. Първоначалното въздействие от цвета е като при Дейвид Хокни. Цветът е изразителната сила, която конструира пространство. Чрез него възникват различни гледни точки, създава се ритъм. И през тази раздробена реалност се изследват механизмите на провала на Иванов. „Хора като Иванов не решават проблемите, а се сриват под тяхната тежест“ според думите на Чехов. Персонажът не знае нито как е стигнал до мъртвата точка на живота си, нито как да се измъкне от нея. И принуден да живее в среда с недостиг на кислород, той компенсира вътрешните си напрежения през динамична игра и съответно въздухът все повече не достига.

Според режисьорската концепция ролята на Иванов се изпълнява от двама актьори. В ролята на единия е Йордан Ръсин – това е човекът преди мига на пречупване, когато все още има илюзия за възможен изход. Другият, поваленият, в изпълнение на Анатоли Лазаров, се явява в точката на прекършените илюзии, когато остават миговете до фаталния край. Раздвояването на персонажа е още една раздробена перспектива, съответна на духа на целия спектакъл, в който темите се разделят, за да се изследват частите, и едва когато наново се съберат, да се проявят истините.

Премиерата на „Иванов“ на Стилиян Петров и екипа му изненадва в много отношения. Чисто жанрово спектакълът носи елементи на комедия, но само в смисъла, влаган от самия Чехов в този жанр. Комедийното идва през иронията и парадокса и се стига до трагифарса. Как иначе да се понесе живот без надежда за промяна, когато младите преждевременно остаряват, а старите сe мумифицират от полепналата скука. Единствената съживяваща мисъл за тях са парите. В тази среда, съвсем по Зонтаг, „любовта е опасен вид капитулация“. Под натиска на десетки обстоятелства любовта загива едва зародила се. В абстрактната условна среда на представлението тъкмо обстоятелствата са уголемени като под микроскоп. Играта се ожесточава, тя е капан, от който няма отскубване. И това вече не е тенис корт в слънчев следобед или морава за пикник, а поле за дуел с предизвестен губещ. И нито Анна Петровна, по рождение Сара, умиращата съпруга на Иванов, нито Саша (в изпълнение на Виттория Николова), влюбена в Иванов (или в любовта), биха могли да предотвратят неизбежните обстоятелства. Впрочем според режисьора и Сара е раздвоена и се изпълнява от две актриси. В ролята на обичаната някога, а сега изоставена съпруга е Мариана Жикич, а отвъдната, опрощаващата се изпълнява от Донка Аврамова-Бочева. При нея в полето на безкрая скоро ще се озове и Иванов, а на корта, посипан с жълти есенни листа, завинаги ще спрат игрите.

„Иванов“ е третият Чехов спектакъл на Стилиян Петров в Театър „Възраждане“. С него завършва Чеховата трилогия на режисьора, започнала със „За едно явление от електричеството“ и продължила с „Три сестри“. За всяко от представленията са направени нови преводи от проф. Людмил Димитров. Почти съвпадат постановъчните и актьорските екипи. И в интеграла от три постановки възниква нова диалогичност между персонажите, която разширява заложените от Чехов смисли и значения. Трилогията е от програмен характер за Театър „Възраждане“ и е приносна за развитието на сценичната рецепция на Чехов в съвременния ни театър. Впрочем именно Чехов е от писателите, чрез които българската сцена експериментира, търсейки нов, съответен на времето език. И в този смисъл процесите у нас са съпоставими с европейските.