Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020

Красимира Александрова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Как функционираше Националната библиотека по време на извънредното положение? Кои от дейностите замряха или бяха силно ограничени?

Дейността на библиотеката не е спирала в периода на извънредно положение. Много бързо и оперативно екипът ни се пренастрои към предизвикателството, наречено COVID-19. Продължихме да извършваме традиционните си задължения, преструктурирайки дейността си на място и дистанционно, в домашна среда. Новото и различното беше – на този етап то остава да действа – онлайн обслужването на потребителите. На сайта на библиотеката действа платформа за регистрация на читатели, за заявяване на различни услуги, при това безплатно. Само за седмица след стартирането на онлайн обслужването новорегистрираните читатели бяха 470, а заявените електронни услуги с предоставяне на дигитализирани документи – над 4500. По повод на 11 май – нашия професионален празник, организирахме национален форум с наименование „COVID-19 – отговорът на библиотеките“. Включиха се колеги от цялата страна, те споделиха своите тревоги и опит в условията на тази безпрецедентна ситуация, разказаха за инициативи, с които се гордеят. Изводът е, че библиотечната общност реагира адекватно на предизвикателството. Много от споделените идеи и опит могат да се усвоят от останалите библиотеки в страната.

Как ще продължи работата ви през следващите месеци, какви извънредни мерки предвиждате след възстановяване на пряката работа с читателите?

От 19 май библиотеката отвори врати за своите потребители. Разбира се, при съблюдаване на строги мерки за контрол на достъпа и пребиваването в читалните. Както е известно, в Националната библиотека работят само читални. За разлика от всички останали обществени библиотеки при нас не се раздават книги за дома, по тази причина обособихме пространства за работа на читателите, като спазваме всички противоепидемични разпоредби. Работят четвърта и пета читалня. Всички книги в библиотеката, които са на свободен достъп, са обезпрашени и дезинфекцирани. Същото направихме и с традиционните каталози. Обособени са пространства за карантиниране на книгите и документите, които са ползвани, като периодът на карантината е 72 часа.

По време на изолацията поддържахте някои онлайн рубрики. Ще разширите ли онлайн дейността на библиотеката?

Поддържаме много виртуални рубрики като „Духът на словото“, която включва поредица от интервюта с творци. Също така рубриката „Перли в короната“, в която представяме анотации на емблематични документи, съхранявани в Националната библиотека, както и „Вазови строфи“, в която всяка седмица публикуваме тематично негово стихотворение и фотография. Работим и по тристепенна експозиционна програма за отбелязване на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов. Тя включва виртуалната изложба „Зад кулисите на „Под игото“, която представя илюстрациите в изданието на романа от 1894 г. на художниците Иван Мърквичка, Антони Пиотровски, Йозеф Обербауер и Антон Митов. В навечерието на 24 май ще покажем, отново виртуално, изложбата „Вазов в Националната библиотека“, която ще представи документални свидетелства за живота и дейността на писателя от фондовете на библиотеката.

За да засилим онлайн присъствието си, водим активна комуникация с библиотечни институции в Европа с оглед възможностите за споделяне на електронни ресурси. В момента тече обработка на дигитализиран архив от над 1000 екслибриса, в ход е и дигитализацията на музикални издания. Библиотеката е партньор и в подготовката на проекта „Европейските градове – културни мостове над времето и пространството“, предвиждащ фотографска изложба от пет национални библиотеки – в България, Румъния, Сърбия, Албания и Черна гора. Друг проект, който готвим, е свързан с разработване на подсайт за обединяване на архивни документи на Български исторически архив. Първоначално в него ще бъдат качени архивни материали на Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев.

Въпросите зададе Димитрина Чернева