Наследство и памет
Разказвам всичко това като увод към споровете за съдбата на Халите в София. Може би има на какво да се поучим от горчивия опит на парижаните, които и до ден днешен продължават да съжаляват за разрушаването на своите хали през 1971 г. и заместването им с днешния мултифункционален комплекс от президента Жорж Помпиду, известен почитател на съвременното изкуство. Навремето даже Джон Ленън подписва протестното писмо срещу тяхното разрушаване и е бил готов да организира концерт на площада. Ала нищо не помага и парижките хали отиват в небитието.
А добре известно е, че халите в София са осъществени през 1911 г. от арх. Наум Торбов като точна реплика на парижките хали. Лесно можете да се убедите в това от старите пощенски картички или фотографии, достъпни в интернет. Идентично е дори и официалното им наименование като Централни хали (les Halles centrales), което винаги поставя въпроса за евентуалните им подразделения. Ала не това е най-важното. Направих цялата тази „историческа екскурзия“ с една-единствена цел. Исках да покажа, че спорът за съдбата на Халите, която е и темата на този брой, е нещо повече от спор за съдбата на една сграда. Тя е спор за идентичността на центъра на столицата, от която Халите са важна брънка. Халите са „образ на столицата“ и имат много важна „културна задача“, която описва в интервюто си културологът проф. Александър Кьосев. Това е видимо дори от фасадата: заради герба на София, поместен между каменни плетеници над главния вход, точно под прочутия часовник върху островръхата кула, който повече от век задава времето в първия град на България.
Да, вярно е, че Софийските хали са имали времена на възход и години на упадък. Така през 1988 г. – в самия край на соца – те затвориха врати, започнаха да се рушат и по едно време на покрива им дори прорасна дърво. Слава богу, това отмина. Но дойде време, в което тяхната задача като „културно пространство“ би трябвало да се осмисли наново.
Неслучайно поемането им от търговската верига „Кауфланд България“ породи толкова разпалени спорове и даже протести. Въпросът е дали ще бъде възможно – както пита архитектът проф. Тодор Кръстев – те да се върнат към първоначалната си функция на „храм на изобилието“? И в тази уникална по рода си софийска сграда да се продават само фермерски продукти или редки подправки, изобщо всичко онова, което липсва в традиционните супермаркети? Ще могат ли Халите да се превърнат отново и във важно „социално пространство“ – с кафенетата си, а и с археологията от „светилището на нимфите“ в подземието, която трябва да бъде експонирана по нов начин? Или постепенно ще започнат да се заличат пластовете от памет? Отговорът до голяма степен зависи и от гражданите на София. Тъй като Халите са наше наследство и наша памет.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук