Култура / Брой 6 (3029), Август 2026

Още в първата си „канонична“ автобиография на Ботев, излязла през 1888 г. в Русе, животописецът Захарий Стоянов очертава следния парадокс: „Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, трижд по-злочест народът, на който е бил син“. С което биографът е искал да направи видима за потомците трагедията на поета революционер, „роден да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповядва и да прави епохи“. Сиреч ето я драмата на гения, който, роден в друга страна, „щеше да бъде, ако не Гарибалди и Мацини, поне тяхна дясна ръка“. Ала в България е иначе: други са и реалностите, с които се сблъсква тук революционното дело на тази саможертва и тази голяма поезия, бликнала като огнена лава върху почвата на народната песен.

Дали поради тази причина не е толкова трудно, дори почти невъзможно да се обгърне с един поглед извънредно богатата личност на Ботев. Затова, както настоява поетът Емануил Попдимитров в статията си, която може да прочетете в броя, „мнозина погрешно са го считали само за патетичен дух, афективна натура и човек на пряката акция“. И е вярно, че трябва да се проследи „богатото наследство на Ботевата проза, за да се схванат социалните прозрения и цялата му философия на живота, за да се види какъв кипящ и едновременно зрял ум е този едвам навършил 28 години младеж“.

Какъв ли не е бил изкарван през годините Ботев и как ли през годините не са били „идентифицирани“ неговите социални възгледи: от анархист и народоволец, почти комунист и предтеча на марксизма, до краен националист. От разговора с доц. Анна Алексиева ще се убедите как по едно и също време на въпроса „Чий е Ботев?“ биват давани два съвършено противоположни „идеологически“ отговора. Така например нелегалната радиостанция на БКП, излъчваща от Москва (1941–1944) под ръководството на Вълко Червенков, носи името „Христо Ботев“, докато радикални привърженици на националните легиони преди 1944 г. открито провъзгласяват Ботев за „предтеча на българския фашизъм“.

Какво да говорим днес, когато преоткриването на Ботевата поезия и неговото дело от новите поколения бива „съпътствано“ от какво ли не: от татуировки по прасците и „патриотични“ мъжки чорапи с неговия лик (в чифт с Левски), умонепостижими карнавални възстановки и откровено кичозни филмови продукции, превръщащи едно голямо творчество и една саможертва в комерсиален дестилат за бърза консумация.

„Дестилираният“ за масова употреба Ботев, „оперетъчният войвода, който маха със сабята при Козлодуй и реве: „Напред!“ (по удачното сравнение на писателя Георги Марков), наистина е умишлен „фейк“. Защото – пак по Георги Марков – в този конструиран „образ“ липсват две от основните черти на Ботев, които винаги са били трън в очите на всяка власт и на всяко „удобно“ обществено мнение: непокорство спрямо съществуващото и търсене на истината. Ето ги и основанията му за бунта срещу Османската империя, както впрочем и неприемането му на Руската империя.

Ето защо и винаги е било невероятно трудно да се намери „мярата“, когато се говори за Ботев. По-лесно е да го възвеличим (и то с основание), казвайки: „Ботев е вулкан, който изригна огън и жупел над вековния сън на българина“ (Гео Милев). Други веднага след Освобождението пък винаги умишлено са правили опити да го „снизят“, но така и не са успявали. Дилема, добре уловена от един от по-сетнешните му биографи – Иван Клинчаров, който още през 1910 г. пише следното: „Всички писатели жонгльори, кой под образа на „приятел“, кой под образа на „безпристрастен“ критик, са се опълчили против величието на Ботйова: против неговите идеи, въплътени в неговото дело, в неговото литературно наследство, проза и поезия, за да омаловажат действителното величие на човека“.

И до днес не е прието да се говори за самотата в сетния му час, за разочарованието, когато към четата му се присъединява само един въстаник, за неясните обстоятелства около неговата смърт… А тъкмо това прави Ботев толкова близък до нас и толкова човечен. На което навремето особено е настоявал проф. Николай Райнов: че Ботев е политик от човечност, че Ботев е бунтовник от човечност и че Ботев е поет от човечност.