Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020

„Жената мислител“, Алексей Лосев, превод от руски Ася Григорова, издателство „Ерго“, 2020 г.

Нека почнем отзад напред. Алексей Лосев, последният руски философ (по сполучливото определение на Виктор Ерофеев), си отива от този свят на 24 май 1988 г. Само няколко месеца не му достигат, за да види с очите си сгромолясването на режима, причинил му тъй много страдания и злини. Още в юношеските си години едва начеващият млад учен ще разпознае съвсем ясно призванието си да служи на философията, религията и Бога. Ала руската революция, макар и привиждана първоначално от мнозина интелектуалци (донякъде и от самия Лосев) като блестяща хирургия, призвана да изреже изведнъж и артистично старите гнойни язви[1], ще връхлети света му някак несвоевременно и ще затегне малко по малко в прангите си предначертаната му свише съдба на учен, писател и мислител. Още в края на 20-те съветската цензура ще се прицели в него и ще го преследва до сетните му дни, опитвайки се да му отнеме всичко най-скъпо – и философията, и религията, и Бога.

Смята се, че книгата „Диалектика на мита“ (1930 г.) е последната творба на свободната философска мисъл в Русия. Тъкмо заради нея е задържан Алексей Лосев (април 1930 г.) и е осъден на десет години лишаване от свобода. Няколко дни преди да го арестуват, се запознава с гениалната пианистка Мария Юдина. Срещата е възлова за него и се превръща в импулс за написването на единствения му роман – „Жената мислител“. Впрочем цялото художествено творчество на Лосев – стихове, разкази и повести, е създадено в периода 1930–1940 г. Това са все творби, свързани тясно с философските му трудове от 20-те години и възпроизвеждащи основни техни теми и постулати. Характерно за тях е преплитането и обрастването на художествения сюжет с чисто философски идеи, което дава основание на изследователите да говорят за „философската проза“ на Лосев. Фактът, че тези творби са писани през 30-те години, не е случаен – по това време осъденият на „философско“ мълчание мислител се насочва към античната митология, към преводите и литературното творчество.

След предсрочното му освобождаване в края на 1933 г. Лосев възобновява „възвишената си дружба“ с Юдина. Много бързо обаче идва и разривът. Причина за това се оказва романът „Жената мислител“, завършен в началото на 1934 г., поради съвсем очевидния факт, че тъкмо Юдина е прототип на главната героиня – пианистката Мария Радина. Малко по-късно в едно от последните си писма до талантливата музикантка Лосев ще признае: „Във Ваше лице срещнах първата жена, която ме заинтересува по същество – като извор и лоно на чудесни откровения, на нетленна и могъща красота, на омагьосващата сила на гения, таланта и вдъхновението. Във Вашето свирене усетих своята собствена стихия от мисли... философски постижения, омайваща дълбочина и размах на прозренията, които съм откривал само у най-големите философи“. Освен като велик мислител обаче Радина е изобразена и като объркана, занемарена и истерична жена, вкопчена в пошлото си съжителство с тримата си съпрузи Пупочка, Бахианчик и Бетховенчик. Романовите събития се разгръщат на фона на философски размишления за връзката и разрива между действителността и изкуството. Някои изследователи допускат, че пишейки „Жената мислител“, Лосев насочва стрелите си срещу „карнавалния“ Невелски кръжок на Михаил Бахтин, към който принадлежи и Юдина, че той атакува всъщност „естетическата волност“ на бахтианците, тъй различна от строгостта на платонизма и шелингианството му. Разбира се, би било погрешно да сведем романа на Лосев до шаржа или окарикатуряването на бахтианците. Най-малкото защото автобиографизмът му е свързан преди всичко с естетическите структури, със светогледа и екзистенциалните ценности на автора-мислител, който признава в един от разказите си, писани по същото време, че тъкмо разбирането е негов девиз, негова съдба и неизбежност. Същевременно Лосев знае прекрасно, че всеки мислител трябва да изстрада своето разбиране, което е не просто интелектуален процес, а жизнен подвиг, постигащ в уединение и аскеза истинското общение със света.