Култура / Брой 1 (2964), Януари 2020

Проф. Любомир Халачев, продуцент, режисьор, кинооператор, сценарист, преподавател, ректор на НАТФИЗ от 2011 до 2015 г., автор на повече от 100 документални филма, създател на продуцентска къща KODIAK film & tv production

За съжаление в сегашната, както и в много други ситуации хората от кинообщността у нас, подобно на българските културни дейци, не могат да имат единна позиция. Причината е, че всеки разглежда ситуацията от своите интереси и гледна точка. Лично аз не приемам определения на подобни ситуации като бунт, защото проблемите са си изцяло наши и нямаме срещу кого да се бунтуваме. Срещу хората, които сами сме избрали ли, срещу тях ли да се бунтуваме?! Ние имаме вътрешни въпроси за решаване.

Неотдавна се проведе интересна среща, организирана от НАТФИЗ и УНСС, по повод финансирането на българското кино и устойчивото му развитие. Споделих с колегите, че най-важното в момента е да създадем силен втори стълб на т.нар. неправителствени и обществени организации, каквато при нас е Съюзът на българските филмовите дейци (СБФД).

От почти 30 години ние сме силно разединени, нароиха се различни асоциации и организации, дружества, съюзи, но единственият съюз с възможности да решава проблеми на държавно ниво е СБФД. Докато той не си стъпи на краката, не се изправи ясно и категорично да каже какви са интересите на българските кинаджии и да ги защити, ще имаме изкривявания, тъй като в момента единствено държавата, в лицето на Агенция „Национален филмов център“ (НФЦ), казва какво да се прави.

Припомням, че през 1991 г. всички ние, които се занимаваме с филмово изкуство, излязохме на улицата доброволно, за да създадем нова форма, по която да се прави кино у нас. Единствени от всички културни дейци го направихме ясно, категорично и общо. За съжаление до днес държавата не ни е отговорила адекватно. Ние не искаме тя да ни казва какво да правим. Искаме държавата да ни осигури бързо, просто и ясно даване на субсидията на проектен принцип. А как да правим филми, какви филми да правим, с какви допълнителни усилия – ние сами решаваме и рискуваме с нашите собствени проблеми, възможности, идеи, пари.

В момента ситуацията е напрегната, защото за пореден път се оказва, че в частта за българско кино в бюджета на Министерството на културата се осигуряват едни пари в срок от три години, които няма да мръднат. Те са 14,7 млн. лева, а ние по закон трябва да имаме минимум 20 млн., които да се покачват всяка година. Не може брутният вътрешен продукт да расте непрекъснато, България да е в благосъстояние, а да не се покачват с минимален процент парите за кино. Бих предложил определените пари за кино всяка година да се покачват с 10 % и за 10–20 години да удвоим държавната субсидия за нови филми. В киното рефлектират много творчески професии, да не говорим, че имаме сериозни международни успехи, които ще потънат, ако не осигурим устойчиво развитие на поне 15 игрални филма годишно извън телевизионните формати.

В този смисъл естествено и нормално е вълнението на всички, които искат да правят кино в България. И е крайно време държавата чрез всички отговорни за това администратори да се обърне към нас и да каже защо не дават пари, кога ще ги дават, а не да се отговаря половинчато. Държавата може да каже: „Разберете, ще хвърлим от тук нататък пари в културното наследство и няма да даваме повече за кино – това е положението“. Но нека да знаем, че няма да има пари за българско кино. А ни се отговаря неясно, с недомлъвки.

Ясен и прост е въпросът ни: защо не се увеличават парите за производство на български филми? Нямаме отговор – ясен и прост. Лошо администриране е да нямаме и своевременен отговор на изпратеното до Министерството на културата писмо, подписано от 120 режисьори, оператори, продуценти и хора от българското кино. Излиза, че на теория държавата казва, че непрекъснато отговаря на всеки въпрос на граждани, а на практика няма такова нещо. Бои ли се? Не оспорвам мнението на всеки висш администратор, но нека да се яви, да го защити и най-малкото да проведем разговор.

Забелязвам също, че при много колеги има едно оглеждане, ослушване и някакъв вид страх, който мен лично ме фрустрира. Страх от това да не кажат нещо на някого от висшите администратори и той да се обиди. Даже се чува: „Ами не знаем, да питаме министъра“. Чакайте, казвам, ако ние трябва да питаме министъра как да правим кино, да си бяхме запазили ДО „Българска кинематография“, бяхме си свикнали с него…

Колкото до предстоящите промени в Закона за филмовата индустрия, нямам понятие какви са. На споменатата среща в УНСС наш колега го формулира много хубаво: „Ние в нашата общност като че ли сме три групи хора – едните знаят всичко, вторите мислят, че знаят всичко, а третите нищо не знаят“. Нека спокойно да обсъдим този закон, защото, ако не ни хареса, след 10 години пак ли ще го поправяме?!

Дайте да видим какви са промените. Те не би трябвало да са много, всички знаем кои са проблемите точки в стария закон и в правилника за неговото приложение. Но да ги обсъдим. Задачата на НФЦ е една-единствена – да разпределя бързо и правилно парите, които идват от държавата, и да контролира разхода им. Нищо повече. И да ни остави да си вършим работата.

Пак искам да подчертая – СБФД е организацията, която е създадена, призвана, подкрепяна, субсидирана от всички нас, за да може да поставя въпросите ни пред държавата и да не си отива, докато те не бъдат решени. Много се надявам новият председател на СБФД – Милко Лазаров – да постави сериозно въпроса за финансирането на българското кино и да направи всичко възможно той да бъде решен. Не можем през следващите две-три години да мислим и да търсим – сега трябва да стане.

Пламен Герасимов, оператор и продуцент, създател на продуцентска къща „Б плюс филм“; зад гърба си има повече от 100 филма, много от които заснети с режисьорката и негова съпруга Ралица Димитрова

Не съм се подписал под писмото на филмовата общност до Министерството на културата относно бюджета за българското кино, просто защото по това време пътувах в командировки и не ми остана време да проуча нещата. Обикновено до нас, хората, които се занимаваме с правене на филми, не стига достатъчно обективна информация за процесите в администрацията, която разпределя държавните средства за кино. Въпреки привидната публичност на разпределението чрез НФЦ. Има един кръг хора сред филмовата общност, които винаги са на първа линия при по-кризисни ситуации, възникващи периодично по една или друга причина, а аз не крия, че не съм сред тях. Аз съм от тези, които се мъчат в рамките на своите професионални възможности да се изявяват, когато имат условия за това, и да намират място под слънцето.

Смятам, че периодично се появяват псевдореволюционни ситуации. Причините, предполагам, са, че нещо не е сработило правилно в администрацията. Нормално е, когато се формира един бюджет – било на корпорация, било на министерство – поне шест месеца преди края на годината, в която се гласува въпросният бюджет, този, който е на върха на йерархията, в случая министърът, да разпореди по веригата надолу и администрацията да му даде нужните справки за предходни периоди и съответните прогнози. Информацията се натрупва, обобщава се и се прави проектобюджет за следващата година – такава е нормалната административна технология. В случая предполагам, че тази технология или не е спазена на някое стъпало, или просто по върховете някой е казал: „Ами стига им толкова на кинаджиите“. И чисто по бакалски е решил нещата. Разбира се, не ми се иска да е така. Има и вариант проектобюджетът да е направен и в даден момент някой да е решил, че киното не е приоритет за харчене на държавни пари, които в условията на българското филмопроизводство няма как да се върнат.

Пропагандата говори за ръст на брутния вътрешен продукт, за възход на българската икономика, а филмовата общност, която функционира изцяло на частен принцип, е в доста незавидно състояние. Моите наблюдения са, че от 2005–2006 г. насам доходите на работещите в киното, като изключим заетите в международни продукции, не са се увеличили въпреки актуализациите на минималната работна заплата. Това е едната част на проблема. Другата е, че във филмовата общност се създава вътрешно напрежение заради все по-малката възможност за изява на нейните представители. БНТ през последните години почти ограничи финансирането на нискобюджетното българско кино. От 1999 докъм 2007 г. мнозина от нас упражняваха професията, благодарение на онези 10 %, които Националната телевизия по закон отделя от бюджета си за филмопроизводство. В момента това е сведено до минимум. И вероятно поради незавидното финансово положение на медията голяма част от вътрешната продукция на БНТ, която е целева, се финансира за сметка на тия 10 %.

Парите, които се разпределят чрез НФЦ, са, общо взето, константна величина. Растежът им е малък, а всички разчитат на тях. Приказките за международни копродукции, за чуждестранно финансиране и за светло бъдеще чрез намиране на пари от меценати и спонсори са доста мъгляви и на пръстите на двете ми ръце се броят хората, докоснали се до такива финанси. Затова е некоректно да се преувеличава този аспект във финансирането на българското кино при сегашните реалности. По времето, когато Георги Чолаков беше директор на НФЦ, имаше тенденция да се увеличава броят на финансираните проекти за сметка на по-малки бюджети, за да се правят повече филми. Тя обаче лека-полека отшумя. Недостигът на държавно финансиране за български филми създава вражда между различни групички или индивидуални творци. Натрупва се вътрешно напрежение, допълнително усложняващо обстановката. С пълна сила стои проблемът и за разпределянето на държавната субсидия, което продължава да е на лобистки принцип. Има един кръг колеги, които винаги са във всички структури и се мъчат да се класират на всяка цена. Ярко проявление са десетките гилдии, които се нароиха в последните пет-шест години във филмовата общност. Те излъчват свои представители в художествените комисии за оценка на проектите за нови филми и така индиректно влияят върху разпределянето на държавните субсидии. Фасадата създава илюзия за демократичност, а на практика се получава лобизъм, който юридически е недоказуем, но всички колеги в гилдията го виждат. Някои се нагаждат към него, други се примиряват и стискат зъби, защото нямат печеливш ход. А властта си измива ръцете, казвайки: „Вие помежду си не можете да се оправите, а искате от нас да ви наложим правила – нали сме демократична държава“. Получава се омагьосан кръг.

Стефан Командарев, режисьор, сценарист и продуцент, автор на 15 игрални и документални филма, създател на продуцентска къща „Арго филм“ ЕООД

Аз съм от хората, занимаващи се с кино у нас, които се подписаха под писмото до Министерството на културата. Досега има обещания, но сме се наслушали на обещания. Нека да видим какво ще се случи.

Истината е, че нещата са хронични, не са от вчера или от днес. Ако се върнем много назад, ще се сетим и за идеята да има национален фонд „Кино“, както е в нормалните държави. Спомням си, че през 2009 г. това бе записано в предизборната програма на партия ГЕРБ, която тогава спечели изборите. В платформата им пишеше, че ще направят фонд „Кино“, за да не се разчита само на пари от данъкоплатците, а да има и алтернативни източници за финансиране. Не откриваме топлата вода, има го в нормалните държави, включително и в Македония от пет-шест години насам. В такъв фонд се събират отчисления от хазарта, от билети за прожекции на чуждестранни блокбастъри. Идеята потъна някъде и нищо не се случи.

През последната година имаше някакво раздвижване покрай идеята за т.нар. стимули, които засега основно касаят чуждестранните продукции, снимащи се в България. Намерението беше да се създадат механизми за финансиране на българското кино чрез промени в Закона за филмовата индустрия. Имаше и обещания за по-висока държавна субсидия, защото основният проблем на българското кино е, че е недофинансирано. Няма реално работеща киноиндустрия, правят се твърде малко филми годишно.

Оказа се, че в бюджета за 2020 г. парите за кино са същите. Да не говорим че и парите за култура са много малко – 0,4 от БВП. А помня едни предизборни дискусии преди време, в които всички политически партии се кълняха, че като спечелят изборите, моментално ще направят така, че този наистина изключително нисък процент да достигне 1 % от БВП…

Не знам дали може да се стигне до бунт, до протести. Надявам се на чуваемост и разум. Според мен приоритети за едно правителство би трябвало да са образованието, културата, които формират една нация. Тези дни видяхме докъде се стигна в образованието – публикуваните резултати от програмата PISA са достатъчно красноречиви.

Давам си сметка, че има и вътрешен проблем в самата филмова общност, тя е разединена. Но напоследък гилдията доста се мобилизира. В работните групи, където се обсъждат т.нар. финансови стимули за българското кино и промените в ЗФИ, участват хора от кинообщността абсолютно pro bono, единствено водени от идеята да направят нещо добро за филмовата индустрия у нас. Не може да се каже, че киногилдията седи и чака някой отгоре да ѝ обърне внимание. Каквото можем, помагаме и ние, но процесът трябва да е двустранен.

Аз съм оптимист по емоции и убеждения, и песимист по разум. Оптимизмът умира последен, така че да видим. Живеем с надеждите и явно нещата ще се оправят по трудния начин. Последният ми засега филм, „В кръг“, имаше много малко финансиране от държавата – около 150 000 лв., а ние намерихме всички останали пари, за да можем да го заснемем като нискобюджетна продукция. Намерихме ги извън България. Да, успяваме по някакъв начин. Но ако аз бих могъл да намеря финансиране отвън, защото вече имам натрупани филми, контакти, репутация, то най-тежко е за младите режисьори. Ако една киноиндустрия не се обновява непрекъснато, ако не влиза свежа кръв и не се засилва конкуренцията, нещата не вървят. Продължава спасяването поединично, но не знаем докога…

Павлина Иванова, режисьор, дебютният ѝ пълнометражен документален филм „Синко мой“ бе представен на фестивала „Златен ритон“ 2019 в Пловдив

Не съм се подписала под писмото, подкрепено от 120 творци от българското кино и изпратено до Министерството на култура – просто не ми е попадало. Това е единствената причина. Съгласна съм, че пари винаги е добре да има. Още повече, когато са обещани и планирани. Кино се прави с големи бюджети, затова държавната помощ е ключова. Друг е въпросът как се разпределя този бюджет. Аз съм за това да се дава възможност на повече проекти да бъдат реализирани, защото, за да си намериш копродуценти, държавното финансиране е фактор. Когато повече проекти имат възможност за държавно финансиране, това означава и по-голяма възможност да се привлекат копродуценти.

Трудно ми е да кажа, че усещам по-особена загриженост към младите хора в българското кино, желание да им се подаде ръка, за да направят своите дебюти. Самата аз не съм толкова млада, нищо че на фестивала „Златен ритон“ представих своя първи документален филм. Мисля, че на младите би трябвало да се даде възможност да тръгнат отнякъде. Да, има категория за дебюти, но това не е достатъчно.

Всички знаем за вътрешните проблеми в гилдията. Аз съм малко встрани, повече по лични причини. Хората, които се занимават с кино в България, не са толкова много и личните взаимоотношения в един момент стават фактор при вземането на решения за разпределяне на държавната субсидия. Не би трябвало да е така, но не знам какъв механизъм може да има, за да се пресекат личните пристрастия. Има влияние на лобитата във филмовата общност у нас. Прави ми впечатление, че автори на филми с много ниско качество на следващата сесия отново получават субсидия, и то на фона на по-добри проекти, на които не се дава шанс. Не е честно.

Колкото до отношението на държавата към филмовата общност у нас, честно казано, не виждам някаква смислена и последователна държавна политика по отношение на българското кино. Излиза, че не е ценност да се произвеждат културни продукти изобщо, не само филми. Мисля, че за културата трябва да се отделят средства, но трябва да има и внимание към нея.

Трудно ми е да кажа коя е най-важната, най-належащата промяна, но би трябвало да има разумна линия за поддържането на културните ценности. Защото връзката е прекъсната: връзката между тези, които дават парите, и онези, които трябва да ги получат, между ползвателите на културните ценности и самите културни продукти. В този смисъл наистина има голямо значение как държавата гледа на различните структури. Това задава тон в обществото.

Катя Тричкова, юрист и филмов продуцент, единствената българка сред петимата най-обещаващи продуценти в Югоизточна Европа според класация на Screen International; член на работната група за промените в Закона за филмовата индустрия

Малко ми е трудно да направя цялостен преглед на ситуацията в българското кино, защото до нас стига само някаква част от информацията. Българското кино наистина има нужда от повече средства и от реформа. Първата стъпка от нея е в законодателен аспект, което да позволи киното ни да бъде в синхрон с европейските тенденции, а и с промяната на киноиндустрията като цяло. Такива са исканията на филмовата ни общност. И това са двата важни и крайъгълни камъка, върху които работим.

От есента съм член на работната група, в която се обсъждат законодателните промени. На едно от нашите писма до Министерството на културата получихме отговор от министър Банов. В момента той се е ангажирал да присъства и да ръководи срещите ни в работната група с оглед на това в ефективен и по-бърз порядък да бъдат уточнени промените в ЗФИ и в правилника за прилагането му.

На този етап освен нововъведенията за т.нар. стимулиране на българското кино, които са предмет на заниманията на друга работна група, основният акцент е начинът, по който ще бъдат формирани експертните художествени комисии, оценяващи проектите – не само за филмопроизводство, а и за разпространение на филми, за участията във фестивали. Тоест да се формулира какви хора ще могат да влизат в тези комисии. Може би една от най-големите промени, около която има категорично единодушие, е да отпадне квотният принцип за избор на техните членове и да се въведат критерии към хората, които могат да бъдат експерти. Както и въвеждане на принципа за избора им чрез жребий, тоест хората, които отговарят на определени критерии, да сформират т.нар. експертни банки, от които да могат да се теглят на произволен принцип експертите, които да участват в дадена сесия. В момента дискусията е дали да има квотен принцип по професии, както и кои професии да бъдат представени там.

На заседанието на работната група от 9 декември 2019 г. министърът предложи да се направи по-широка дискусия сред филмовата общност по основните теми, като се присъединят всички асоциации, СБФД, всички независими творци, които имат интерес. Очакваме тя да бъде насрочена в най-кратък срок и да постигнем консенсус, доколкото е възможно, по основните точки. Министърът се ангажира, че ще има повишение на финансирането за българско кино. И засега не виждам основания да поставям под съмнение този негов ангажимент.

Силно се надяваме с подготвяните промени да бъде преодолян проблемът с лобитата и лобирането в българското кино. Затова сме се и събрали в работната група. В нея има хора и колеги, които са в тази индустрия от години, минали са през изработването на предишния закон, сблъскали са се с тези проблеми и абсолютно всички подчертават, че лобизмът трябва да се преодолее. Дали на практика ще бъде преодолян – времето ще покаже. Ние можем да направим съвършен закон, но за мен е важен и моралът на членовете на художествените комисии, важно е желанието им да не забравят, че там са в позицията на експерти, които трябва да дадат експертно мнение за един проект; че от тяхната оценка зависи филмът, който ще бъде създаден, и генерално погледнато – посоката, в която се развива българското кино. Такива са надеждите ни, но дали ще стане – не мога да бъда сигурна. Нека да видим как ще проработи системата и до какви резултати ще доведе. Защото и най-добрите критерии, които са заложени, вероятно няма да могат напълно да заобиколят субективизма и лобистките практики, доколкото те съществуват.

Много важен елемент, който обсъждаме и бихме искали да включим в промените на закона, е хората, които ще бъдат назначавани като експерти в комисиите, да получават предварителни насоки по какъв начин да правят въпросните оценки – може да е под формата на ръководство, като част от договора им и т.н. В момента проучваме добри европейски практики по темата, за да се позволи обективност, доколкото тя е възможна в този процес. Смятам, че това е много важно и не трябва да се пренебрегва. И още един важен аспект – до каква степен членовете на тези комисии биха могли да носят отговорност. Доколко те осъзнават отговорността на своите решения. Разбира се, че не е възможно всички кандидатстващи проекти да получат финансиране. Не е и необходимо. Трудно ще се избегне субективизмът. Но именно затова има селективна процедура и идеята е наистина да успеят най-добрите проекти, в какъвто и аспект да се погледне – комерсиален, международно признание и т.н.

В крайна сметка ЗФИ защитава баланса и разнообразието на културата, но не трябва да забравяме и културната идентичност, т.е. готовият филм по някакъв начин да е свързан и с нашата идентичност и с т. нар. българска филмова индустрия. Защото смятам, че имаме още работа в тази насока. Имаме потенциал, виждам все повече талантливи, можещи режисьори и наистина е въпрос на време и на шанс българската киноиндустрия да намери своето достойно място на европейската и на световната сцена. Вярвам го.

Не мога да се ангажирам със срок. Работим, непрекъснато се връщаме към дискусионните въпроси. Това е един нелек процес. Но се надявам поне в средата на 2020 г. тези промени да са факт. Вярвам, че вървим в добра посока и нещата ще се случат.

Колкото до идеята за т.нар. фонд „Кино“, в срещите на нашата работна група сме я обсъждали, но засега стигнахме до извода, че колкото и да е належащ, създаването му води до много по-съществена промяна на ЗФИ и дори до изработването на нов закон, който изисква съответната икономическа обосновка как да бъдат формирани средствата в него – дали от отчисления от хазартни дейности, дали от показ на филми… За това все още няма готовност. Не знам и доколко има политическа воля това да се случи. Може би на този етап е добре да решим най-належащите проблеми, които светят като сигнална лампа и са идентифицирани от общността. И вече като следваща стъпка да се работи по-сериозно върху концепцията за фонд „Кино“. Стига, разбира се, да има възможност и ресурс това да се реализира в нашите условия.

Анкетата направи Виолета Цветкова

* * *

Становище на Министерството на културата до сп. „Култура“

Във връзка с постъпили писма от страна на кинодейци с въпроси относно реформите в българското кино и актуализацията на нормативната база в тази сфера Министерство на културата е изразило в отговор пълната си подкрепа за текущите промени в действащото законодателство.

Членовете на работната група, назначена със заповед на министъра на културата, са уведомени с писмо относно принципната позиция на Министерството във връзка с подготовката и процедирането на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия и Проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.

С цел постигане на пълна прозрачност и удовлетвореност на страните през 2019 г. бяха създадени две работни групи, които работиха паралелно по промените в нормативната уредба, като в състава им бе заложено широко представителство на експерти от киногилдията.

В писмото се разглеждат етапите на работа на работните групи и предприетите до момента действия. Също така се посочва, че са били възприети и обсъдени всички предложения от проведените многобройни работни срещи на двете групи, провеждани в МК и в НФЦ, като те са отразени в цялост в подготвения от МК законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия и проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия. Следва да се отчете, че подготвените проекти представляват значителна стъпка в посока на последователните до момента действия от страна на МК, свързани с извършване на реформи в областта на филмовата индустрия.

Към настоящия момент са предприети съответните административни действия, свързани със съгласуване на посочените нормативни документи с Министерството на финансите по реда на Закона за държавните помощи.

Действията по процедиране на изготвения законопроект ще продължат, с оглед изясняване на всички въпроси, които биха били идентифицирани като проблемни, с цел приемане на реализуеми и възможни решения, както и с оглед постигане на приемлив консенсус в кинообщността.

Министерството на културата винаги е провеждало политика на откровен и равноправен диалог с всички представители на българската култура и ще подкрепя усилията за повишаване на качеството и подобряване на финансовите условия за работещите в тази сфера. Институцията, включително в лицето на Изпълнителна агенция НФЦ, категорично показва воля и намерение за реформа в сферата на филмовата индустрия, както и за реформа, свързана с администрацията, обслужваща тази сфера на обществения живот. Становище по темата многократно в интервюта е изразявал и лично министърът на културата Боил Банов.

Пресцентър на Министерство на културата