Култура / Брой 3 (2966), Март 2020

Разговор на Данислава Делчева с Матиас Депортер, един от кураторите на най-голямата експозиция на Ван Ейк, която може да се разгледа до 30 април в Гент

Една от задължителните изложби през 2020 г. е най-голямата експозиция на Ян ван Ейк досега, подредена в Музея за изящни изкуства в Гент, Белгия, до 30 април. Наречена е „Ян ван Ейк. Оптическа революция“. Картини на художника от целия свят – Лондон, Виена, Берлин, Антверпен, Брюге, Мадрид, Сибиу, Вашингтон, Филаделфия – заедно с още сто късносредновековни произведения, вдъхновени от него, проследяват траекторията на западноевропейското изкуство през XV в. Защо Ван Ейк е пионер в изкуството и какво може да се види по време на изложбата? Един от асистент-кураторите в музея – Матиас Депортер, споделя повече.

Как се роди идеята за изложбата? 2020 е годината на Ван Ейк в Гент. Кое беше първо – изложбата или посвещението?

След като вече имаше планове да се реставрира Гентският олтар („Поклонение на агнеца“), беше взето решение това да се случи именно в Музея за изящни изкуства и тогава се роди идеята за изложбата. Кралският институт за културното наследство започна реставрацията на двете крила отвън и отвътре на олтара през 2012 г. и приключи миналата година. За първи път олтарът ще може да се види такъв, какъвто е бил нарисуван от Ван Ейк, доста по-различен от изображенията, които познаваме от векове. Впоследствие се реши и честването на Ван Ейк през 2020 г. Вторият акцент след изложбата е откриването на посетителския център в катедралата „Св. Баво“ тази есен, където Гентският олтар ще бъде позициониран отново.

А с каква концепция подходихте към изложбата?

В сърцето на изложбата са, разбира се, реставрираните крила на Гентския олтар. Това ни даде възможност да представим оптическата революция на Ван Ейк и да изправим срещу олтара други негови творби – картини, миниатюри, рисунки, скици и скулптури, които осветляват този значим период в развитието на западната живопис. Също така имаме възможността да покажем картини на италиански художници от времето на Ван Ейк като Мазачо, Фра Анджелико, Пизанело. Посетителите веднага ще забележат разликата между италианските творби и тези на Ван Ейк. Можем да напишем книги за това и да го обясняваме с думи – каталогът ни включва 500 страници с научна информация за Ван Ейк, но да покажем Благовещението на Доменико Венециано от Кеймбридж до Благовещението на Ван Ейк от Вашингтон, наред с това от Олтара, е безценно и със сигурност ще срещне голям интерес.

Какво предполага заглавието на изложбата „Оптическа революция“?

В най-широк смисъл заглавието има общо със способността за виждане и наблюдение. Ван Ейк е майстор на наблюдението на действителността, а също и майстор на детайла. Той е наблюдавал природата – луната, скалите, дърветата, както никой друг преди него. Вероятно е имал основни теоретични познания за оптиката – как светлината се отразява и поглъща, за начина, по който се пречупва и променя в зависимост от материята, върху която се отразява. Така че в този смисъл той е бил pictor doctus – образован художник. Също така е и един от първите, ако не и първият, който подписва творбите си…

Мотото му „Както мога“ е популярно. Как го интерпретирате?

„Както мога“ означава: „Нарисувах я по най-добрия начин, на който съм способен“. Ван Ейк е знаел донякъде латински и гръцки. Общоприето е било за високообразованите хора да говорят тези езици, но не и за художниците. Винаги говорим за италианските художници от Ренесанса като за високообразовани и запознати с литературата. Ала Ван Ейк е имал познания и за Античността, оптиката, математиката, географията. Затова оптическата революция е революция на окото и ума.

Има ли нещо ново, което научихте в процеса и подготовката на изложбата?

Едно от нещата, върху които акцентираме във въведението към изложбата, е, че в миналото учените – изкуствоведи и историци – са гледали на Ван Ейк единствено и само като на придворен художник, а не като на човек, роден в областта на Маас, обучавал се в гилдия, живял в Брюге, имал деца и т.н. Този исторически контекст е от изключително значение за изкуството на Ван Ейк. Градският контекст и икономическият бум по онова време, които водят до създаването на творческа среда, са създали възможност изкусните му картини да просъществуват.

Що се отнася до неговите способности за наблюдение, има нещо, което повечето хора не знаят: Ван Ейк е рисувал луната няколко пъти. Той е изобразил лунната повърхност с кратерите така, както я е видял. Той е първият художник, който я е направил реалистично, и то 80 години преди Леонардо да Винчи.

Ако трябва да представите Ван Ейк на човек, който не знае нищо за него, какво бихте казали?

Ван Ейк изцяло е променил начина на рисуване благодарение на съвършеното владеене на техниката с маслени бои. По онова време е било много трудно да се рисува с масло, защото времето за съхнене е било доста по-дълго, а той е експериментирал много. Друго негово откритие е портретът в три четвърти, който е бил новост за времето си. Неговият интуитивен усет за перспективата придава на творбите му усещане за дълбочина. По някакъв начин всички художници са повлияни от Ван Ейк. Той е като комета, паднала на земята. Нещо повече – той внася всекидневния живот в живописта и слива действителността с изкуството.

Ян ван Ейк е роден в Маасейк около 1390 г., починал e на 9 юли 1441 г. Препитавал се като придворен художник на херцога на Бургундия Филип III Добрия. Благодарение на отношенията им е имал рядката за времето си възможност да пътува често и да се среща с аристократи, духовници, книжовници. Самият художник е бил добре образован, с познания в областта на физиката, химията, оптиката, ботаниката, класическата литература, математиката. Бил изключителен изследовател и естествоизпитател, а в картините му ясно личи любопитството към природата. Приносът на Ван Eйк е в духа на Предренесанса. Той е един от първите, които подписват творбите си, имал е изявен усет към детайла и натуралистичното изображение, създал множество портрети в три четвърти. По-популярни негови творби са Гентският олтар (1432), „Джовани Арнолфини и съпругата му“ (1434), „Благовещение“ (1434–36), „Портрет на мъж с тюрбан“ (1433).