Култура / Брой 2 (2975), Февруари 2021

Нека започнем с това, че именно издателство ICU откри за българския читател прозата на английския писател, която има своите почитатели, а и печели признанието на критиката. След „Възпламеняване“ и „Другата ръка“ на български се появява романът „На смелите се прощава“, публикуван през 2016 г. и още с излизането си превърнал се в бестселър на New York Times.

Предговорът от автора, написан специално за българския читател, дава важен ключ към четенето и разбирането на текста. И това е вярата, че войната, този „колективен провал за човечеството“, се възприема не просто различно от отделния човек или държава, това е събитие, което променя всичко – човека, всекидневието, опорите на социалния статус, възгледите, емоционалната природа, способността да бъдем това, което сме… Войната не прави нещата еднозначни. Тя създава усещане за „двусмислие и несигурност“.

Войната е Втората световна, мястото или по-точно местата – Лондон по време на бомбардировки и обсадената Малта. Героите – четирима млади британци и едно десетгодишно чернокожо американско дете. Разбира се, в романа ще се появяват и изчезват още много герои – войната заличава животи. Но разказът е за тези петимата – младата Мери Норт, която се записва доброволка в първия ден на войната, но е изпратена да учи деца; нейната приятелка Хилда, също с подобаващ социален статус; Том Шоу, служител в местния образователен инспекторат; Алистър Хийт – реставратор в галерия „Тейт“, и Закари – за кратко ученик на Мери, после за кратко евакуиран в провинцията и най-сетне живеещ и работещ в бар. Така „портретирани“, тези герои надали ще ви се сторят кой знае колко интересни. Но техните срещи с войната, трансформациите, които преживяват, пътят, който извървяват – това е важното и въздействащото в романа на Крис Клийв.

Поразителна е способността на писателя да пресъздаде атмосферата на съсипания Лондон, на ужаса, изтощението, глада, страха, които владеят хората, почти безнадеждната ситуация в обсадената и бомбардирана Малта, където всеки ден умират хора, с които живееш и делиш каквото има за делене.

Много метафоричен е езикът на Клийв и това допринася за почти физическото възприятие на всичко. Читателят няма как да остане „извън“, езикът не му го „позволява“.

Авторът не преувеличава достойнствата нd героите си, нито крие техните колебания и слабости, „издънки“ дори. Ненатрапчивото, но ясно показано отношение към сложността на времето, към трудно определимите параметри и граници на героизма и негероизма, усещането за това колко е сложно за тях да преминават през всичко, без да си представят какво предстои дори не утре, а днес, в следващия час, това е достойнство на романа, което трябва да не отминаваме. Напротив, то е едно от големите му достижения.

„На смелите се прощава“ е много повече от исторически роман за Втората световна война. Голямото събитие „осветлява“ личното; съдбовното време за всички е по друг начин съдбовно за отделния човек. Това е любовен роман, това е и социален роман, роман за приемането/неприемането на другия, чуждия, различния. Роман за личната еманципация, за сложността на изборите и сложността на намирането.

Още едно голямо качество на писането на Крис Клийв – топлотата. Обикновено, когато се пише за такива събития, анализът, хладната дистанция или поне осмислянето, разумът са водещи. В случая обаче води сърцето и това, нека не звучи сантиментално, не просто привлича читателя, а го „прибира“ в общността на тези крехки, раними, съвсем не наясно със себе си герои. И хуморът, иронията… Диалози, понякога граничещи с абсурда – какво по-добро спасение за тези „захвърлени“ в злата част на историята хора.