Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Дебати
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020

12 02

Богословие след Аушвиц

От Людмила Димова 0 коментара A+ A A-

В памет на Йохан Баптист Мец, един от най-значимите католически мислители на нашето време, който почина в края на 2019 г. на 91-годишна възраст

Роден през 1928 г. в малко баварско градче, Йохан Баптист Мец е само на 16 години, когато е принуден да напусне гимназията, за да се сражава в редиците на Вермахта. Една нощ е изпратен със съобщение до командния пункт. Когато се връща в окопа, намира мъртви всички свои другари, с които преди ден е делил „детски страхове и младежки смях“. По-късно ще сподели, че не си спомня друго освен „един безмълвен вик“.

Образът на мъртвите се запечатва в съзнанието на младежа, впоследствие този образ се разширява, поглъщайки в себе си жертвите на геноцида срещу евреите. Въпросът, който никога не спира да вълнува богослова: как можем да говорим за Бог и Неговата справедливост пред лицето на толкова страдания и неправди в света? От преживяното, от безответния вик на страдалците ще се роди Новата политическа теология на Й. Б. Мец, която свърза размисъла за Бог с ангажимента за справедливост и солидарност; страданията на човека с отговорността, която носят отделните индивиди и институции. А своя опит в Бога той, вече в качеството си на богослов, ще опише като „опит на страданието от Бог“, страдание, коeто най-силно е изразено във вика на Иисус на кръста, „вик на Богоизоставения, който никога не изоставя своя Бог“.

Ученик на големия католически теолог Карл Ранер, през 1954 г. той e ръкоположен за свещеник. От 1963 до 1993 г. е професор по фундаментална теология (основен курс в богословието) в университета в Мюнстер. Преподава и във Виена и Бостън, съосновател е на международното списание Concilium. Сред многобройните му съчинения са: „Християнска антропоцентричност“, „Вяра в историята и обществото“, „Отвъд буржоазната революция“, „Към понятието за нова политическа теология“. Всепризнат майстор на точното и същевременно поетично слово, след кончината му в социалните мрежи бяха споделени много цитати от негови произведения

„Всички големи религии са концентрирани около мистиката на страданието“, казва Й. Б. Мец. И се противопоставя на опита да се мисли Бог извън паметта за жертвите в историята. Упреква дори учителя си Карл Ранер, че със своето „трансцендентално-идеалистическо“ мислене пренебрегва ужаса в Аушвиц. Compassion е ключово понятие за Й. Б. Мец – в чувствителността към страданието на Другия, в признаването на авторитета на страдащия той вижда сърцевината на християнското благовестие. Иисус първо се обръща не към греха, а към страданието на отхвърлените, потиснатите и маргинализираните. Това превръща действието му в политическо. Християнската молитвена мистика според Мец e мистика на болезнено отворените очи. Тя изисква „особено упражнение във виждане, в преодоляване на нашите вродени трудности при виждането и на нашите тварни нарцисизми“. В основата си това е мистика на политическото и на социалното съчувствие, която апелира: Събуди се! Отвори очи!

В началото на 70-те години на ХХ в. Й. Б. Мец пръв обръща внимание, че в католическата теология катастрофата в Аушвиц отсъства. Той пръв задава въпроса как и с какъв език може да се говори за Бог след Аушвиц. За него религията никога не е била утешение, по-скоро е дразнител, който прекъсва реда на фактите, разказ за страдания, вик към Бога.

През 1978 г. в едно свое историческо слово, което и до днес се цитира, Й. Б. Мец говори за абсолютната цезура в световната и в християнската история, каквато представлява геноцидът над евреите. Той развива разсъжденията си около темата за паметта като съпротива срещу забравата на страданията, за необходимостта от създаване на атмосфера на спомена и възпоминанието, която да направи невъзможно повторението на ужаса. Другата базисна категория, която той въвежда, е перспективата на жертвите. Той заявява: „След Аушвиц ние, християните, не можем да се върнем назад. Ала отвъд Аушвиц вече не можем да отидем сами, а само заедно с жертвите от Аушвиц. В моите очи тук се корени еврейско-християнското единение“. Днешните християни – гласи посланието му, са задължени на страдалците от Аушвиц. Само заедно с тях те могат да преодолеят историческата цезура, за която стана дума.

Не може да се говори за Бог, без да се говори за Аушвиц според Новата политическа теология. И въпросът не е морално-политически – не е въпрос за вината на християните за геноцида над евреите, това е въпрос за началата и същността на християнството, изправило се пред факта на унищожението.

Й. Б. Мец определя Шоа като катастрофа в три плана: първо, като „криза на т.нар. модерност“, второ, „антропологична катастрофа“, която поставя изключително драматичния въпрос за антроподицеята, оправданието на човека, на идеята за човешкото и човечеството след страданията в Освиенцим. И трето, това е криза на християнската теология.

Новата политическа теология, наречена „нова“ в жест на разграничение от политическата теология на Карл Шмид, най-авторитетния юрист на Третия райх, оказва влияние върху поколения богослови. Тя въздейства пряко върху Теологията на освобождението в Латинска Америка. След 1970 г. богослови от цял свят, сред които стотици от Латинска Америка, идват в Мюнстер заради Й. Б. Мец. Отглас от неговата „теология, обърната към света“, днес откриваме в думите на папа Франциск.

За Й. Б. Мец богословието е усилие вярата да бъде запазена жива в историята и в обществото. То е слово за Бог в наши дни. Християнството е забравило, заявява той, че историята на спасението не стои извън или над историята, че тя е самата история. За да се противопостави на тази тенденция, християнството се нуждае от култура, която помни жертвите. Библейската памет е memoria passionis, памет за страданията. Тя предполага отговорност и солидарност с жертвите. „Погледът към Бог се отваря само там, където не се затварят раните, където забравата не лекува… Ние, християните, имаме трудности преди всичко с отворените рани на историята, с нейните нелечими травми.“ 

За разлика от мнозина други Й. Б. Мец се включва в публични дебати за напреженията между теологията и науката, между модерността и постмодернизма. Той търси диалог с инакомислещите – с лявата Франкфуртска школа около Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер, Юрген Хабермас. Приятел е с философа Ернст Блох. Самият Хабермас признава, че е заимствал идеята за „религията като съзнание за онова, което отсъства“ от Й. Б. Мец, който говори за религията като носеща знание за отсъстващото.

Професорът от Мюнстер е бил неудобен с критиките си, вероятно затова по времето, когато е архиепископ на Мюнхен, Йозеф Ратцингер, бъдещият папа Бенедикт XVI, осуетява назначаването му за професор в тамошния университет. Й. Б. Мец напомня, че свободата на вярата и съвестта, която днес Църквата защитава, не е извоювана от нея, а преди всичко от Реформацията и Просвещението. Или пък открито казва, че в християнството „може би има твърде много песнопение и твърде малко вопъл, твърде много ликуване и твърде малко скръб, твърде много съгласие и твърде малко чувство за липса“. „Вярваме ли в Бог, или вярваме в нашата вяра в Бог“, пита той.

При цялото си интелектуално влияние Й. Б. Мец остава свещеник и пастир, за когото чувствителността не е абстрактна категория. Католическата църква за него е преди всичко общност на възпоминанието, разказа и надеждата. Той провижда прехода от моноцентричната църква на Европа към полицентрична в културен план световна църква. Прогноза, която вече се очертава като реалност. Днес можем да приемем за актуални и други негови диагнози – за безбожието, „благосклонно към религията“, за умората на субекта, изчезването на паметта и разпада на езика. И тогава на помощ трябва да дойде възприятието за Бог като възприятие за чуждото страдание.

Споделете

Автор

Людмила Димова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Краят на новия мир
    24.01.2023
  • Скритият смисъл на нещата. Разговор с Румен Гашаров
    24.01.2023
  • Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров
    24.01.2023
  • Душко Кръстевски – По мостовете на литературата
    24.01.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO