Българското възраждане в 100 артефакта
Николай Ненов, „100 артефакта от героичното време. Визуални разкази за музея“, Импресарско-издателска къща РОД, София, 2018 г.
Книгата „100 артефакта от героичното време. Виртуални разкази в музея“ представя по нетрадиционен начин българските националноосвободителни борби и Възраждането (1867–1878). Съставител, редактор и един от авторите на изданието е проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей – Русе. Той привлича към проекта си специалисти от 33 български музея, за да разкажат чрез предметите част от българската история. Книгата е фокусирана върху седем значими теми: „Свободно време“, „Самопредставяне“, „Посвещение“, „Революционни атрибути“, „Оръжие, знамена, знаци“, „Религиозни символи“, „Мемоарни предмети“.
Ще споменем някои от интригуващите предмети, с чиято история читателят ще се запознае в книгата: бастунчето на Баба Тонка, печата на Българския революционен комитет – Севлиево, детска рисунка на маршируващи руски воини в с. Вардун, Търговищко (1878), камбаната, обявила началото на Априлското въстание в град Клисура, пушката на дядо Ильо Войвода, сабята на Христо Ботев и още, и още. Няколко български музея предоставят за изданието предмети, свързани с Васил Левски: фалшиви печати за тайната му поща, пълномощно на Юрдан Стоянов от Аслан Дервишооглу Кърджалъ (Васил Левски), преносима печатница, раковина – сигнална тръба, джобно ножче, кама и сабя, дяконски пояс (орар), косите му, пазещи се в Националния военноисторически музей. Сред по-необичайните артефакти са надгробните паметници на Стефан Караджа и на Никола Войводов, които първоначално са били положени върху гробовете им от Баба Тонка. Важно е да се отбележи, че именно чрез изданието някои предмети стават известни за първи път на българската публика – печат на четата на Панайот Хитов от 1867 г., печат на Жельо войвода, „Неделник с различни поучения“ на Ботевия четник Владимир Друмев и др.
Освен лични предмети репрезентирани са и фотографии. Посредством снимките събитията „живеят до голяма степен чрез съхранените образи“, фотографиите не само запечатват епизоди от отминалите времена, но и се превръщат в „пълноценен текст, изобразяващ миналото във визуални форми“ – пише във встъпителния си текст Николай Ненов. Чрез изданието се докосваме до изображенията на Васил Левски и на Теодора Бакърджиева – Дългата коса, която е сред тайните куриери на БРЦК, пренасяща кореспонденция, вестници и оръжие.
Според съставителя представените артефакти от българската история „са важни за разбирането на процесите на съзряването и реализирането на българската нация, тъй като те го опредметяват и онагледяват“.
Водещият подход за представяне на предметите е антропологическият, задаващ основния код за разчитане на значението на предметите – надникване в историята чрез личната история и запазеното в човешката памет.
Избраните артефакти разказват не само за бурното революционно време, но и за зараждането на модерността по българските земи. Появата на категорията „свободно време” е свързана и с отмората и забавленията. Интерес представляват кафеничето и рецептите за „разни илачи“ на Георги С. Раковски, тамбурата на Панайот Хитов, джобният часовник на Георги Бочаров (габровската връзка на българските революционери от Румъния). Своеобразни знаци на модерността са няколко предмета, дошли у нас от Европа – мелничката за кафе от Франция на българския опълченец Никола Корчев, сребърната камбанка-пендатив, сувенир от катедралата „Света Богородица“ в Париж, и порцелановата кутия за канцеларски принадлежности от Виена на Панайот Волов, писалището на лейди Емили Стангфорд, английска виконтеса, общественичка, пътешественичка, писателка, филантроп.
„100 артефакта“ представлява оригинален прочит на героичното ни минало чрез въздействието на предметите. Книгата е българската реплика към „Световната история в 100 предмета“ с автор Нийл Макгрегър. Бившият директор на Британския музей издава книга с цитираното заглавие, като значението на артефактите е популяризирано и чрез радиосериал по Би Би Си (разбира се, в 100 серии). През 2014 г. публикува и книгата „Германия: Спомени на нация“, в която визуализира чрез архитектурни обекти, различни изображения и предмети 140 години от немската история.
Идеята на Макрегър се оказва заразителна. Появяват се книги за историите на: Ирландия, Първата световна война, плаването, колоезденето, Католическата църква, дори история на бъдещето – все изговорени чрез 100 предмета. В Уелс и в Америка се подреждат изложби, показващи своята история чрез своите 100 предмета.
В този контекст българското издание „100 артефакта от героичното време“ се вписва в една съвременна тенденция да се разказват различни отрязъци от историческото време от неочакван ракурс. Артефактите са свидетели на времето, чрез тях историята се оживява, става по-конкретна и зрима, емоционално по-близка.
Изданието е част от изследователския проект „Следите на героичното време (1867–1878)“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и Регионалния исторически музей – Русе. Проектът е подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ на МОН.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук