Култура / Брой 4 (2953), Декември 2018

Солунският филмов фестивал TIFF се състоя между 1 и 11 ноември, за трета поредна година под ръководството на генералната директорка Елиз Жаладьо и артистичния директор Орестис Андреадакис

Елиз Жаладьо, която e начело и на Солунския фестивал за документално кино, Солунския филмов музей и четири кина, и нейният екип са спазили традицията да показват социално ангажирано кино. Жаладьо уточни, че две основни понятия, а именно милосърдието и различността, са служили за ориентир в подготовката на 59-ото издание на престижния фестивал. Същинският селекционен компас се крие в Caritas Romana, римската легенда за Цимон и Перо, многократно пресъздавана в изкуството през вековете. Според легендата, документирана за първи път от римския историк Валерий Максим през 31 г., Перо кърмела баща си Цимон тайно в затвора, за да го спаси от гладна смърт. Сърцераздирателната и гранична тема е била водещ мотив в селекцията и интерпретацията на 15-те филма в състезателната програма. Техните герои често са застрашени членове на импровизирани, ефимерни или дисфункционални семейства. И извън международната състезателна програма темите на филмите се простираха от социалното неравенство през емигрантските и бежански неволи, наркотичните зависимости, до междуполовите особици, борбите за надмощие и физически конфликти, насилието, сексуални, религиозни и други непреодолими различия и житейски проблеми. Изоставени от майките си деца, насилени жени и хора с различна сексуална ориентация бяха чести герои на екрана.

На хората с различна – или да кажем проблематична в личен и обществен план – сексуална ориентация беше посветена и една от големите специални програми, обхващаща 36 филма от последните почти петдесет години. Тук ще отбележа Strella/А Woman’s Way на Панос Х. Кутрас от 2009 със сюжет, стъпил върху мита за Едип.

В програмата „Открити хоризонти“ бяха показани също много интересни филми, измежду които ще спомена копродукцията на Австрия и Люксембург „Анджело“ на Маркус Шлайнцер, филм, третиращ отново така актуалната идея за превъзходството на бялата раса, и американския Dead Women Walking на Хагар бен Ашер, чийто сюжет се базира на вече познат ни филм, но да, и жени попадат на скамейката на осъдения на смърт. В програмата Special Screenings Рупърт Еверет показа немската копродукция „Щастливият принц“ (2018), посветена на живота на писателя Оскар Уайлд. Развитието на това любовно послание-филм, на което Еверет е сценарист и режисьор освен изпълнител на главната мъжка роля, имам удоволствието да наблюдавам още от представянето на проекта в рамките на Франкфуртския панаир на книгата преди седем години.

Специални програми бяха посветени на чилийските визуални артисти Кристобал Леон и Хоакин Косиня, на режисьора и сценарист от Барселона Хайме Росалес и на холандската режисьорка Нанук Леополд.

Беше представен и филмът на Мила Турайлич „Другата страна на всичко“, който през съдбата на сръбската политическа активистка проф. Сърбиянка Турайлич дава интересен поглед върху историята на разпаднала се Югославия от последните 30 години. Филмът бе сред трите номинирани за наградата „Лукс” на Европейския парламент.

На 3 ноември в солунския Център за съвременно изкуство се откри и изложбата, традиционно съпровождаща фестивала, под надслов Caritas Romana. Петнайсет съвременни гръцки творци показват интерпретациите си на 15-те филма от международното състезание и тяхната връзка с легендата за Кимон и Перо.

В рамките на фестивала се състояха и няколко интересни музикални събития. Първият концерт беше изнесен от Държавния симфоничен оркестър на Солун под диригентството на Йоргос Вранос. В програмата с азиатска филмова музика бяха и произведения на японските композитори Руйчи Сакамото и Шигеро Умебаяши, поднесени по великолепен начин в елегантната Градска концертна зала на брега на морето. Във втория концерт Фоивос Деливориас разходи публиката из гръцката филмова музика от последните 70 години с изпълнения на знакови композиции от Манос Хадзидакис, Микис и Янис Теодоракис и други, а атмосферата на преустроения в кафене и концертна зала Егли Хамам препрати част от запознатата публика и в други исторически времена. Третият концерт „Музика за филм и кабаре“ бе на композитора Алфонсо де Вилалонга и музикантите от струнен квартет „Антонис Сусамоглу”.

На филмовата музика беше посветена и едната от работилниците в секцията Агора, много привлекателна платформа за различни копродукции и съпътстващи киноиндустрията дейности. Ретроспекцията на анимационния режисьор Йорданис Ананиадис беше съпроводена от негов майсторски клас. Благодарение на силната подкрепа на европейската програма Творческа Европа МЕДИЯ професионалните тренировъчни дни на Агора са се разраснали в последните две години. Измежду по-големите институционални участници ще спомена Гръцкия филмов център, който разпространяваше съвсем конкретна информация сред заинтересованите посетители, засягаща както намирането на локация и осигуряването на разрешителни за снимки, така и финансовите аспекти на филмите с гръцко участие и възможностите за данъчни облекчения. Интересна е и новата гръцка структура National Center of Audiovisual Media and Communication S.A., плод на необичаен политически импулс от Атина, както сподели нейната представителка. За основни звена на работата ѝ се посочват образованието, дигитализацията и инвестициите в аудиовизуалния бранш, като интересът ѝ е насочен както към националния, така и към международния сектор.

С особено удоволствие бих искала да спомена и българското участие в тазгодишното издание на фестивала. В програмата Balkan Survey беше показан „Ага“ на Милко Лазаров. Филмът получи голямо внимание и високи оценки от взискателната солунска публика. Операторската работа на Калоян Божилов също получи много комплименти. Другото българско участие бе на проекта Beggar/„Просяк“ на Надежда Косева, тръгнал от София Мийтингс. Този проект в процес на развитие участва в програмата за копродукции Crossroads на Agora. Главният герой е пенсиониран миньор, активист срещу разработването на депо за радиоактивни отпадъци по поречието на Дунав, тема, която със сигурност няма да загуби актуалността си в обозримото бъдеще.

Голямата награда на журито Златен Александър „Тео Ангелопулос“ получи филмът „Рей и Лиз“ на известния английски фотограф Ричард Билингам, чието действие се развива в покрайнините на Бирмингам по времето на Тачър, детство сред бедност и човешки отломки. Сребърен Александър получи „Всичко е наред“ на германската режисьорка Ева Тробиш, чиято главна героиня забременява след изнасилване от съученик при среща на бившия си випуск и решава да се справи самостоятелно както с последствията, така и с травмата.

На финала бих искала да отбележа, че Солун в такава степен живее с фестивала си, че билетите за почти всички прожекции бяха разпродадени доста по-рано, като това се отнасяше и за страничните програми. Множество културни и други институции се бяха включили активно в съпровождащата програма, а неправителствени организации с различни каузи, например насочени срещу трафика на хора, използваха възможността да се представят и спечелят съмишленици.