Култура / Брой 5 (3028), Май 2026

„Влюбените“, идея, хореография и режисура Мила Искренова, сценография и костюми Елица Георгиева, вокален консултант Йосиф Герджиков. Премиера в Народния театър, сцена „Музите“ – на 24 март 2026 г.

В творчеството на Мила Искренова като хореограф се разпознава преклонение към високите идеали и същевременно ирония към принизяващите човека слабости. Голямата литература, дълбокият усет към музиката и страстта към възвишеното и към другия – като вътрешен двигател, нерядко се разчитат като източник на вдъхновение за нейните хореографии. Те се разгръщат като духовно пространство, в което тялото стига до екстатично присъствие. Новата ѝ премиера „Влюбените“ продължава тази траектория. Спектакълът е посветен на две големи нейни пристрастия – темата за любовта и бароковата музика – и естествено се слива с интимното пространство с привкус на необарок на сцена „Музите“ в Народния театър.

Мила Искренова споделя, че именно то я е провокирало за това начинание. Във „Влюбените“ литература, театър, движение и музика взаимно се отразяват и допълват сякаш в хор за опияняващата и опустошителна сила на любовта. За хореографката тя е екзистенциален център в човешкия живот. Мила Искренова извлича богатството на преживяването от писма на творци, прочути с драматичните си любовни истории, като Жорж Санд, Фрида Кало, Джеймс Джойс, Робърт Бърнс, Анаис Нин и Хенри Милър, или от емблематични литературни образи като Вертер на Гьоте. Барокови арии, акомпанирани на спинет от младата Елица Стефанова, извисяват драматичното звучене, което обаче изпълняващите ги Биляна Петринска, школувано сопрано, и Георги Златарев разтягат и до комедийни измерения. И това е от достойнствата на представлението – то говори за любовта без сантимент, а с отстранение демонстрира едновременно признание и капитулиране пред нейната сила.

Дотук 229 думи. Така и представлението отмерва времетраенето, като актьорите периодично съобщават колко време е изминало до съответния момент. Декадентска умора, една досада – какво може още да се каже за любовта, какво още може тя да причини? Или пък с нея измерваме пълнотата на отминаващия живот? Елица Георгиева с минималистичен подход създава изразителен визуален образ на представлението. Декадентската чувствителност е изведена в костюмите, съчетаващи епохи – черно и бяло, перли, раздрани гърбове, провиснал бял тюл, писма, скрити под мрежести чорапи. Актьорите Биляна Петринска, Георги Златарев, Жаклин Даскалова и Калоян Трифонов обикалят сред блокове хартия – струпани писма в центъра на овалното пространство, обградено с кристални лампи. Всички изглеждат, сякаш през тях е преминала стихия. Контрастното черно-бяло в костюмите се прокрадва като композиционен принцип в цялото представление. Изпълнителите, разпределени по двойки, произнасят откъси от писма, пеят арии и танцуват, преминавайки през крайните състояния на влюбения – омая, саможертвеност, ненаситност, вкопчване, гняв, ревност, игра на власт, страх, самозаличаване… За всяко състояние са намерени лаконични, но силно изразителни пластически образи и физическо поведение. Биляна Петринска изпълнява арията „Любовта е сладко удоволствие“ с цялото тяло, завладяно от тръпка на преживяване и очакване. Георги Златарев носи сурова мъжка чувствителност, която стига и до фини висоти, и до тяхното принизяване и ожесточаване. Двойката Жаклин Добрева и Калоян Трифонов внася силно физическо присъствие и провежда линията за любовта като сладостен и жесток световъртеж.

В един момент гласовете се сливат в хор на стенания, в какофония от признания, които актьорите четат един през друг от листове, вдигнати от пода, и накрая ги разхвърлят във въздуха – едновременно в екстаз и признание на неспособността на езика, а и на човешката природа да овладее и опитоми любовта.

Зазвучава Бах и четиримата изпълнители преминават към забавен танц, в който се устремяват да прегърнат другия, но никога не го обхващат напълно, телата рисуват фигурата на безкрайността, сплитайки ръце под формата на кръгове. И именно този пласт подсилва бароковата музика – сакралното измерение, разбирането на любовта към другия като извисяване, като стремеж към нещо по-висше, към божествена любов. „Влюбените“ без дидактичност отстоява това разбиране и в съвременността. С това представление на сцена „Музите“ Мила Искренова създава едно изящно украшение за афиша на Народния театър.