Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020

Венци Златарев започва търсенията си, следвайки информатика, актьорско майсторство, психология, но завършва философия и преподава. Увлечението му по Изтока го води в Азия, но единственото място, където винаги се завръща, е хижа „Иван Вазов“, на която до момента е посветил 28 години.

Една от най-високо разположените хижи в България носи името на Иван Вазов. Защо?

България на север граничи с Румъния, на запад с Югославия и Македония (вече Северна), на юг с Гърция и Турция, на изток с Черно море. Нагоре граничи с Небето и царството на Духа. Хижа „Иван Вазов“ е един такъв граничен пункт. Построена e първоначално като заслон през 1939 г. с идеята да прислонява горски странници. Самият Вазов възпява величието на планината, в която често е бивакувал. Пазар дере, местността, където е построен заслонът, есенно време наистина навява усещане за Великата рилска пустиня. През зимите, които карах горе, виждах как когато духнеше южнякът, носещ сахарски пясъци, планината придобива цвета на пустинята и метафората оживява, а през хилядолетията този пясъчен прах е станал и част от планинската пръст.

Планината е главен герой в много от творбите на Вазов. Какво се крие отвъд възторга към природата в произведенията му, посветени на Рила?

Зная със сърцето си какво е чувствал Вазов и то е усет за сакралност, интелектуалната артикулация на който най-добре правят Рудолф Ото, Елиаде и Юнг. Планината, освен че е величествена, е и доста сурова, плашеща, провокира и възторг, и ужас. От творчеството на Вазов блика тази първична и жизнеутвърждаваща стихия. Който е чел произведенията му, няма как да не е усетил природния ритъм и пулсации и следващите ги народни обичаи и празници, отразени понякога абсолютно спонтанно, директно и първично. Без абстракции, спекулации и символизации. Такава е природата на здравия балканджия. Тя не е градска претенция, нито интелектуална приумица и амбиция.

Какво от историческия контекст сме склонни да пропускаме, когато мислим за Вазов?

Вазов е имал щастието да се роди в онова митично възрожденско време. Върховете на тази интелектуална и духовна експлозия не биват никога вече достигнати. Но тук започват и ерозията на родовото живеене, модерният градски живот с присъщото му отчуждение от природата и традицията… Вазов е възпят като патриот и родолюбец. Колективната памет може и се преподрежда, преформатира и дори измисля. Вазов просто застава на това било, на този синор, зад него виждаме родовете, пред него – Родината без родове. Личната негова „Борба“ (по името на първото му публикувано стихотворение) не е с османците, а с невежеството и скотската безнравственост на тълпата. Но националната идея идва също така и с модерното просвещение. Една година след Вазовата „Борба“ излиза тази на Ботев. Там врагът пак не е османската власт, а попщината и клирът… Модерността и градското живеене постепенно ерозират усета за природен и църковен ритъм. Но комунизмът направо го убива. А наследниците на възрожденците са избити като врагове на народа. Племенниците на Вазов са подложени на гонение и терор. Доста е противоречиво времето, когато се ражда нацията ни. И дядо Вазов неотменимо е там.

Питат ли ви чуждестранните гости на хижата за Вазов?

Да, питат ме кой е той и защо се казва така хижата. С леко чувство на срам казвам, че това е нашият национален поет, но после изплувам с усмивка и умиление и уточнявам, че е възпял тази красота навън. Че е обичал природата и когато не е имало туристи и хижи, е идвал да ѝ се любува.

Има ли цитат от Вазов, свързан с Рила, който ви прави силно впечатление?

Наскоро отново ми попадна едно негово стихче, заради което му простих всичката наивност и на места доста грубата натуралистичност. Дадох го на един приятел да го резбова и ще го закача насред хижата. Цитатът е от стихотворението „При Рилския манастир“:

Сега съм у дома, в сърцето съм на
                                                         Рила.
Световните злини, тревоги са далеч –
за тях е тя стена до небеса турила –
усещам се добър, почти невинен веч.
Духът ми се цери след жизнената
                                                       битва,
вкушавам сладък мир във песни и
                                                     молитва.

Въпросите зададе Данислава Делчева