Култура / Брой 5 (3028), Май 2026

Наред със 160-ата годишнина от рождението на Пенчо, къщата музей на Славейкови на ул. „Раковски“ 138 в София отбелязва и друг юбилей – 75 години, откакто е отворила врати на 1 юли 1951 г. Създадена е от Светослава Славейкова, внучка на Петко Славейков, в семейния апартамент. Там са пренесени архивът от ръкописи, вещите, картините и книгите на Славейкови от съборената през 30-те години на ХХ век къща на площад „Кафене баши“ (днес „Славейков“), купена от Петко Славейков през 1879 г. Светослава Славейкова (1896–1959) дарява апартамента за музей и става първата му уредничка. Опитва се да възстанови и съхрани наредбата и духа на стария дом. Преди половин век пък е създаден Националният литературен музей, в чиято структура днес е къщата на Славейкови.

„Нашата амбиция е да посветим на тези празници целия месец май“, казва Радослава Манова, уредничка на къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“. Разговарям с нея по време на подготовката на изложбата „Несбъднатият „Сън за щастие“, която ще се открие на 21 май наблизо, във „Високо пространство“ на Литературния музей на ул. „Ангел Кънчев“ 37 . Посветена е на един неизяснен докрай сюжет около творческото сътрудничество между Пенчо Славейков и художника Харалампи Тачев (1875–1944). За първи път ще бъдат показани всички сецесионни рисунки на Тачев по лирически миниатюри от изповедно-философската стихосбирка „Сън за щастие“. Те са 67 на брой, изпълнени с перо и мастило. Създадени са в началото на ХХ век, но остават непубликувани. Дарени са на Литературния музей от внука на художника през 1962 г. Някои от тях видяхме в изложбата „Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век (октомври 2024–февруари 2025) в СГХГ с куратор Любен Домозетски. Трябва да отбележим, че в музея се съхранява и оригинална корица на „Сън за щастие“ от Харалампи Тачев, дарена от сестрата на Андрей Протич през 1966 г. Защо не се стига до книга, в която текстовете и изображенията да се срещнат? Литературните историци предполагат, че отказът е дошъл от поета.

„Според замисъла на Пенчо Славейков лирическите миниатюри в „Сън за щастие“ са 101, рисунките са по-малко. Най-вероятно проектът е изоставен. Във всеки случай остава загадката защо не е завършен, след като по него се е работело усилено. Има коментари с почерка на Славейков по някои рисунки и винетки, което говори, че работата по този съвместен проект е била сериозна“, обяснява Радослава Манова.

Съществуват ясни семантични връзки между някои лирически текстове и изображения. Една рисунка е номерирана с почерка на Пенчо – към втората негова миниатюра. Други трудно се съотнасят към конкретен текст. Някои са номерирани от художника с черен туш. Част от тях представят характерни сецесионни мотиви, в други фокусът е върху образа на поета. Има и рисувани двустранно. Целта на изложбата е да проследи работния процес от идеята през различните редакции и етапи. При Пенчо Славейков той винаги е много сложен, напомня Радослава Манова. Книгите му са непрекъснато поправяни. Още с излизането им от печат той започва да нанася корекции и процесът продължава в търсене на естетическа и смислова завършеност.

„Ще покажем и личния екземпляр на Пенчо Славейков на „Сън за щастие“ от края на 1906 г. с неговите поправки. Веднага след излизането на книгата той започва да я редактира. Следващото, второ издание, вече след смъртта му, е съобразено с поправките. Той е зачертал някои от лирическите миниатюри, но е имал намерение да добави още 17 нови на тяхно място. Явно е държал на бройката 101. И това не е случайно, неговите произведения винаги са мислени концептуално.“ 

И както пише Светлозар Игов, „Сън за щастие“ не е обикновена лирическа стихосбирка, тя самата е една „творба“, с единен художествен замисъл, каквото е и цялото творчество на Пенчо Славейков… Намерението на Литературния музей е да направи и виртуална изложба с всички експонати на сайта си. Ще бъдат показани и ръкописните листове, предадени „за печат на господин Данов на 2 януари 1904 с условие без хонорар“, както е записано. „Сън за щастие“ обаче излиза другаде – в Тутракан, в печатницата на Мавродинов, чак в края на 1906 г. Изложбата ще проследи и тази страна от процеса, който сякаш сам е илюстрация на характерния за стихосбирката мотив за пътя и движението.

Поетът е имал специално отношение към изобразителното изкуство, в неговите писма можем да открием дълги коментари, впечатления за картини, които е разглеждал. „Той самият е бил като магнит за художниците“, продължава г-жа Манова. Другата му творческа колаборация, вече осъществена, е с Никола Петров, който илюстрира антологията мистификация „На Острова на блажените“ (1910) – негови рисунки могат да се видят в музея заедно с фотографии на поета, използвани като първооснова. В кабинета на Пенчо са и две подарени от акад. Никола Михов картини. Едната – „Гюргя Самовила“ (1902), вдъхновена от фолклора, поетът е носел навсякъде със себе си, тя е била окачена над леглото му в старата къща.

Тук са подредени още писалището, скромният миндер, на който е спял, пишещата машина „Адлер“ №7, подарена му от българската легация в Рим, на която пише последни части от „Кървава песен“. Инсталация от пощенски картички виси над масата в голямата стая и загатва за богатата кореспонденция между Пенчо Славейков и спътницата му Мара Белчева. А в един от шкафовете е изданието на първия пълен български превод на „Тъй рече Заратустра“ („Хр. Г. Данов“, 1915), направен от Мара Белчева под редакцията на Пенчо.

В библиотеката му се пазят около 2000 тома, сред тях множество библиофилски издания на различни езици – немски, български, руски, полски, сърбохърватски, френски, английски, италиански. „Цялата европейска литература можем да видим тук – от древногръцки, през ренесансови до модерни автори за началото на ХХ век. Във фонда съхраняваме и разписки от книжарници в Европа. Той често е поръчвал от Германия своите книги.“

Между страниците на една от тях виждам изящен изсушен еделвайс. Обичал да хербаризира цветя в книгите си, както и да пише коментари по страниците им. Тук се пази и едно прекрасно миланско издание на „Ад“ на Данте от 1902 г. в нестандартен формат. А на една от лавиците – екземпляр от стихосбирката „Подир сенките на облаците“ с надпис от Яворов: „На протомайстора“. 

Погледът ми пада върху фотография на вилата в италианското градче Брунате, където Пенчо Славейков издъхва на 10 юни 1912 г. Дори и след смъртта му диалогът с художника Харалампи Тачев продължава – през 1937 той оформя Споменен лист по повод 25 години от смъртта на поета.

Пенчо Славейков e роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на възрожденския писател и общественик Петко Рачов Славейков. На млади години при нещастен случай се разболява неизлечимо. От 1892 до 1898 г. учи философия в Лайпцигския университет, сред преподавателите му са Вилхелм Вунд и Йоханес Фолкелт. Става председател на Българското студентско академично дружество и извънреден член на Лайпцигското литературно дружество. След завръщането си в София е назначен за учител в Софийската мъжка гимназия. През 1901 г. става поддиректор на Народната библиотека. Сътрудник и редактор на сп. „Мисъл“ (1892–1910). Заедно с д-р Кръстьо Кръстев е идеолог на влиятелния литературен кръг „Мисъл“, в който членуват още Пейо Яворов и Петко Тодоров. През 1903 г. започва връзката между Пенчо Славейков и Мара Белчева, продължила до края на живота на поета. От март 1908 до февруари 1909 г. той е директор на Народния театър, след това се връща в Народната библиотека. Остава на поста директор на Народната библиотека до 1911 г., когато е уволнен от министъра на просвещението Стефан Бобчев. Напуска България, заедно с Мара Белчева живее в различни градове в Швейцария и Италия. През пролетта на 1912 г. се установява в градчето Брунате над езерото Комо. Умира там на 28 май (стар стил)/10 юни. През 1921 г. останките му са пренесени и погребани в България. Автор на сборниците „Момини сълзи“ (1888), „Сън за щастие“ (1907), „Епически песни“ (1896, 1898, 1902, 1907) , „На Острова на блажените“ (1910), на незавършената поема „Кървава песен“, част I и II (1911), на литературнокритически и публицистични статии, очерци за писатели, пътеписи, преводи.