Култура / Брой 6 (2979), Юни 2021

На вратата се почука.

Бащата отвори и пред него се появи човек с куртка с бозав костюм и папка и разсеян поглед.

– Вие ли сте главата на семейството?

– Аз съм.

– Вижте, ще трябва да подпишете тук, налага се днес да не използвате водата, защото се правят смени на тръбите в квартала.

– Само днес ли ще сме без вода?

– Ами безсрочно е, наистина, неприятна работа, но ще се наложи днес да потърпите.

Вратата се затвори и бащата седна на масата. Всички въздъхнаха и се захванаха с яденето. След обяда обаче майката започна да се чувства некомфортно с всичките тия мръсни чинии. Искаше да ги измие, но нямаше как, водата беше спряна. Затова остави тая работа и отиде в хола, където седна заедно със семейството да гледа новините. В този момент на вратата се почука. Бащата отиде да отвори и пред него се появи втори човек с куртка с бозав костюм със същия разсеян поглед, но много по-висок глас.

– Вие ли сте главата на семейството?

– Точно така.

– Ще трябва да подпишете тук. Днес не може да гледате новините. Опасно е, защото ще сменяме кабелите на целия квартал и нещо може да гръмне.

– Ама сега сменят и някакви тръби!

– Точно така, сменят и тръбите, но сменят и кабелите. По-добре всичко наведнъж. Не искаме да притесняваме квартала.

– За колко време ще смените кабелите?

– Днес започва работата, но знае ли човек? Ще подпишете ли?

– Щом се налага.

– Кой беше това? – попита майката.

– Сменят кабелите. Трябва да спрем да гледаме телевизията.

– Ама какви са тия глупости, наистина?

– Хайде, хайде, таман ще прекараме малко време заедно. Защо да не седнем и да си поговорим?

Семейството отпърво беше малко притеснено. Но след това започна да се смее и да се радва и прекарваше много добре. Докато на вратата се почука. Бащата изнервен отиде да отвори и пред него се появи трети човек с куртка.

– Сега какво?

– Вие ли сте главата на семейството?

– Какво ще сменяте сега?

– Извършваме преброяване на птиците. Молим всички от квартала да не се смеят през деня, защото ще изплашат птиците.

– Вие се подигравате с нас!

– Никой не се подиграва, господине. Това е въпрос на национална сигурност. Ще ви помоля вие и вашето семейство днес просто да не се смеете. Толкова ли много искаме?

Вратата се затръшна.

– Сега пък какво? – ядоса се майката.

– Не бива да се смеем днес. Ще броят птиците. Някоя може да се изплаши.

– Ама що за глупости…

На вратата се почука.

– Здравейте, днес се извършва молебен за загиналите във Великата война и всички от квартала трябва да мълчат.

– Ама как така да мълчат?

– Господине, вие не уважавате ли великата жертва на войниците?

– Естествено, че уважавам всяка жертва за свободата на нашата страна, ама това вече е прекалено, пък и…

– Само подпишете тук.

Вратата се затръшна.

Мъжът взе хартия и написа, че всички трябва да мълчат днес, защото е подписал документ, в който ги уверява, че точно така ще направят. Жена му вдигна ръце към тавана и започна да крещи безмълвно. Децата харесаха тая игра и те започнаха да крещят безмълвно и да тичат из къщата.

На вратата се почука.

– Здравейте, знам, че днес трябва да мълчите, затова само ще ви помоля да подпишете този документ. Правим проучване за земетресенията и ще се наложи никой да не мърда през целия ден, за да не смути проучванията ни.

Мъжът вдигна ръце, въздъхна, оня сложи пръст на устата си, като му показваше да бъде по-тих, подаде му молив, мъжът подписа и оня изчезна като в дън земя. Всички седнаха и се умълчаха. В целия квартал не се чуваше никакъв звук. От време на време само по някое и друго пиле подемаше своята песен. След около час булдозери започнаха да влизат в квартала и да разрушават една по една къщите. Никой не помръдна, нито каза нещо.

Добре са го измислили, помисли си мъжът и видя през прозореца как булдозерите приближаваха тяхната къща.