Култура / Брой 6 (2969), Юли 2020

Филмът „В кръг“ на режисьора Стефан Командарев получи не само Наградата на международната критика ФИПРЕССИ на фестивала goEast във Висбаден, но и Голямата награда Златна лилия за най-добър филм.

През пролетта на не чак толкова далечната 2001 г. бях гост на откриването на първото издание на фестивала goEast в качеството ми на съорганизитор на фестивал за анимационно кино, основан само няколко години по-рано. goEast се появи на бял свят по инициатива на Германския филмов институт цели 11 години след падането на Стената, за да служи за мост между Централна, Източна и Западна Европа. Самата аз, постоянна пътничка, признавам, леко се зачудих необходими ли са нови мостове извън вече съществуващите. Да, вярно, че моят симпатичен немски съсед, инженер по професия, понякога ме питаше след път какво е било времето в Букурещ, имайки предвид София, но все пак – цял голям нов фестивал! Следващите издания на фестивала дойдоха да покажат, че този мост е бил навременен и необходим и фактът, че се разви така добре и днес навършва 20 години, ме изпълва с радост. Предизвикателства, разбира се, не липсваха и на goEast, като например избухналия в навечерието на десетото издание през пролетта на 2010 г. исландски вулкан с непроизносимото име Ейяфятлайокутъл, който затвори въздушното пространство над почти цяла Европа. Организаторите изобщо не можеха да са сигурни, че голяма част от гостите ще пристигнат, а фестивал без гости тогава все още беше немислима формула. Никой не можеше и да си представи какви предизвикателства крие в ръкава си животът и че ще се стигне до положението да бъдат затворени не само небесата над Европа, а почти целият свят. Така че, когатo в ранната пролет на 2020 г. епидемията от коронавирус напусна границите на Китай и прерасна в пандемия, с въпроса „А сега?“ се сблъскаха и организаторите на планираните за тази пролет филмови фестивали.

LICHTER Filmfest Frankfurt International беше първият немски фестивал, предприел риска да премине към онлайн формат, и множество очи бяха вперени в него как ще се справи. 13-ото му издание се проведе в края на април във Франкфурт. Възникнал през 2008 г. като независимо движение с корени в местната културна сцена и междувременно разраснал се до незаменим културен форум с международен характер, с над 100 филма от различни програми в пет киносалона във Франкфурт и 10 000 посетители при последното си издание. За сравнение първото му издание е организирано от едва петима души, общият брой на посетителите е бил 2800, а мястото за прожекции – импровизирано собственоръчно построено киноателие. Начинът, по който фестивалът се е родил и развил, му дава както невероятна независимост, така и създава големи пречки за преодоляване в сравнение с политически базирани културни проекти, споделя Грегор Мария Шуберт, директор на LICHTER Filmfest. Фестивалът гледа на себе си като на мост между различните общности и културни институции в града и се занимава с теми като човешки права, дискриминация, идентичност и многообразие. Ежегодно се подбира тема, върху която има специален фокус. В предишни години фокусът беше поставен върху теми като „Истина“, „Хаос“, „Природа“. Тази година темата е „Власт“ и в сътрудничество с Festival Scope от 21 до 26 април на специално уредена платформа LICHTER Filmfest показа актуално световно кино, блестящи екземпляри на немското кино, най-доброто от провинцията Хесен и виртуалната реалност. Петдесетте филма, наред с предварително заснети интервюта и подкастове, пресъздадоха фестивалната обстановка в рамките на възможното.

Своего рода висока оценка за ентусиазма на организаторите и качеството на LICHTER Filmfest представлява поредицата от знакови немски режисьори като Фолкер Шльондорф, Едгар Райц, Леандър Хаусман и Дорис Дьорие, поемали патронажа над него през годините. Освен чисто фестивалното начало този културен форум има характер на тинк-танк. През 2018 г. по инициатива на Едгар Райц в рамките на фестивала се провежда първият конгрес „Бъдеще на немското кино“, на който стотина филмови дейци изработват „Франкфуртски позиции за бъдещето на немското кино“, препоръчващи основни промени в оказването на подкрепа и финансирането на кинопроизводството, професионалното обучение в бранша, разпространението на филми и кинокултурата изобщо. Като логично продължение на тази дейност се явява тазгодишният патронаж и участие на изтъкнатия немски интелектуалец, писател, адвокат, продуцент и филмов режисьор Александър Клуге, който участва в програмата „Бъдещe на немското кино“ с филма си „Орфея“. Според него въображението и филмите преодоляват безпроблемно разстоянията, които вирусът ни налага. Той използва случая да изпрати голяма доза емпатия и на публиката онлайн. Съавтор на „Орфея“ е филипинският режисьор и музикант Кавен де ла Крус, намерил вдъхновение във филмите на Абел Ферара и изповядващ мотото „Бедността е красива“. Филмът развива добре познатия ни мит за Орфей и Евридика, която Орфей силно желаел да спаси от подземното царство на Хадес с музика. Тук обаче ролите са разменени, Клуге е възложил на Орфея задачата да спаси Евридико, като входът към подземното царство е разположен в слам (бидонвил) на Манила. Според Клуге е било крайно време ролите да се разменят и в неговия прочит жената Орфея има успешна мисия и не само че спасява Евридико, но преследва и далеч по-амбициозен план – да спаси всички обитатели на подземното царство, тоест всички някога живели. Интересен детайл е, че във филма има световна премиера на песента „Мамут“ на Теодор Адорно, писана по време на изгнание през 1941 г. в Ню Йорк.

За есента е отложено второто издание на конгреса „Бъдеще на немското кино“. Дотогава организаторите ще прeдлагат подкаст серия, занимаваща се с последствията от настоящата криза за филмовия бранш, опасността от популизма и крайнодесния екстремизъм и оценки на предстоящото през 2022 г. обновяване на Закона за насърчаване на киното.

Организаторите на фестивала са изключително благодарни на онлайн публиката, участвала в LICHTER Filmfest. Усилията им да дадат ясен сигнал на кинотворците, че не са сами в бедата, са възнаградени и онлайн посещаемостта е отлична. Раздадените награди донесоха и така необходимото признание, и малка утеха в ситуация, в която наистина не знаем кога може да се мисли отново за филмова продукция в класическия смисъл.

Наградени бяха филмите „На живо“ (2019) на Лиза Шарлоте Фридрихс за най-добър регионален филм и „Нощна смяна“ на Давид Дюбек за регионален късометражен филм. Макс Райнер получи наградата на публиката за „Мимолетието на Бернд Хаселхун“. Наградата от VR състезанието получи Aripi на Дмитри Волошин.

От 5 до 11 май се състоя и двадесетото юбилейно издание на goEast, или по-точно онлайн частта от него. Равносметката на директорката на фестивала Хелеен Геритсен е положителна – за двадесет години той добре се е установил във фестивалния ландшафт, радва се на разнородна публика от специалисти, киномани, хора с най-различен миграционен произход, студенти и пенсионери. Сред редовните гости на фестивала са основателите на Германската кинематека и Форума на „Берлинале“ Улрих и Ерика Грегор. Както неотдавна те споделиха в интервю пред „Ню Йорк Таймс“, goEast е сред любимите им фестивали. Организаторите на goEast, също водени от мотивация да покажат солидарност с филмовата общност и публиката в тези трудни времена, направиха всичко възможно да заместят реалния фестивал, като част от допълнителните предизвикателства пред тях са били да договорят различни видове прожекции на филми от програмата в различни моменти – някои онлайн, други за симпозиума, трети през ноември в киносалона, споделя Геритсен.

Наред с прожекциите on demand (платени и онлайн по заявка) се състояха и дискусии – например в рамките на East-West Talent Lab, както и тази за етичните аспекти на подхода към непрофесионалните актьори. Дискутираха филмови творци и експерти. По време на тази дискусия критика получи и оспорваният проект „Дау“ на Иля Хржановски, показан и на „Берлинале“, заради проблематични похвати и множество сцени, прекрачващи етични граници и филмови регламенти. The Project Market Pitch се състоя като онлайн платформа.

В панела „Филмови творци без граници“ темата на дискусията беше „Какво бихме правили без Европа?“ Уместен въпрос, особено в сегашната обстановка. Open Frame Award традиционно награждава проекти от виртуалната реалност, а тази година беше устроено виртуално помещение (Virtual Reality Room) в специално пресъздаденото за целта програмно кино „Калигари“, основен дом на фестивалните прожекции.

Специален гост на фестивала беше чешкият режисьор и продуцент Вацлав Мархоул, комуто беше посветен и традиционният майсторски клас във фестивалната неделя. Последният му филм „Боядисаната птица“, монументална черно-бяла филмова творба с минимален диалог, екранизация на едноименния роман на Иржи Козински, беше показан в рамките на фестивала. (Трябваше да го видим и на отменения София Филм Фест 2020). Филмът не е лек за гледане, но отразява европейската действителност от последния период на Втората световна война, точно както е заложена в романа на Козински. Не мога да се присъединя към критиките, че филмът е експонирал прекалено голяма бруталност, нито към тези, че е заснет прекалено красиво. Радостното е, че все още имаме допир и до красиво заснети филми, чиито оператори са имали визия и способности да я изпълнят. Изобщо зачестилите в последните години обществени дискусии с политкоректен характер ми напомнят по твърде неприятен начин на партийните събрания от близкото минало, където общността се събирала, за да порицае някои отклонили се от вярната линия другари. В разговора ни Вацлав Мархоул сподели, че дадени институции са му отказали финансиране именно по такива причини на политкоректност.

Също така в неделя имаше работен разговор с румънския режисьор Раду Жуде, комуто беше посветена специална ретроспектива. Разговорът беше достъпен за широката публика онлайн, както и майсторският клас на Вацлав Мархоул.

Изключителна наслада достави документалната „филмова молитва“ на Андрей Тарковски, в която великолепният режисьор сам разказва и споделя спомени, възгледи и някои рефлексии. Филмът „Киното като молитва“, създаден от Андрей Тарковски-син, съдържа редки аудиозаписи, които ведно с образите потапят зрителя в прекрасния свят на режисьора, отдавна напуснал нашето измерение.

Забележително беше българското участие в юбилейното издание на фестивала – филмът „В кръг“ на режисьора Стефан Командарев получи не само Наградата на международната критика ФИПРЕССИ за игрално кино, но и Голямата награда на фестивала Златна лилия за най-добър филм. Това е третото поред наградено участие на Стефан Командарев във Висбаден, като предишните му две награди са за документални филми. Наградата на международната критика ФИПРЕССИ за документално кино тази година получи филмът „Държавно погребение“ на Сергей Лозница. Българско участие имаше и в копродукцията „Уестърн“ на Валеска Гризебах.

В състезанието за голямата награда Златна лилия участваха общо 16 игрални и документални филма. Тази година ръководството на фестивала и спонсорите взеха знаково решение – заради целия бранш, разтресен от несигурност, общият паричният награден фонд в размер на 24 000 евро да бъде разпределен поравно между всички участници от състезателната програма, като късометражните филми са поставени на равна нога с останалите.

Организаторите са доволни от посещаемостта, дори при on demand са постъпили 30 % повече средства от очакваното. Планирано е goEast да продължи в края на юли със симпозиум за филмовото наследство от времето между 1985 и 1999 г. Паневропейският пикник трябва да се състои през август/септември, предвидени са киноразходка и езиков курс в руски супермаркет освен културен и кулинарен пикник в центъра на града, където различните етнически общности са добре дошли да участват с щандове. Прожекциите на цялата състезателна програма на голям екран са планирани за ноември в рамките на фестивала exground, който пожела да приюти част от goEast. Така тазгодишното хибридно издание на goEast ще е най-дългото досега.