Култура / Брой 2 (2951), Октомври 2018

Измежду всички експозиции, организирани на кураторски принцип, които в последните години и у нас, слава богу, вече се превърнаха в нещо обичайно и отговарящо на съвременните стандарти в глобализирания свят на изкуството, Националните есенни изложби в Пловдив предизвикват особен интерес по няколко причини.

Преди всичко поради своята периодичност и показателна устойчивост във времето. Инициирани някога, в ерата на късния социализъм, като един от оскъдните художествени оазиси на относително свободното творчество („Пловдивският Монмартър“), с настъпването на чувствителните промени в обществения и културния живот от началото на 90-те г. на миналия век те успяха да се обновят и да се адаптират към новите реалности, като демонстрират впечатляваща жизненост и добро здраве. Трансформацията им – без отказ от предишната среда, от топографията и от атмосферата на стария град, бе извършена тактично, с култура и с откритост към новите насоки и тенденции във визуалните изкуства.

Всичко това е свързано и с обстоятелството, че от няколко години неизменен куратор е проф. Галина Лардева, един от водещите изкуствоведи в страната. Тя умее превъзходно да се възползва, в най-добрия смисъл на думата, от предоставената ѝ свобода и да оформи експозициите като атрактивни, привлекателни и в същото време проблемни и сериозни форуми, привличащи широк кръг публика. Една от специфичните особености на есенните изложби е и обстоятелството, че те са еднакво интересни и за специалистите, и за младите, и за онези, които са сравнително отдалечени от изкуството, но нямат нищо против да се поразходят между скулптури, инсталации, картини и обекти. Лардева осъществява една от основните функции на куратора днес – тази на своеобразен „режисьор“, който придава определена визия и концептуализира в едно цяло иначе атомизираните и често мозаечни индивидуални репрезентации.

Тази година участници са Атанас Тотляков, Богдан Александров, Даниел Леков, Калоян Илиев-Кокимото, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Моника Роменска, Шевкет Сюнмез, Юлиан Табаков и Явор Костадинов. Последният – по установената напоследък практика – е включен специално в прегледа като млад художник.

Мотото на изявата е формулирано като „Отвъд повърхността“. Изложбите включват произведения, изградени от най-различни медии – живопис, графика, видео, скулптура, инсталационни форми, фотография. Или, както отбелязва Лардева в придружаващия експозицията каталог, авторите „работят в различни медии, с различни концепции и естетически нагласи, но разполагат със съзнание за заложената в повърхността медиумна разлика: понякога намират израза на тази разлика чрез експериментален жест, понякога – чрез иронично или автоиронично отстояние, понякога – с колажни къси съединения между различните повърхности“.

Предизвикателството на така предложената тема се е оказало продуктивно, тъй като е ориентирало участниците – всеки посвоему, естествено – към търсене и предлагане на най-разнообразни решения, чийто единствен споделен фокус е идеята за специфичната именно и единствено в сферата на визуално-пластичните изкуства дихотомия/спойка между материално и духовно, а оттук – и между видимо и невидимо. „Отвъд повърхността“ е и игра с реалността. Коя реалност? Тук се крият множество „подводни рифове“.

Колкото и да звучи претенциозно и може би високопарно донякъде, това е един подбудителен мотив, който видимо стимулира участниците. Във времена на явна оскъдица на общи пластически визии, на липса на групови стратегии и на отказ от „изми“, подобна проблематизация на този форум придава органичен и цялостен облик на Националните есенни изложби и ги определя като едно от значителните културни събития на сезона.