Култура / Брой 3 (2966), Март 2020

Могат ли да се включат в по-тясна градоустройствена рамка банята и джамията в София? Проект на известния модернист, писател и архитект Чавдар Мутафов (1889–1954), публикуван в издаваното от него сп. „Архитект“, 1927 г., брой 3, който предлагаме със съкращения

Един от съвсем малкото градоустройствени мотиви, които имаме в столицата, е сигурно поставеният на ъгъл масив на джамията, който разсича монотонността на ул. „Мария Луиза“. Може би тъкмо неправилното положение на джамията, особено с тази хубава аркада, чиято крайна колона дори прекрачва тротоара – един ужас за автора на градоустройствения план на София – може би тъкмо тази неправилност дава и неочаквания чар за окото на идещия от ул. „Мария Луиза“. Освен това екзотичната извивност на дъгите, великолепната тухлена зидария, яснотата на пропорциите на тази постройка я правят сякаш търсена за този банален ъгъл и безличната ширина на една отегчително права улица.

Ала джамията има не само значението на синкоп по стената на ул. „Мария Луиза“. Масивът на джамията е особено важен и с ексцентричния устрем на минарето, който акцентира спокойния купол на централната постройка. Във връзка с площада, градината и банята, значението на джамията добива особена цена.

Тук имаме няколко разнородни мотива: стената на банята, поставена погрешно като продължение на стената на площада, и втори път погрешно – с групиране на масите около една ос на симетрия, която изхвръква от площада и търси градината с едно принудено симетрично решение. Вторият мотив е южната стена на банята, която очертава страничната улица „Триадица“ – и която завършва неочаквано добре с мотива на кулата от кооперация „Мусала“, сполучен още и в това, че се подкрепя от многоетажната стена на хотел „Сплендид“, която завършва гледката и отклонява окото от сляпото продължение на тази улица в една неясна и незначителна перспектива. Третият мотив е пак погрешен: градината пред банята, която обезформява съвсем площада и освен това по силата на оста на симетрия, дадена от входа и средния купол на банята (също погрешно очертан с по-малка маса, отколкото двата крайни куполи на басейните), тегли към себе си площада, за да го прехвърли чак до ул. „Екзарх Йосиф“, гдето едвам там намира стена, за да го спре. При това положение само масивът на джамията свързва загубената картина в един горе-долу по-ясен образ, и то като начало на стена, която прехвърля градината, поема южната стена на банята и отеква в кулата на кооперация „Мусала“. Само при това предположение: тъкмо като включим едновременно масите на джамията и банята в един мотив, можем да имаме вече едно очертание на площада и едно разрешение на улиците, които се вливат в него; от друга страна, този площад без мъка се разширява чак до ул. „Мария Луиза“, гдето и намира естествената си опора, за да спре; най-сетне така градината пред банята добива известна рамка и вместо да разединява площада, тя сама се включва в него, но вече като част от комплекса джамия и баня. Оттук започва и градоустройственият проблем на този комплекс.

Професор Бестелмайер, при когото имах задача като студент тъкмо постройка на баня на мястото на сегашната, ми даде идеята за едно разпределение на баня, площад, градина и джамия в един монументален и наистина завършен вид. Най-напред той пренася главната маса на банята – голям басейн за мъже – към ул. „Триадица“, и по този начин дава опора на една стена, която добива още по-голяма сила с това, че отворите за прозорци са малки и поставени високо. Този масив той свързва с масива на джамията с висока ограда, в която оставя само два големи отвора, прехвърлени с дъги, от които единият е близко при джамията, а другият при банята… И с тази оградна стена проф. Бестелмайер затваря напълно площада. На самия площад обаче той не отдава голямо значение, дори го стеснява, за сметка на чупката, която той прави при джамията, за да й осигури едно свободно развитие на челен мотив… Остава да се отбележи и характерното поставяне на ъгловия мотив при улиците „Мария Луиза“ и „Екзарх Йосиф“, от които започва отново стена до масива на банята – женския басейн – със същото разрешение на отворите-звена, както и при стената откъм площада. Най-сетне и още една подробност, която, макар и да не влиза непосредствено в нашата задача, е интересна като градоустройствено решение: главният ход на банята, който е едновременно проход през аркади – Durchgang – е в оста на сега затворената от гърба на банята улица „Искър“ и дава пряка връзка между ул. „Сердика“ и ул. „Мария Луиза“ през градината на банята.

От решението прочее на проф. Бестелмайер едно е ясно: че той включва джамията, банята и градината в една рамка, която рамка той подчертава още и с това, че вместо ниска ограда той прави цяла стена. Сигурно този мотив му е подсказан от джамията – защото такава стена е мислима само за Ориента – и тъкмо поемането на този мотив от джамията, а не от банята, говори за голямото значение, което той дава на джамията като челен мотив. Така обединяването на масите на джамията и банята е постигнато напълно; целият комплекс става неделимо цяло – един великолепен мотив, в който джамията стои като доминанта и разрешава градоустройствената картина.

При нарасналите нужди за движението на коли и пешеходци и при опасното натрупване, което става при входа на площада и при завоя около джамията, в който възел се влива още и движението от ул. „Пиротска“, към градоустройствения проблем на джамията се явява и чисто техническо-полицейският: регулирането на движението на колите и отвеждането по някакъв начин натрупването на пешеходците. Все пак е желателно да се отведе една част от пешеходците през градината, която и без това е достъпна за публиката. Това поемане може да се развие тепърва, ако на алеите в самата градина се даде известна цел – и то по посока на ония улици, към които инак би се отивало със заобикаляне – значи по диагоналите. В представения проект са използвани тия две посоки, които извиват в градината, като дават възможност за едно запазено от движение елипсовидно място за игра на деца. Входовете са маркирани било с дъги, било със зеленина. Вглъбеният вход откъм ул. „Мария Луиза“ е проектиран в духа на решението на проф. Бестелмайер; също така е решен и ъгълът „Мария Луиза“–„Екзарх Йосиф“. За свръзка на джамията с банята е предвиден на югоизточния ъгъл втори павилион, който служи и за избягването на едно право навлизане от ъгъла, което не се препоръчва. Най-сетне, при едно приблизително симетрично пресичане на диагоналните алеи североизточният ръб на джамията е маркиран от двете страни като ос на симетрия, във връзка с този на банята, с подходящи мотиви (статуи, фонтанчета, цветарници и други такива). В образувания ъгъл между така поставената ограда и джамията биха могли да се поставят няколко живописни павилиончета или още по-добре – там биха могли да се пренесат цветарските палатки пред църквата „Св. Неделя“.

Най-сетне самото движение на колите би могло да се регулира посредством няколко спасителни острова за пешеходците. Тази технико-полицейска страна би могла да бъде разрешена без особени мерки; това не е и най-важният въпрос. Много по-мъчна е задачата да се обединят в обща градоустройствена картина двата мотива: на джамията и банята, като се включат в една по-тясна архитектурна рамка. Ала чак със създаването било на една колонада, било на монументална входна арка със съответната ограда и павилиони ще се добие органична връзка между тия две постройки. Това би могло да бъде една великолепна задача за един градоустройствен конкурс.