Добринка Табакова: Музиката, заради която съм тук
С композиторката Добринка Табакова разговаря Светлана Димитрова
Вторият авторски албум на Добринка Табакова беше избран сред най-добрите албуми на 2019 г. от престижните списания „Грамофон“ и „Хор и орган“. Дискът е осъществен от „Риджънт Рекърдс“ – английска компания, специализирана в записи на хорова и органова музика. Композиторката обяснява: „Пиесите в диска са резултат от работата ми в продължение на 3–4 години като резидентен композитор на катедралата в Труро, Корнуол, в най-югозападната част на Англия. Регионът е много интересен, свързан с преданията за крал Артур. Традицията тук, в Англия, е момчета на 8–9 години да влизат в хорове, за да изучават църковната музика, създавана от четиристотин години насам. От 2016 г. в катедралния хор участват и момичета. Мен ме назначиха като композитор към катедралата, за да вдъхновявам хористите и да напиша творби специално за тях. Това също се случва за първи път в историята на хора, който е създаден в края на XIX в. – да поръчат музика на жена композитор. В албума са включени коледната песен „За розата пеем ние“, както и други литургични произведения. Има и ново произведение за оркестър – „Заливът на Кайнанс“, което всъщност предаде щафетата от резиденцията ми в катедралата към работата ми с Концертния оркестър на Би Би Си. Това е най-мащабната творба в диска, а в записа участват хорът на катедралата и ученици от три училища в града“.
Творбите в албума са записани с хора на катедралата в Труро и Концертния оркестър на Би Би Си, диригент е Кристъфър Грей. В записа участва Джоузеф Уикс, органист в катедралата, както и виолончелистката Натали Клайн. В диска са включени няколко кратки хорови пиеси – Alma Redemptoris Mater, Jubilate Deo, Truro Canticles – Magnificat и Nunc Dimittis, Praise, Of A Rose Sing We. Записани са и две по-големи светски пиеси – Kynance Cove и On the South Downs. Джоузеф Уикс изпълнява Диптих за соло орган.
Първият ви диск – „Струнни пътеки“, от 2014 г. получи номинация за Грами. Това е вторият ви самостоятелен албум.
Първият е с произведения за струнни инструменти, а този е с хорови творби – две от звученията, които най-много ме вълнуват в артистичен план. Имам и други неща, записани през това време.
Общо дванадесет са дисковете, в които има ваши произведения. Те са за различни състави – камерни, симфонични. Как е ставал подборът в кой диск какво да се включи?
Обикновено поканата идва от различни формации, които искат да запишат нещо в техния каталог, или от колаборации, например с виолиста Максим Рисанов, за когото съм писала няколко произведения и той винаги ги е включвал в своите соло дискове.
През 2017 г. бяхте избрана за резидентен композитор на Концертния оркестър на Би Би Си. Какво се случи през това време?
В момента пиша концерт за този оркестър на Би Би Си. Това е дълъг проект, който ще продължи още няколко години. За момента няма крайна дата, но когато проектът привърши, ще настъпи и краят на нашето сътрудничество.
Колко творби написахте за тях?
Последната беше през август за Променадните концерти на Би Би Си в Лондон по случай 150-годишнината от рождението на основателя на този фестивал, сър Хенри Ууд – Timber & Steel. Написах също произведение за Европейския съюз за телевизия и радио – „Орфеева комета“, и още три произведения, едното от които ще бъде част от концерт, който е включен в мащабния проект, по който работя.
Ще има ли цялостно представяне?
Най-вероятно догодина.
Получавате поръчки от различни институции, състави, изпълнители. Те ли ви търсят, или имате агенция? Как се случва поръчката към композитора днес? Преди беше ясно – меценатът или музикалната институция търси композитора.
Това много зависи от хората, които отговарят за програмирането на музиката. До каква степен усещат пулса на времето. Заради това от опит бих казала, че в Нидерландия и Германия има сериозни програматори, които се интересуват и от сътрудничество с други оркестри, така че да съберат група от 4–5 оркестъра, които да направят една поръчка, или директно се свързват, за да поръчат ново произведение за техен сезон, понякога по специален случай. Но преди всичко познават музиката, която създава композиторът. Например концертът ми за две пиана беше поръчка от пет партньори – Амстердам симфониета, Истанбулския музикален фестивал, Концертния оркестър на Би Би Си, Оркестъра на Пикардия във Франция и Норвежкия камерен оркестър. Те се обединиха и поискаха да напиша произведение за младото клавирно дуо Артур и Лукас Юсен.
А когато ви се налага да пишете програмна творба, кое ви вдъхновява? Например при кантатата „Безсмъртният Шекспир“, създадена от вас по повод 400 години от смъртта на поета. Какво от творчеството на Шекспир ви вдъхнови?
О, за този отговор ще ми трябва много време. Беше много задълбочен проект, който отне четири години подготовка само за да мога да избера текста. Трябваше ми време, за да се потопя в творчеството на Шекспир. Още от началото казах, че сонетите няма да докосна, защото са твърде сложни и многопластови. Смятах, че ако се сложи още един пласт като музика, би било много трудно, а по онези сонети, в които има място за дишане в текста, вече е създавана музика, например от Бенджамин Бритън. Това е най-трудното, когато пишеш хорова или вокална музика, да избереш правилния текст, който ще ти даде достатъчно място, за да дишат музиката и текстът и да не се претоварва цялото произведение.
Структурата беше за седемте етапа на човешкия живот, като използвах монолога на Жак от „Както ви харесва“. След това потърсих отделните етапи между раждането и смъртта в различни пиеси – „Бурята“, „Венецианският търговец“, „Много шум за нищо“.
Кантатата „Безсмъртният Шекспир“ беше представена премиерно в църквата „Св. Троица“ в Стратфорд през 2016 г. и същата година в Софийската опера под диригентството на Максим Рисанов.
Имате и други програмни произведения – „Пирин“, „Родопи“, „Тракия“, „Танц по калдъръм“. Те са свързани пряко с емоции от България. Когато ги пишете, представяте ли си места, картини?
Да, разбира се. За мен това е важно, защото е и като реклама за страната ни. Мисля, че са интересни първо като заглавия, второ, са кратки, и трето – веднага човек може да си представи нещо. Важна част от онова, което правя, е да вмъквам и този елемент – да запознавам хората с българската природа, а ако е възможно, и с детайли от историята.
Произведението, което написахте за 50-годишнината на Еврорадио, нарекохте „Орфеева комета“. Защо?
Тук се преплитат няколко линии, но най-първата идея е, че трябваше да се вплете музикалната тема на Еврорадио, която е от „Орфей“ – операта на Монтеверди (изпява я). Всъщност оттам започна всичко. Втората е много лична – това е българската линия, която може да бъде проследена.
Толкова са много произведенията в каталога ви, но спомняте ли си най-първото? Пише, че е „Свете тихий“ от 1991 г.
Това е в каталога. Но най-първите ми произведения са за соло пиано, неща, които съм импровизирала, когато се научих да свиря на 7–8-годишна възраст. Едно от първите произведения, което изпълних с друг, беше „Молитва“ за цигулка и пиано, когато бях студентка в Кралската академия преди двадесет и пет години. То получи награда във Виена, което беше знак в този дълъг и надявам се, продължаващ път.
Композиторите често се изкушават да дирижират произведенията си. Вие имате ли подобни опити?
И аз спадам към тази група, защото учих пиано, дирижиране и композиция. Смятам, че е важно композиторите да имаме достъп до сцената и директен контакт с музикантите, какъвто дирижирането дава като възможност. Радвам се, когато мога да дирижирам собствените си композиции, защото най-бързо мога да предам това, което бих желала като интерпретация. Но също така е хубаво да отстъпиш назад, за да видиш как те звучат, интерпретирани от други.
Англия, Португалия, Испания, Холандия, Швеция, Австралия, САЩ – това са местата, където само до юли месец тази година ще бъдат изпълнени ваши произведения. Успявате ли да присъствате на концерти?
На премиерите винаги се опитвам да отида, защото е важно и за мен да бъда на първото изпълнение, да го чуя. Ето, сега ще работя с Камерния оркестър на Сейнт Пол в Минесота в Щатите. Ще имаме и проект с публиката, ще се говори за произведението ми – септета „Толкова различни пътеки“. Има цял проект покрай концерта. Това също е хубава част от композиторския живот, напълно различна от времето, през което си концентриран и затворен месеци наред. И изведнъж се оказваш пред публиката, обясняваш и коментираш музиката и изпълненията на музикантите. Определено е интересна амплитудата от едното към другото.
Когато не успея да отида, организаторите ми изпращат брошури или получавам записи.
Направихте нещо подобно и на концерта ви в зала „България“, както и по време на фестивала в Ковачевица.
Да, през март миналата година със Софийската филхармония.
В началото сте посещавали майсторски класове – Янис Ксенакис, Джон Адамс, Луис Андрисен. Кои композитори са ви вдъхновявали?
Човек винаги е повлиян от времето, в което живее и се развива като артист. Започнах с композицията в началото на 90-те години, когато в Европа академичната музика, естетическият фокус в развитието на класическата музика бяха много авангардни, с композитори като Булез, все още водещ в естетиката на класическата музика. Аз чувствах, че искам да творя музика, но това не е музиката, заради която аз съм на тази земя. Първите ми сблъсъци с музиката на мои колеги и идоли като Лигети или Ксенакис бяха много интересни, защото бях само на 12 и на 14 години. Един от първите подобни майсторски класове беше в Южна Франция и точно тогава Пиер Булез беше един от композиторите, както и Ивон Лорио, съпругата на Оливие Месиен. За мен Месиен е невероятно вдъхновяващ композитор от ХХ век. Там беше и Янис Ксенакис, с когото се срещнах, за да му покажа някои от много ранните си композиции. Това, което безкрайно много ме окуражи, е, че той погледна нотите, които бяха съвсем различни от неговия стил на композитор, много щедро се обърна към мен и каза: „Не се страхувай да бъдеш това, което си“. Това беше силно послание към едно дете.
Наскоро след кончината на Гия Канчели прочетох много емоционални реакции от ваша страна.
О, много ме заболя! За първи път чух негово произведение в Лондон в изпълнение на Гидон Кремер, който беше един от големите му поддръжници и един от хората, заради които светът познава музиката на Канчели. Чух и неговата Трета симфония, която започва с един забележителен звук, който тогава аз не разбрах. Чак по-късно разбрах, че това е грузинският певец Хамлет Гунашвили – забележителен глас. Такава е и грузинската музика, полифонията на грузинските мъжки хорове, която е като нашата хорова музика. Това беше началото на едно музикално приятелство, първо с неговата музика, последва и лично познанство в Рига, Латвия. Там бяхме поканени и двамата да напишем произведение за един чудесен млад хор, който се нарича „Камер“. Завинаги в мен остана споменът за един безкрайно топъл, щедър и мил човек, а също и музиката му с тези безкрайни, забележителни амплитуди и силата в тях, също много впечатляваща.
Когато бяхте заедно, той чу ли вашата творба?
О, да! Моето произведение се казваше „От слънце родена“ по текст на Блага Димитрова. След това продължихме контакта, така че той е чувал и други мои произведения. Винаги много топло и позитивно се изказваше за музиката, която пиша. Имахме продължителна музикална връзка.
Има и други такива композитори, например Леонид Десятников, който е роден в Украйна, но в момента живее в Санкт Петербург – забележителен автор. Джон Адамс, с когото също съм имала възможност няколко пъти да бъда в майсторски клас.
Миналото лято бяхте вдъхновение за колегите си от фестивала за камерна класическа музика „Неотъпкана пътека“ в Ковачевица. Артистичната му директорка Лора Чекоратова сподели, че вие сте кръстница на фестивала.
Беше много приятно! Запознахме се преди 4–5 години с Лора Чекоратова, която организира концерти в Ню Йорк, в българското консулство, както и множество други концерти там. Тя е невероятно деен човек и също изключителна пианистка. Тя заедно със съпруга си Георги Вълчев започнаха този фестивал. Помня как бяхме в тяхната кухня и те ми казаха, че искат да направят фестивал. Започнахме да говорим за различни имена и в този разговор се роди името на фестивала. Това беше в Пловдив, където се срещнахме. Подарих им от онези възли, които са много характерни от римско-тракийските мозайки, разкрити в Пловдив.
Нарекохте една от вашите пиеси „Орфеева комета“. Митът за Орфей е вдъхновил първата опера, вълнува и до днес поколения композитори. Но досега не е имало българи сред тях.
Не мога да дам обяснение защо други композитори не са потърсили този мит. Всички композитори, специално на опери, се обръщат към митологията и към древните легенди. Последният пример е „Маската на Орфей“ от 1986 на Харисън Бъртуисъл, която неотдавна беше представена отново тук, в Лондон.
***
През есента на 2019 г. Лондон Симфони осъществи обиколка в десет катедрали в различни градове на Англия с концерт, в който бяха включени творби на Арво Пярт, Петерис Васкс и Добринка Табакова. В рамките на програмата на Пловдив – Европейска столица на културата беше осъществена премиерата на „Тропар за свети Иван Рилски“. През август Добринка Табакова беше специално поканен композитор в рамките на фестивала „Неотъпкана пътека“ в Ковачевица. През месец ноември 2020 г. по покана на диригента Николай Лалов Добринка Табакова ще бъде за десет дни резидентен композитор на Оркестъра на Кашкайш и Оейраш в Португалия, като през това време ще има концерти с нейни творби и конференция с нейно участие.
Добринка Табакова е родена в Пловдив през 1980 г. От 1991 г. живее в Лондон. Завършва Училището за музика и театър „Гилдхол“, а след това защитава докторат по композиция в Кралския колеж в Лондон. Първият ѝ авторски диск – „Струнни пътеки“, получава номинация за Грами и става № 2 в класацията на британските специалисти, като получава похвали от международната критика. Музиката от този албум е използвана в спечелилия много награди през 2014 г. филм на Жан-Люк Годар „Сбогом на езика“. Канена е като композитор в резиденция от: Фестивала за камерна музика в Оксфорд, Международния фестивал на камерната музика в Лестър, Международния фестивал за камерна музика в Утрехт, Фестивала на Кремерата Балтика в Сигулда, Латвия. Била е и гост-композитор на фестивала в Локенхаус, Австрия, на фестивала „Джулиан Рахлин и приятели“ в Дубровник и на „Музикарама“ в Хонконг.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук