Култура / Брой 10 (2973), Декември 2020

Когато преди няколко дни кацнах на летището в София, се сетих за Боб Дилън. Винаги се сещам за Дилън, когато пътувам до места, непознати за мен, и се питам дали той е бил в този град, дали е играл някоя от своите роли тук в града, в който пристигам. Загледах се в къщите, в блоковете. Изведнъж се почувствах българин. Син и внук на българи. Представих си, че живея в един от тези апартаменти близо до шосето, които виждах, докато ме караха към хотела. Стори ми се, че никак не би бил лош този живот. Две спални, голям хол, кухня и баня. Слънчев и просторен. Поради възрастта ми апартаментът щеше да ми е даден от държавата. Съветската епоха лъха в градоустройството.

Причината за падането на комунизма не е тази, която казват историците. Комунизмът падна, защото беше тъжен. Сега тази тъга се е превърнала в носталгия. Но ако трябва да избереш между това дали да гладуваш, или да си тъжен, тогава решаваш да не умреш от глад. Защото, ако има нещо по-тъжно от истинската тъга, то това е гладът. Ако знаех да пиша сонети, бих посветил един на Витоша, която властва над града с елегантност и деликатност, сякаш е негов ангел.

Питам тук-там за имена на български писатели. Защо не са преведени на испански? Опитвам се с усилие да науча някои български думи. Проверявам дали Иисус Христос е във всички църкви, които посещавам. Той е сякаш Елвис Пресли от Средновековието и Ренесанса. Посещавам красивата Боянска православна църква, където виждам портретите на цар Константин I и царица Ирина. Взирам се в тях. Царят има мила усмивка, но хич му нямам доверие.

Моя приятелка ми подарява книга на българската поетеса Данила Стоянова. Преведена е на испански, в издание на Диляна Иванова и Хуан Антонио Берниер. На корицата е снимката на младото, почти юношеско лице на Данила с много къса коса. Облечена в черна тениска, леко се усмихва. Почива от левкемия на 23-годишна възраст. Родена е в София през 1961 г. и напуска този свят в Париж през 1984 г. Живее една година по-малко от Джеймс Дийн.

Интервюират ме от телевизионните медии. Една българска журналистка ме пита какво се случва в Испания с вируса, защо цифрите са толкова ужасни. Имам два отговора: А) Испания, подобно на Израел, е избраният народ, все едно дали от Бог, или от Антихриста, но е избран от свръхестествена сила. Б) Вирусът се влюби лудо в испанците. Аз обаче отговарям така: постигаме добър напредък, рамо до рамо, и ще успеем, без да забравяме никого.

Моята българска преводачка ми казва, че не знае кога ще може да се върне в Испания. Аз я успокоих, като ѝ казах, че ще е скоро. Нося стиховете на Данила Стоянова в ръцете си и чета стихотворението, което започва така „Не мога да гледам ръцете ти върху леда...“.

Превод от испански Диляна Ив. Ковачева