Култура / Брой 4 (2967), Април 2020

„Драмата и английският романтизъм. Уърдзуърд, Колридж, Байрон, Шели“, Асен Терзиев, издателство „Проф. Петко Венедиков“, 2019 г.

Наскоро излезе от печат книгата на Асен Терзиев „Драмата и английският романтизъм. Уърдзуърд, Колридж, Байрон, Шели“. Тя веднага привлече вниманието, тъй като досега в българското театрознание и литературознание драмата на Романтизма и специално драмата на Английския романтизъм не са разглеждани самостоятелно, макар и да са коментирани в отделни теоретични и исторически изследвания.

Написана увлекателно, с много добро познаване на обекта на изследването, книгата приковава интереса на читателя още с първите си страници. В тях Асен Терзиев не само обяснява избора си на английската романтическа драма и на нейните четирима емблематични представители – Уърдзуърд, Колридж, Байрон и Шели, като предмет на своето проучване, но и представя едно базисно понятие за Английския романтизъм – negative capability (отрицателна способност), което ще бъде ключът му както към специфичните духовни и естетически нагласи на тези автори, така и към разбирането на техните произведения. Споменато случайно в едно писмо на Джон Кийтс през 1817 г., то става важен инструмент за разпознаване и тълкуване на светоусещането и поетическия статут на английските романтици, а и въобще на представителите на Романтизма като цяло. Причината за това е, че то много точно обхваща както определящото за романтическия поет (драматург, художник) негативно пребиваване в заобикалящата го среда, така и способността му да превърне това свое негативно пребиваване в способност за интензивно живеене в един вътрешен свят на несигурното, колебливото, мистичното, неподдаващото се на рационални подредби и обяснения.

Авторът представя общите характеристики на английския романтизъм и посочва установените му граници – от появата на „Лирически балади“ на Уърдзуърд и Колридж през 1798 г. до смъртта на Уолтър Скот през 1832 г., за да очертае историческия период, в който ще проследи драматическите опити на неговите основни представители. Преди да се фокусира върху анализа на всеки от тях, Асен Терзиев откроява определящата характеристика на английския театрален романтизъм – симптоматичното разминаване между драмата и представлението, между новонаписаните романтически пиеси на Уърдзуърд, Колридж, Байрон и Шели и театралните сцени в Лондон и въобще в Англия по това време, които ги отхвърлят или просто не проявяват интерес към тях. Разсъждавайки върху факта, че английската романтическа драма (и романтическата драма като цяло, с изключение на пиесите на Виктор Юго) се превръща преди всичко в драма за четене, авторът изчерпателно посочва причините за това. Тук Асен Терзиев убедителното спори с често срещаното мнение, че несценичността на романтическата драма е продиктувана от нейната умозрителност, и предлага друго, по-точно обяснение – става дума по-скоро за нов вид сценичност, различна от познатата дотогава, за драма, която предлага нова театралност, несъответстваща на остарелите стандарти на сценичното изкуство в края на ХVІІІ в. и първите десетилетия на ХІХ в.

Центърът на книгата е третата глава – „Портрети на романтиците като драматурзи“, в която Асен Терзиев подробно разглежда появата, същността и развитието на английската романтическа драма чрез отделни портрети на Уърдзуърд, Колридж, Байрон и Шели. Освен че проследява подробно работата на изброените поети в областта на драмата, той се стреми да потърси връзките и пресичанията с опитите на останалите драматурзи романтици, както и с цялостния контекст на Романтизма в Англия и в другите две основни централи на движението – Германия и Франция.

Ценна и навременна книга, която не само запознава българските читатели с малко известни или неизвестни досега у нас театрални факти и текстове от английската романтическа драма, както и разширява знанието за емблематичните ѝ автори и произведения, но и предлага един привлекателно съвременен и актуален поглед към тях.