Банкси in the Air
Изненадващо попаднах на него и при трите си пътувания тази година
Последно беше в Ното – град, известен като „бароковата перла на Сицилия“. Причината да стане такава е земетресението през 1693 г., което го разрушава почти изцяло и е построен наново от трима архитекти в бароков стил. Впрочем същото земетресение разрушава на север и Сиракуза, и Катаня, над която пък все така дими и току изригва вулканът Етна. Не знам дали земетресението има връзка с вулкана, чието най-мощно изригване през 1669 г. образува 25-километрова пукнатина при кратера, от която лавата залива Катаня. По аналогия се сещам за голямото земетресение през 62 г., което предхожда изригването на Везувий през 79 г., унищожило Помпей, Херкулан и прочее. Но текстът все пак не е за вулканите и земетресенията, а за загадъчния стрийт артист Банкси...
Беше някак изненадващо да попадна на негова изложба тъкмо в Ното, сред монументални барокови сгради и тежки украси по и около тях. Създават сякаш тъкмо противоположен контекст за изкуството на Банкси – стремително, иронично, политически ангажирано, „улично“ във всякакъв смисъл, доколкото използва ясни и четливи за всеки минувач културни кодове и знаци, които преобръща в остро критични към съвременността образи. Ревниво пазената анонимност на художника му позволява да „играе“ на ръба на субверсивността, така да се каже. Бунтува се срещу статуквото, но и се възползва от него – пак за да се бунтува срещу него. Сред известните цитати от художника е следният: „Не можем да направим нищо, за да променим света, докато капитализмът не се разпадне. Междувременно всички трябва да пазаруваме, за да се утешим“. Впрочем този цитат се явява и във филма за Банкси в изложбата, в който колекционери, дилъри и критици обсъждат цените на неговите произведения, достигащи стотици хиляди...
Изложбата в Ното е озаглавена „Банкси: шоуто трябва да продължи“ (18 април–31 октомври 2019 г.). Разположена е в градския музей „Санта Киара“, където 23 принта (ситопечат) представят хронологично някои от най-известните произведения на художника. В първата зала те съжителстват – отново в контраст – с древногръцки археологически находки. Там е и прословутото „Момиче с балон“ (2002), което първо се появява в Лондон и поставя началото на серията шаблонни графити. Които впоследствие са издадени в ограничени тиражи на хартия. Преходът от тази полутъмна зала към следващата е през червена „завеса“, нарязана на вертикални ленти, със същото, но негативно обърнато изображение на момичето, изпуснало своя балон-сърце. Завесата препраща към аукциона на Сотбис преди година, когато копие на произведението бе продадено за рекордните 1 042 000 паунда. И малко след това то започна да се самоунищожава, нарязано от шредер, монтиран в рамката, пред смаяния поглед на публиката. Самият Банкси обяснява, че е инсталирал шредера, в случай че картината някога попадне на аукцион, и дава ново название на частично нарязаното произведение – „Любовта е в кошчето за боклук“. След първоначалното стъписване творбата е обявена за първото произведение в историята, създадено на живо по време на търг. И колекционерката, спечелила наддаването, няма основание да е недоволна от придобивката си – има уникална работа с вече удвоена цена, както твърдят специалисти.
Във втората зала в музея в Ното са произведенията срещу войната и насилието – сред тях: „Щастливите хеликоптери“ (2003), Love is in the air (2003), „Напалм“ (2004); срещу полицейщината и властта: „Грубият полицай“ (2002), „Джек и Джил (полицейски деца)“ (2005), Stop & Search (2007); срещу масовата култура, консуматорското общество и капитализма – например Laugh Now (2003), „Токсичната Мадона“ (2003), „Криминале“ (2004) и т.н. Всъщност „срещу“ не е съвсем точно казано, защото при съчетанието и съпоставката на популярни образи в работите на Банкси се получават неочаквани обрати, често иронични, двусмислени и поне двупластови, които могат да се интерпретират по различен начин. И тези тълкувания се променят донякъде според „писъка на деня“, което им придава текуща актуалност чрез леко изместване на акцента. Докато популярните образи на приказни герои, животни – персонификации, исторически снимки, кадри от филми, знаменитости, препратки към изкуството на други художници и прочее, които са в основата на произведенията, им осигуряват трайната валидност за и във съвременното общество.
А освен това скандалът сякаш непрестанно съпътства Банкси, очевидно калкулиран и от самия художник. Той се явява и при изложбата в Ното. В сайта на Банкси тя е отбелязана като „фалшива“ и неоторизирана от художника, което дава повод на политическата опозиция да постави въпроса пред градския съвет. Общинската администрация пък отговаря, че Банкси не е дал разрешение и за другите изложби по света, отбелязани в сайта му, и че доколкото самоличността на художника е неизвестна, не е ясно как би могъл да я оторизира. И добавя, че изложбата е създадена в сътрудничество с офиса на ЮНЕСКО в Ню Йорк, а произведенията са сертифицирани от престижни колекции в САЩ и Европа. Дебатът е бил през юни, както разбирам от публикация в Notonews, и не знам как е завършил. Но изложбата си продължава и се радва на голям интерес.
Накратко ще отбележа нелегалния павилион, който Банкси направи на площад „Сан Марко“ във Венеция през май тази година – защото, по неговите думи, не бил поканен да участва в биеналето. Павилионът всъщност бе акция, в която уличен търговец продава картини, които заедно, подобно на пъзел, съчленяват образа на круизен кораб, а надписът гласи: Venice in Oil, с двусмислието на „маслена живопис“ и „нефт“. Видеото с изгонването на нелегалния търговец от полицията бе публикувано от самия художник в социалните мрежи. По чисто съвпадение малко след това един от лайнерите, с които Венеция отдавна има проблеми, се удари в едно от корабчетата на градския транспорт – за щастие се размина без пострадали.
През март тази година във Витлеем видях хотела на Банкси, открит през 2017 г. Той е с „най-лошата гледка в света“, защото е срещу стената, издигната между Израел и Западния бряг. На стената срещу хотела е неговият гълъб на мира с бронежилетка, нататък има графити и от други художници. Странно нещо е този хотел – с луксозната ретро обстановка (поне във фоайето) на английски клуб, изпълнена с причудливи произведения, заиграващи се с кича – издигнат на това мрачно място и възприеман противоречиво от самите хора там, явявайки се при все това една от забележителностите на града.
Мислех си, че ако преди век Марсел Дюшан в своите редимейд обекти изважда от функцията им реални предмети, за да ги превърне в произведения на изкуството, то с The Walled Off Hotel Банкси прави сякаш точно обратното: създава реално функциониращ хотел като произведение на изкуството. И то би трябвало да е израз на протест срещу апартейда и в подкрепа на палестинския народ, но същевременно е и галерия, и музей, и си има сувенирен магазин. От който прочее си купих две магнитчета – момичето с балона-сърце и гълъба на мира с бронежилетка...
Банкси се възползва от страданията на палестинците според едни. Според други е създал място на познанието и обединението. Хотелът провокира „конфликтен туризъм“... Хотелът привлича туристи и допринася за икономиката... И т.н. противоречиви аргументи. Като в крайна сметка всичките са верни и валидни, и съвсем адекватни за нашето време всъщност.
Банкси е сардоничен, както точно го определи моя приятелка. Поради което е сякаш невъзможно да не го харесаш.
I love the way capitalism finds a place – even for its enemies...
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук