Култура и карантина
Има ситуации, в които всичко изглежда направо немислимо, когато просто не стигат думи, за да се опише бедствието, което ни връхлита, преобръщайки досегашния наш живот. Когато времето „сега“, ако използваме една интуиция на философа Джорджо Агамбен, за когото става дума в този брой, се разломява, въвличайки ни в собствените си контракции. И по този начин това небивало по интензитета си време, както твърди Агамбен, пряко препраща към мига-остатък, който пък запечатва всичко станало, защото „времето нататък е късо“ (1 Кор. 7:29). Тоест в извънредното положение, в което се озоваха нашите общества, „преди“ и „след“ започват невероятно бързо да сменят местата си; толкова бързо, че просто не ни се вярва как нещо „сега“ е било възможно „преди“ – тъкмо преди времето на карантината. И уви, не става ума за философски спекулации, а за описания на реалността с днешна дата.
Когато още в края на миналата година замислихме да посветим този априлски брой на годишнината от кончината на Рафаело Санцио (1483–1520), и през ум не ни минаваше що за бедствие ще сполети света, още по-малко Италия. Светът на културата се готвеше на 6 април 2020 г. да отдаде почит пред „ангелския художник“, знаменития автор на Мадоните, извел живописта до формите и висините на съвършенството. Кой би могъл да допусне пет века по-късно какво ни готви историята? В първата половина на XVI в. Италия също е подложена на небивали изпитания: страната е на ръба на пропастта, под напора на политически размирици и епидемии дори губи независимостта си за цели три столетия. Самият Рафаело си отива на 37 години от този свят на Разпети петък, най-вероятно в резултат на вирусна инфекция. И пак тогава силно земетресение разлюлява Вечния град, напукват се последните му стенописи в Апостолическия дворец. И все пак независимо от епидемията и земните трусове, въпреки реалните опасности тълпа от почитатели на „ангелския художник“ го изпровожда до мястото му за сетен покой в Пантеона. Където, както ще прочетете в статията на Владимир Градев, излагат неговото Преображение, над което Рафаело работи неуморно, докато силите не го напускат съвсем. Излишно е да казвам, че в тази ситуация – и след тези съвпадения – със сигурност би трябвало да погледнем това Преображение с други очи. Това също е част от европейската „история на погледа“, описана в статията на Ханс Белтинг, която предлагаме на вашето внимание.
Когато замисляхме този брой и нашият кореспондент в Италия Соня Александрова се акредитира за пресконференцията, посветена на грандиозната изложба на Рафаело в „Скуидерие дел Куиринале“ в Рим, изобщо не подозирахме какъв риск поема самата тя. Журналистиката е работа на „първа линия“, но съм длъжен изрично да отбележа, че за да стане възможно това „общо дело“, Соня Александрова трябваше да пътува с влак от Флоренция до Рим на 4 март, когато в Северна Италия вече бе обявено извънредно положение. Стотици журналисти от цял свят без каквито и да е предпазни средства посетиха изложбата и писаха за нея, преди тя да затвори врати на 8 март – когато цяла Италия мина в режим на най-строга карантина.
Проектът е наистина грандиозен: 204 творби на Рафаело, събрани от цял свят за кратко време и застраховани за милиарди евро, поради което едва ли изложбата би могла да просъществува след предварително обявения срок – 2 юни 2020 г. Не пропускайте възможността да я посетите виртуално – на интернет адрес #RaffaelloInMostra, където кураторите предлагат видео разходка сред творбите на „божествения Рафаело“, и то в детайли.
Начинанието си струва дори с оглед на това, че днес културата е под карантина. Но нека не униваме – културният имунитет е в генома на всяка нация, настоява в интервюто си кинорежисьорът Георги Дюлгеров. Макар и да не крие някои от съмненията си: не е ли този културен имунитет твърде крехък за нация като българската с дългите ѝ исторически прекъсвания и липсата на духовна йерархия? Има над какво да се замислим.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук