Култура / Брой 5 (3028), Май 2026

Красимир Терзиев, „Реконструкции на предстоящето II“, галерия КУБ – „Топлоцентрала“ (18 декември 2025–8 февруари 2026 г.); „База и надстройка“ (12 март–26 април 2026 г.) галерия DOT

„Реконструкции на предстоящето II“ и „База и надстройка“ не са изолирани проекти, а етапи от последователно развивана линия, в която Красимир Терзиев изследва режимите на конструиране на реалността – през време, образ, материя и идеология. В този смисъл е важно да се върнем към по-ранния проект „Реконструкции на предстоящето“ (2022 г., галерия „Структура“), който въвежда ключови понятия и методи, по-късно преформулирани и материализирани в различни посоки.

Изложбата от 2022 г. работи с идеята за ентропията като универсален принцип на разпад и трансформация. Галерийното пространство е мислено като бъдеща руина, в която подредените структури се разпадат, а обектите губят своята стабилност и функционалност. Виртуалната „разходка“ в галерията, както и 3D реконструираният дом на художника, превърнат в своеобразен „Ноев ковчег“ от времето на пандемията, въвеждат една ключова амбивалентност: пространството е едновременно убежище и място на разпад, реалност и симулация. Именно тук се появява важният мотив за двойствеността на образа като гранична форма между материалност и въображаемост, между присъствие и неговото отлагане.

Тази логика на разклащане на стабилността продължава в „Реконструкции на предстоящето II“, но с важна трансформация: ентропията вече не е просто сценарий за бъдещ разпад, а е вписана в самите процеси на структуриране. Ако в изложбата от 2022 г. формите се разпадат към хаос, то в по-късната версия те биват активно реорганизирани – разрязвани, сглобявани, полирани. С други думи, фокусът се измества от неизбежността на разпада към механизмите на контрол и реконструкция, които се опитват да го овладеят. Дървото, с неговите годишни кръгове и материална плътност, се явява почти обратното на безтегловните, призрачни обекти от 2022 г., но именно чрез него става видимо как природното време може да бъде преведено в абстрактна, рационализирана структура.

Същевременно видеоинсталациите и в двата проекта проблематизират авторството, като показват как образът се формира не само от художника, а и от автономни процеси. В „Реконструкции…“ (2022 г.) виртуалната среда се подчинява на алгоритми и ентропийни процеси, докато в „Реконструкции на предстоящето II“ камерите, закрепени към клони, делегират визуалното производство на самата среда. И в двата случая образът възниква в поле на взаимодействие между човешко, технологично и природно, което разклаща традиционната идея за художника като централен субект.

„База и надстройка“ добавя още един слой към тази линия, като пренася въпроса за структурата от природното и виртуалното към социалното и идеологическото. Ако през 2022 г. реалността се разпада в ентропийни сценарии, а в „Реконструкции на предстоящето II“ тя се реконструира чрез рационални режими, то в „База и надстройка“ тези режими се разкриват като исторически и политически обусловени. Перспективата и светлината (разгледани в прес-съобщението през оптиката на Мартин Джей) се явяват не просто визуални инструменти, а основи на един светоглед, който подрежда света около фиксирана гледна точка и създава йерархии на видимото.

Тук връзката с по-ранния проект става особено ясна: ентропията от 2022 г. може да се мисли като подриване на тези стабилизиращи режими, докато „База и надстройка“ показва тяхната устойчивост и способност да се възпроизвеждат. Дори когато златото потъмнява, деформира се или изчезва, дори когато перспективата се разклаща („Перспектива без убежна точка“), самата нужда от структура остава. Композициите със сградите, подредени една върху друга, визуализират тази натрапчива логика на наслагване. Идеологиите се сменят, но моделът на подреждане се запазва.

В този смисъл трите проекта могат да бъдат мислени като три състояния на една и съща проблематика: разпад (ентропия), реконструкция (рационализация) и идеологическа организация (база/надстройка). Между тях няма линейна прогресия, а по-скоро циркулация: хаосът поражда нужда от ред, редът води до нови форми на контрол, които от своя страна отново са подложени на разпад.

Особено важно е, че във всички тези случаи Терзиев не се ограничава до „земното“ като затворена система. Още в проекта от 2022 г. Космосът се явява като алтернативна перспектива – не толкова утопична, колкото дистанцираща. Безтегловността, виртуалните разходки и усещането за извънземен натиск подкопават антропоцентричната стабилност на света. Тази линия, макар и по-малко буквално, продължава и в по-късните изложби – дали чрез делегирането на гледната точка на природни сили, или чрез разклащането на централната перспектива в градската среда.

В крайна сметка, това, което обединява трите проекта, е не толкова конкретен набор от теми, колкото метод (интердисциплинарен и аналитичен подход), който разглежда реалността като поле на непрекъснати трансформации. Рисунката, живописта, видеото, фотографията и инсталацията не са просто медии, а инструменти за мислене, чрез които Красимир Терзиев изследва как светът се разпада, подрежда и осмисля. Реалността при него винаги е на ръба между факт и фикция, между материалност и образ, между земно и космическо.

Именно в това колебание се открива и критическият потенциал на практиката му: тя не предлага стабилна позиция, а постоянно пренастройва координатите, в които мислим настоящето и си представяме бъдещето.

* * * 

Красимир Терзиев има докторска степен по културна антропология (Софийски университет, 2012) и магистърска степен по живопис (Национална художествена академия, 1997). Работи с различни медии – видео/филм, фотография, скулптура, живопис и текст. През 2011 получава Наградата за съвременно българско изкуство Unlimited, а през 2007 г. – Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Негови произведения са в колекциите на Centre Pompidou/MNAM, Париж; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija, Любляна; Art Collection Telekom, Бон; СГХГ; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен. Произведенията на Терзиев са излагани в музеи, фестивали и галерии, между които: Галерия „Структура“, София; Manifesta 14, Прищина; Националната галерия, София; Музей Ludwig, Будапеща; Галерия Сариев, Пловдив; M HKA, Антверпен; Osage Art Foundation, Хонконг; Kunsthalle, Будапеща; Generali Foundation, Виена; Akademie der Künste, Берлин; Tate Modern, Лондон, Stedelijk Museum, Амстердам; Renaissance Society, Чикаго, The Kitchen, Ню Йорк и др. Член на Института за съвременно изкуство в София и AICA България.