Култура / Брой 5 (3028), Май 2026

„Христо Ботев: Идеологическо моделиране на героичния образ“, Анна Алексиева, научен редактор Димитър Атанасов, издателство „Кралица Маб“, Институт за литература – БАН, 2025 г.

Впечатляваща без преувеличение, книгата на Анна Алексиева е важна поне в няколко посоки. Първо, заради внимателното и в дълъг период от време (от 80-те години на XIX век до 2025 г.) проследяване на възприемането на Христо Ботев – като биографична и творческа фигура, от съвременниците му, от неговите биографи, от литературни изследователи и критици, от политически деятели до неформални общности в социалните мрежи, футболни субкултури, визуални изкуства, че и ChatGPT, и също тъй като моделиране на този образ като средоточие на сблъсъци и съгласия, диалози и противопоставяния.

Важна е и защото демонстрира изследователски подход, който не се притеснява от смесването на различни жанрови форми – „високи“ и „ниски“, защото стъпва на неприсъщи за литературната история територии. По собствените думи на авторката това е „тотална културна и литературна история“. Определение, което има своите сериозни основания.

Книгата се състои от четири части, като първата от тях се занимава с биографичните сюжети, създадени още през 80-те години на миналия век от автори като Захарий Стоянов, Стоян Заимов и др. Показани са разногласията, а и разночетенията на стиховете на Ботев още когато спомените за него са живи. Как кръгът „Мисъл“ се отнася към Ботев, революционния деец, и към Ботев, поета? Сериозен анализ, от който става ясно как и при Пенчо Славейков, и при д-р Кръстев рефлексиите еволюират, променят се, постепенно революционерът и поетът се сдвояват в неделимо цяло и как „Мисъл“ трайно формира определена културна памет за Ботев, полага го в пантеона на „великите мъртви“. Единствен Яворов е последователен в идеализирането му, но този факт има своето отдавна изследвано обяснение – в желанието на поета да повтори „биографичния сюжет Ботев“.

Втората, най-същностна може би част – „Чий е Ботев?“, проследява повествованията за него от 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век, опитите за политическата му употреба и присвояване от различни посоки – обявяван за „предтеча на българския фашизъм“, за първия „голям и велик български анархист“, за интернационалист или пък за националист. И ако за човека Ботев тук се открива някаква драматична разпънатост между различни и често съвсем противоположни версии, поетът вече трайно заема неподлежащо на съмнения, колебания и критика място в литературния канон.

По-нататък в книгата си Анна Алексиева изследва и социалистическата рецепция на делото и поезията на Ботев. И как „българският пролетариат и народните маси“ се оказват „единствени наследници на неговото „велико дело“. Плътно очертана е и употребата на образа на Ботев – в музея, чрез многобройните портрети, във възстановки и чествания (продължаващи и в постсоциалистическия период), в преповтарящите се „твърди“ формули, прилагани към него в учебници и помагала. Поетите на „светлото бъдеще“ „пренаписват“ Ботев, така както с неговите стихове диалогизират още Пенчо Славейков и Яворов, по-късно и Вапцаров.

Лично за мен много приносна е и частта, която се занимава с времето след 1989 г. Тече огромно „възпоменателно производство“ – чествания, паметници, походи… Героят се овеществява в значки, медальони, сувенири, тениски… Става притежание на множество тела – най-вече мъжки, но и женски чрез различни по изпълнение, но еднакви в същността си татуировки.

Малкото опити за „нормализация“ на образа извън идеализацията – примерите с едно есе и филма на Деян Барарев, както и яростните критики срещу тях в социалните мрежи, само демонстрират невъзможността да бъде разрушен образът на Ботев като национален символ – твърд и непробиваем, създаден от толкова хора монумент на героичното.

Още много може да се каже за книгата на Анна Алексиева. Тя демонстрира широта на анализа, експертна дистанцираност от обекта на изследване, обща култура и съзнание, че преповтарянето на формули и клишета, наложени от литературната история, следването на „твърди“ прочити не са продуктивни за сериозния изследовател. Съмнението, проверките, опитът да намериш колкото се може повече материал, за да уплътниш анализа си, със сигурност са честният път. И него е избрала Анна Алексиева.